Решение № 462 от 22.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1482/2013 г.

Решение № 462 от 22.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1482/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Г. А. против решение № 84 от 10.VI.2013 г. по внохд № 103/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 26 от 15.III.2013 г. по нохд № 191/2013 г. на Варненския окръжен съд. Оплакването в жалбата, допълнена от служебния защитник на А. по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, е за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, определено от въззивния апелативен съд, с молба за неговото намаляване. В съдебно заседание А. и защитникът му поддържат жалбата и отправената с нея молба, докато представителят на ВКПр е за оставяне на въззивното решение в сила, считайки оплакването на подсъдимия за лишено от основание. ВКС установи: С първоинстанционната присъда, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, П. Г. А. е признат за виновен в кражбата с употреба на насилие на пари и вещи с обща стойност 128.60 лв. от С. Д. П., за което деяние, извършено от А. на 27.VII.2012 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив, и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на А. е увеличено на 9 години лишаване от свобода и след редуцирането му по чл. 58а, ал. 1 НК, е постановено да изтърпи 6 години. Жалбата е основателна. Въззивният съд правилно е счел, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито че едно или повече от тях се отличават с изключителност, нито пък, че минималното наказание от 5 години би се оказало несъразмерно с обществената опасност на деянието и дееца, т. е. че не са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, както това е сторила първата инстанция. След тази констатация, обаче, въззивният съд неоправдано е подценил значението на смекчаващите отговорността на А. обстоятелства, посочени както във въззивното решение, така и в мотивите към първоинстанционната присъда. Подробно описание на извършеното деяние А. е дал още на 29.VII.2012 г. в т. нар. "сведение", предшестващо с няколко дни разпита му след като е бил разпознат от пострадалата, и това негово признание без съмнение е улеснило разкриването на обективната истина както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса. Изтъкнатото обстоятелство наред с фактът на възстановяване на пострадалата на причинената й с грабежа имуществена вреда-употребеното от А. насилие не е довело до причиняване на пострадалата П. на телесно увреждане-съпоставени с обремененото съдебно минало на подсъдимия налагат по-голяма снизходителност и определяне на наказанието му при превес, макар и не силно подчертан, на смекчаващите обстоятелства. За справедливо касационната инстанция намира наказанието от 7 години /84 месеца/ лишаване от свобода, след редуцирането на който с 1/3, равняваща се на 28 месеца, А. ще следва да изтърпи 4 години и 8 месеца лишаване от свобода. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС