Решение № 453 от 22.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2127/2011 г.

Решение № 453 от 22.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2127/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на НЧД № 1535/10 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Предлага се частична отмяна на постановеното по него решение № 491/10 г. за групиране на наказанията на С. С. и решаване на делото по същество от касационната инстанция за осъжданията му по НОХД № 2359/10 на РС - гр. Бургас и НОХД № 652/10 на ОС - гр. Бургас. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Служебната защита на С. моли да се уважи искането. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените от главния прокурор основание и доводи, становището на присъстващите страни и постановения съдебен акт, намира искането за ОСНОВАТЕЛНО. Окръжният прокурор е направил искане за групиране на наказанията на С. по десет осъждания. Предложил е това да стане в следния смисъл: 1/ отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1482/05 г. на РС - гр. Бургас, - обществено порицание; 2/ общо наказание по НОХД № 116/97 г. на РС - гр. Поморие, НОХД № 487/07 г. на РС - гр. Бургас и НОХД № 563/07 г. на РС - гр. Бургас - лишаване от свобода в размер на десет месеца, което да се увеличи с още два месеца на осн. чл. 24 НК; 3/ общо наказание по осъжданията по НОХД № 132/08 г. и НОХД № 93/09 г. на РС - гр. Айтос и НОХД № 2898/08 г. и 968/09 г. на РС - гр. Бургас - три месеца лишаване от свобода; 4/ отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 2359/10 г. на РС - гр. Бургас - пробация със съответните пробационни мерки за срок от две години; 5/ отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 652/10 на ОС - гр. Бургас - една година и шест месеца лишаване от свобода. С атакуваното определение съдът изцяло се е съобразил с предложението на прокурора. Не е изложил мотиви за решението си - съществено процесуално нарушение, в това число и за отделното изтърпяване на наказанията по последните осъждания на С., в която част съдебният акт се атакува от главния прокурор. Видно от свидетелството за съдимост, деянието по НОХД № 2359/10 г. е извършено на 30.10.09 г. и съдебният акт е влязъл в сила на 16.06.10 г., а това по НОХД № 652/10 г. - на 12.02.10 г., като споразумението е влязло в сила на 25.06.10 г. Съгласно посочените дати, двете престъпления са извършени преди да е имало влязъл в сила съдебен акт по което и да е от осъжданията. При това, при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, съдът е следвало да групира наказанията по тях, определяйки общо такова в размер на по-тежкото от тях - лишаване от свобода за една година и шест месеца, което се явява по-благоприятно за осъдения от отделното изтърпяване на наказанията по двете осъждания. След общото групиране на наказанията по всички осъждания, по силата на чл. 25 НК, съдът е длъжен да се произнесе по въпросите за увеличаването на общото наказание, по приспадането на изтърпяна част от наказанията, по приложението на чл. 64 и чл. 66 НК, както и по типа затворническо общежитие и съответния режим за изтърпяване на лишаването от свобода. Допуснатото съществено процесуално нарушение - липсата на мотиви, е довело и до нарушение на материалния закон, което може да бъде отстранено чрез възобновяване на производството, цялостна отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед богатото криминално минало на осъдения, изтеклия период от време от датата на постановяване на решението на ОС - гр. Бургас - 15.12.10 г. и възможността С. да е осъден и за други престъпления, извършени през това време, по които може да се определи общо наказание с известните вече, настоящата инстанция не е в състояние да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. Посочените нарушения на материалния закон и процесуалните правила, налагат извода, че искането на главния прокурор е основателно и наказателното дело следва да бъде възобновено. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,