Решение № 295 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1647/2011 г.

Решение № 295 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1647/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска възобновяване на Н. Ч. Д. 9351/10 г. по описа на РС-София /СРС/, НО, 19 състав, поради решаване на същото при неспазване изискванията на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането за възобновяване. Осъденият, редовно призован, не се явява и не заявява становище. Назначеният му служебен защитник намира искането за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: С протоколно определение от 2.11.2010 г., СРС, НО, 19 състав е прекратил производството по Н. Ч. Д. 9351/10 г., инициирано от представител на СРП за групиране на наказанията, наложени по множество осъждания по отношение на Р. М.. Определението е влязло в сила на 18.11.10 г. Искането за възобновяване е с дата 4.04.11 г. и като подадено в шестмесечния, предвиден в процесуалния закон срок, е допустимо. Разгледано по същество, то е и основателно. Цитираното вече протоколно определение е постановено във връзка с преценка за наличие на произнасяне от друг състав на СРС, НО по исканите съвкупности и макар и да не е уточнено конкретно, прекратяването е на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Видно от свидетелството за съдимост на осъдения, той има осем влезли в сила присъди. Макар и неколкократно да са провеждани процедури по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 25 вр. чл. 23 НК, никое съдебно определение на обхваща в цялост наказанията, които трябва да бъдат групирани в различни съвкупности, като решаващият съд е този, който да обмисли най-благоприятното съчетание за осъдения. Специално цитираното от СРС определение, постановено от СРС, НО, 21 състав по Н. Ч. Д. 1614/10 г., обхваща шест осъждания на М., като очевидно не включва наказанията по присъдите по Н. О. Х. Д. 13064/09 г. и Н. О. Х. Д. 13217/09 г. на СРС, НО, съответно 94 и 19 състав. Следователно не е налице забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, както по същество е приел СРС, и не е имало основание за прекратяване на производството по делото. Като е сторено обратното, е допуснато нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Тъй като липсва произнасяне по същество, ВКС не може да прецени, че е нарушен материалният закон. Що се касае до начина, по който трябва да бъдат осъществени групиранията, това е дейност на решаващия съд и в процедура като процесната, с произнасяне по незаконосъобразно прекратяване, не следва върховната съдебна инстанция по наказателни дела да дава указания за приложение на материалното право. Това може да стане, когато то вече не е приложено правилно, което в случая не е налице. Отделно от казаното, след възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението за прекратяване, делото следва да бъде върнато на същия съд и състав за произнасяне. Казаното е допустимо, тъй като съставът на СРС не е взел отношение по същество, а само по процедура. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение