Решение № 6070 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2018 г.

ВАСIV отделение22.04.2019 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2228 от 02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10844/2016 г. от Административен съд София - град. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Да Интернешънъл" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Гео Милев", бл. 119, вх. А, ап. 3, ЕИК 1715077606, разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6070 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юриск. Д. Колева. Жалбата е срещу решение № 2228 от 02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10844/2016 г. от Административен съд София - град. С него по жалба на "Да Интернешънъл" ЕООД е изменена заповед № 03–РД/2809 от 05.10.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като е променена одобрената финансова помощ от 60 883, 37 лв. на 72 300, 55 лв., съответно е променено отказаното плащане от 15 521, 62 лв. на 4 104, 99 лв. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – "Да Интернешънъл" ЕООД, чрез упълномощения си представител адв. М. Спасова, с представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник "Да Интернешънъл" ЕООД против заповед № 03–РД/2809 от 05.10.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея е одобрено плащането на финансова помощ по заявление за окончателно плащане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейност "Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята", като е одобрена финансова помощ в размер на 60 883, 37 лв. и е отказано плащане в размер на 15 521, 62 лв. С обжалваното решение № 2228 от 02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10844/2016 г. от Административен съд София – град, е изменена оспорваната заповед, като е променена одобрената финансова помощ от 60 883, 37 лв. на 72 300, 55 лв., съответно е променено отказаното плащане от 15 521, 62 лв. на 4 104, 99 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентния за това орган, в рамките на предвидените му правомощия и в писмена форма. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът е отчел, че оспорващият "Да Интернешънъл" ЕООД е участвал в схема за финансово подпомагане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейност "Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята – практики изкореняване, засаждане и изграждане на подпорна конструкция", по която му е одобрена за подпомагане площ от 2, 2072 ха. Изпълнение на дейностите по тази мярка е включвала три етапа: 1. "Изкореняване", 2. "Засаждане" и 3. "Изграждане на подпорна конструкция". При извършена проверка на място от Дирекция "Технически инспекторат" е установено, че изкоренената площ от първия етап е с 0, 3869 ха по-малко от одобреното. Съдът е счел, че е налице неизпълнение за посочената площ от 0, 3869 ха, което е установено както от извършената проверка, така и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р И. Л. със специалност аграрен лозаро – градинарски факултет. Но съдът е счел, че административният орган неправилно е редуцирал одобреното финансово подпомагане върху цялата предвидена инвестиция. Съдът е счел, че това следва да стане само върху първия етап, при който не е извършено изкореняване на старите лозя 0, 3869 ха. А за останалите два етапа съдът е установил изпълнение на предвидената инвестиция, поради което е счел, че финансовата помощ за тях следва да бъде одобрена в пълният им размер. По този начин съдът е направил преизчисление, при което е изменил оспорената заповед, като е променил одобрената и отказаната финансова помощ в посочените по-горе размери. Обжалваното решение е правилно. Условията и редът за предоставяне на финансова помощ по заявлението на "Да Интернешънъл" ЕООД са регламентирани в Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. (Наредба № 2). Неправилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, основания на неотносимата Наредба № 1 от 26.01.2009 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009-2013/2014 г. Последната наредба е неприложима, тъй като "Да Интернешънъл" ЕООД е кандидатствал за подпомагане по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., а не по същата програма за периода 2008/2009-2013/2014 г. Независимо от това, тъй като и по двете програми относимите правни норми са идентични, то извършеното процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на обжалваното решение като краен резултат. От данните по делото безспорно е установено, че касационният ответник частично не е изпълнил одобрените дейности. А именно - не е извършил изцяло изкореняване на старите лозя – при одобрено изкореняване върху 2, 2072 ха, е установено извършено такова върху 1, 8203 ха. Или неизпълнението е върху 0, 3869 ха от този етап. В този случай разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от приложимата Наредба № 2 (в относимата й редакция към момента на издаване на процесната заповед), разписва: "В случаите на констатирано неизпълнение на задълженията по договора от страна на бенефициента, установено при извършване на проверката на място, договорираната финансова помощ се преизчислява при изплащане на финансовата помощ след изпълнение на инвестицията и констатирана разлика между договорираната площ и площта, върху която е извършена инвестицията, договорираната финансова помощ се редуцира съобразно площта, върху която са извършени дейностите". Видно е от съдържанието на разпоредбата, че при това частично неизпълнение е предвидено договорираната финансова помощ да се редуцира съобразно площта, върху която са извършени дейностите. В този смисъл на финансово подпомагане подлежат само дейностите, които са извършени. А това са всички дейности по етапа "Засаждане" върху цялата площ от 2, 2072 ха, всички дейности от етапа "Изграждане на подпорна конструкция" и дейностите от етапа "Изкореняване" върху 1, 8203 ха. За всички тези дейности безспорно е установено, че са извършени от "Да Интернешънъл" ЕООД. В контекста на изложеното неоснователно е позоваването на касатора на § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 2, според която одобрената дейност "Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята" е дейност, с която се извършва изкореняване на съществуващо лозе и засаждане на друг терен със същата площ със или без промяна на сортовия състав. Това легално определение не може да обоснове извод, че финансовата помощ следва да бъде редуцирана върху всички етапи от заявлението за подпомагане на касационния ответник. Така е, защото относимата разпоредба за редукцията на финансовата помощ е посочената такава от чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2. А § 1, т. 27 от ДР на Наредба № 2 посочва само начина за извършване на дейността. В случая няма изискване засаждането на новите лозя да се извършва със старите изкорени лози, за да се приеме, че е допуснато нарушение и при засаждането. Напротив – предвидено е изкореняване с унищожаване на старите лози и засаждане на нови различни лози. Това е в съответствие с § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 2, законово регламентираща дейността "Изкореняване". С оглед на изложеното първоинстанционният съд законосъобразно е изменил оспорваната пред него заповед, като е променил одобрената финансова помощ - 52 898, 31 лв. за извършените дейности по засаждане върху цялата площ от 2, 2072 ха, 12 234, 80 лв. за извършените дейности по изграждане на подпорна конструкция и 7 167, 44 лв. за извършените дейности по изкореняване върху 1, 8203 ха. Така одобрената финансова помощ правилно е прието, че следва да бъде в размер на 72 300, 55 лв. А за остатъка в размер на 4 104, 99 лв. е отказано финансова подпомагане. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същите са в размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Този размер е под минималния по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова е неоснователно възражението на касатора за тяхната прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 20, ал. 1, т. 1