Решение № 730 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2009 г.

Решение № 730 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Батрум - Румян Балев" - гр. Бургас, против решение № 196/20.02.2009 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 100/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 108/04.12.2007 г. на Началника на РДНСК-Бургас, с която, на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред "автосервиз" - обект № 22 по схема на община - Бургас - ЧЗР за узаконяване на съществуващи временни обекти и предложение за нови, в зоната на ж. п. район Бургас от 1997 г., изграден от Румян Иванов Балев от гр. Бургас. С доводи за неправилност на решението, се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. За Началника на ДНСК, юрк. Грозданов, оспорва жалбата, настоява решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Поддържа се и писменото възражение по жалбата. Останалите ответници - Национална компания "Железопътна инфраструктура" - ПЕПЖИ - Бургас, Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Кмета на община - Бургас, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта на началника на РДНСК, издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е правилно и обосновано, постановено е при спазени съдопроизводствени правила и правилно приложен материален закон. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Въпросът с допустимостта на първоначалната жалба е бил разрешен с определение на ВАС № 7579/24.06.2008 г., постановено по адм. дело № 3112/2008 г., с което е признато наличие на правен интерес на жалбоподателя ЕТ "Батрум - Румян Балев" - гр. Бургас като извършител на строежа, отменено е прекратителното определение № 260/07.02.2008 г. на АС-Бургас и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. За да признае законосъобразност на процесната заповед, първостепенният съд е приел от фактическа страна, че заповедта касае масивна постройка, със застроена площ 130 кв. м и височина 2.80 м, със стоманобетонова конструкция и стени от тухли, с частична дървена покривна конструкция и покривно покритие от керемиди и ламарина. Изхождайки от характера на така описания строеж, в решението е приета като нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, с оглед което е приложима мярката за забрана ползването на строежа по реда на чл. 179, ал. 5 от ЗУТ. Като неоснователни са обсъдени аргументите в жалбата, че строежа не подлежи на премахване и забрана ползване, тъй като попада в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил релевантните за правилното решаване на спора факти, обсъдил е в пълнота събраните по делото доказателствата, доводите на страните и приложимата правна уредба, в резултат на което е изложил правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно процесният обект - "автосервиз", е строеж съгласно определението на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ, който по своята характеристика е подлежал на разрешителен за ползването му режим, както по време на изграждането му към 1997 г., така и към момента на издаване на заповедта - 2007 г., по силата на чл. 164 от ЗТСУ /отм/, чл. 4, ал. 1 от Наредба № 6/1993 г. (отм.) и чл. 177 от ЗУТ. Затова, след като строежът се ползва от жалбоподателя без да е въведен в експлоатация по нормативно изискуемия ред, са налице нарушения от визираните в чл. 178, ал. 5 от ЗУТ като материална предпоставка за забрана ползването на същия, каквото именно е постановено с процесната заповед. А по какви причини не е осъществено узаконяването на обекта, е ирелевантно за спора. Освен това, за административното производство по чл. 178 от ЗУТ, е неотносим за изследване въпроса за търпимостта на строежа по § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, касаещ друго производство - досежно премахването на незаконни строежи. Пункт II-ри от касационната жалба не подлежи на коментар, тъй като непълнотата на доказателствата не е касационно основание, възражения и искания по доказателствата е следвало да се правят пред съда по съществото на спора. При така изложените съображения, за процесното решение не се обективира наличие на твърдяните пороци по чл. 209 от АПК, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,