Решение № 8764 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2019 г.

Решение № 8764 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. З. (Т.), с настоящ адрес в [населено място], община [община], област [област], чрез процесуален представител, срещу решение № 2092 от 26.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3230/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С оспорваното решение е отхвърлен предявеният от З. иск срещу Националната агенция по приходите за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 700 000 лева, причинени от незаконосъобразно действие на директора на Териториална данъчна дирекция на НАП - Стара Загора, изразяващо се в изпращане на писмо-искане № 24-00-134/2004 г. до Служба "Български документи за самоличност" при МВР за налагане на ищцата на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск. Ответникът - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд се е развило по исковата молба на Р. З. (Т.), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирала заплащане на сума в размер на 700 000 лева, за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие на директора на Териториална данъчна дирекция на НАП - Стара Загора. Твърдяното незаконосъобразно действие се изразявало в изпращане на писмо-искане за налагане на ищцата на принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за напускане на страната поради данъчни задължения. Съдът е приел, че ПАМ е наложена по искане на директора на ТДД на НАП - Стара Загора и е отменена отново по негово искане. Приел е за липсваща първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ - липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за основателно и противопоставеното възражение за изтекла погасителна давност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и тя правилно е установена от първостепенния съд. Правилно съдът е установил обстоятелството, че ПАМ е наложена по искане на директора на ТДД на НАП - Стара Загора и е отменена отново по негово искане. Установяването и събирането на данъчните задължения през исковия период е уредено от Данъчния процесуален кодекс (ДПК, отменен ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Съгласно разпоредбата на чл. 137, т. 1, б. "а" от ДПК (отм.); на събиране подлежат данъчни задължения, установени с ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Цитираната разпоредба урежда предварителна изискуемост на данъчните задължения и предварителното им изпълнение, включително принудително. Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите - чл. 118, ал. 2 от ДПК (отм). Съгласно чл. 145, ал. 8, т. 2, б. "а" от ДПК (отм.); данъчният орган може да поиска от органите на МВР да не се разрешава напускане на страната на длъжника, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница. Цитираните по-горе разпоредби водят до извод за липса на незаконосъобразно действие на административен орган при и по повод на изпълнение на длъжността му. Правилни са мотивите на АССГ по отношението на давността. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съдът правилно е съобразил, че считано от датата на отмяна на наложената ПАМ на 28.06.2005 г. е изтекла давността, тъй като до подаване на исковата молба - 30.12.2016 г. са изтекли пет години, в които може да се претендира плащане на обезщетение. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение