Решение № 5396 от 22.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 845 от 11.11.2022 г. по адм. дело 755/2022 г. на Административен съд - Пазарджик, по жалба на "Мел Ойл" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], [номер], представлявано от А. Воденичаров, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-167-0119231/31.05.2022 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК 95/04.07.2022 г. на директора на Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол". Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от началника Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М. Чардакова Джутова, в която се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че заповедта съответства на чл. 22 от ЗАНН и при издаването й са спазени принципите, заложени в АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което жалбата на търговеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Мел Ойл" ЕООД, чрез адв. К. Толев, в писмени бележки оспорва нейната основателност. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-167-0119231/31.05.2022 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение ГДФК 95/04.07.2022 г. на директора на Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол", с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бензиностанция РИЛА 3 , находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от "Мел Ойл" ЕООД и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд - Пазарджик при извършена проверка на 19.05.2022 г. в 11: 10 часа от служители при ЦУ на НАП, в търговския обект е констатирано, че "Мел Ойл" ЕООД, в качеството му на лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е извършило нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 3, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с Приложение 1 към Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ Функционални изисквания раздел IIIб, точка 3, буква "в", във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, като не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива. За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 ДОПК, е съставен Протокол за извършена проверка серия АА, 0119231/19.05.2022 г. (л. 35-36). С оглед установеното е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че "Мел ойл" ЕООД не подава данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в НАП, което изпълнява състава на чл. 3, ал. 3 от Наредбата, във вр. чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за срок от 14 дни. Посочено е, че запечатването ще се извърши срок от три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ. С Решение ГДФК-95/04.07.2022 г. (л. 20-25) Директорът на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК е отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу издадената заповед. От административната преписка се установява, че на "Мел ойл" ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение F660421 от 26.05.2022 г., а след това е издадено и наказателно постановление 665076- F660421/30.09.2022 г. В последствие е издадена и Заповед ФК-303-90/20.10.2022 г. на началник Отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на осн. чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е прекратена наложената принудителна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция РИЛА 3 , находящ се в гр. Пловдив, [улица], поради извършено плащане от "Мел Ойл" ЕООД на наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил административния акт, като е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Според съда чрез процесната ПАМ не могат да бъдат изпълнени посочените цели в чл. 22 от ЗАНН. Крайният извод на съда е, че прилагането на мярката ще ограничи в значителна степен правата на търговското дружество. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от Административен съд - Пазарджик. Неоснователен е основният довод на касатора за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд и по-конкретно на изводите за допуснати нарушения на чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Както правилно посочва Административен съд - Пазарджик запечатването на обекта и забрана на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а нещо повече - се превръща в санкция, каквито функции принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая, както вече беше посочено, налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона . Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С117/20, т. 24 и др.). В настоящия случай не се спори, че е ангажирана административнонаказакателната отговорност на Мел ойл" ЕООД като му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, която дори е заплатена изцяло. Спрямо същото дружество е приложена и ПАМ запечатване на търговски обект и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Г" от ЗДДС. Същевременно, както административното наказание, така и ПАМ се отнасят за едно и също деяние (бездействие), а именно - непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива. Не се спори, че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на търговското дружество. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд - Пазарджик е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за две инстанции в размер на 800 лв., съгласно представения по делото договор за адвокатска защита /л. 24 от делото /. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,