Решение № 2486 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2009 г.

Решение № 2486 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Столична, подадена чрез юрк. Тодорка Попгеоргиева, срещу решение № 45 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 5189/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 11 състав, с което е обявено за нищожно решение № К 47-0400/07.05.2008 г., издадено от Началника на Митница София, в частта, с която на "Кумерио Мед" АД е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер 1 809 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата моли да бъде отменено решението на АССГ. Ответникът по касационна жалба - "Аурубис България" АД /със старо наименование "Кумерио Мед" АД/, чрез процесуалния си представител адв. Йорданов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна. Подробни съображения развива в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да постанови посочения правен резултат, АССГ е установил, че допълнително митническо задължение за внасяне на ДДС в размер на 1 809 лв. и законната лихва за забава върху тази сума от датата на възникване на задължението до датата на заплащането му по ЕАД № 07BG005003H000216/21.05.2007 г. са определено първо с Уведомление № 4416-0033 от 08.02.2008 г. от ответника, като част от общата сума 1 081 015 лв. за ДДС и определената върху нея общо сума на законната лихва за забава. Според съда е налице пълна идентичност на определените митнически задължения по вид, основание, размер и страни по двата издадени акта - Уведомление № 4416-0033 от 08.02.2008 г. и Решение № К 47-0400/07.05.2008 г. И двата акта по своята правна природа представляват "решение" по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ. АС е приел, че издавайки процесното решение административният орган е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, при липса на компетентност за началника на Митница София и в тази връзка е обосновал извода, че решение № К 47-0400/07.05.2008 г., издадено от Началника на Митница София /сега Митница Столична/, в частта, с която на "Кумерио Мед" АД е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер 1809 лв. е нищожно. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В процесния случай за да обяви за нищожно процесното решение, административният съд е приел, че административният орган е издал същото в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК. Приел е, че е налице пълна идентичност на определените митнически задължения по вид, основание, размер и страни по двата издадени акта - Уведомление № 4416-0033 от 08.02.2008 г. и Решение № К 47-0400/07.05.2008 г. на Началника на Митница София. Констатирал е, че Уведомление № 4416-0033 от 08.02.2008 г. е оспорено по административен ред пред директора на РМД с жалба от 28.02.2008 г., както и по съдебен ред - с жалба вх. № РМ-К-47-0014/03.04.2008 г.. Единственото доказателство за наличие на висящо дело във връзка с цитираното уведомление е разпореждане на съдия - докладчика за оставянето на жалбата без движение от 23.06.2008 г. по ахд № 2362/2008 г. на АССГ, I отделение, 17 състав /л. 87/. Няма данни дали впоследствие е бил даден ход на делото или производството е прекратено, има ли постановено решение, влязло ли е в сила. Без тези данни не би могло да бъде обсъждано изобщо атакуването на приложеното по делото уведомление. Двата акта - решение и уведомление са различни, носят различни характеристики, преценката на допустимостта на жалбата срещу уведомлението също е от значение. Особеното е в случая е, че уведомлението обобщава всички задължения по издадените ЕАД на дружеството и сумата е обща, а предмета на процесното решение е определена сума по определен ЕАД и то дори само за лихвите. Не може да се говори за идентичност, за да бъде настоящето производство прекратено, а само за евентуална преюдициалност, с оглед задължителната преценка дали е допустимо съдебно производство по обжалване на уведомлението. От значение е резултатът от производството по обжалване на уведомлението в случай на постановяване на решение по него. Той може да бъде в няколко насоки - отхвърляне на жалбата, отмяна на процесуално основание, отмяна по същество, които също подлежат на преценка, поради което е следвало по настоящето дело да се направи извод евентуално за спиране на производството по предпоставките на ГПК - приложими норми предвид препращащата разпоредбата на чл. 144 от АПК - чл. 229. Съгласно тази разпоредба изрично в т. 4 - производството се спира, когато в същия съд или друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Но не и за отмяна на административен акт на такова основание. Предвид изложените мотиви следва да се приеме, че така постановеното решение е неправилно, следва да се отмени, а делото да се върне за извършване на съответните процесуални действия - да се направи проверка и се приложи удостоверение за развитието на производството по уведомлението, страните по него и т. н. Едва тогава следва да бъде направена преценка по чл. 229 от ГПК за евентуално спиране или не на производството по настоящето дело, само при наличие на предпоставки за това, както и всички останали процесуални искания и действия на страните. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "А" отделение,