Решение № 4488 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2012 г.

Решение № 4488 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дискавъри - 95" ЕООД, чрез законния си представител З. Трендафилов, срещу решение № 55/8.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1904/2006 г., по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА 625/11.02.1002 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. София, потвърден с Решение № 981/9.07.2002 г. на директора на РДД гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, поради отказ на на съда към делото да бъдат присъединени нови доказателства. Ответникът по жалбата - директор Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Манчева, счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й, по подбраните съображения, изложени в Решението на ответника. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА ДРА 625/11.02.1002 г., издаден от данъчния орган при ТДД гр. София, потвърден с Решение № 981/9.07.2002 г. на директора на РДД гр. София, в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 3637/4.04.2006 г., постановено от ВАС на РБ, I отд. по адм. д. № 2340 по описа за 2005 г. Относно доставки по фактури № № 3602/30.11.2000 г., 3063/30.11.2000 г., 3976/25.01.2001 г., 3977/25.01.2001 г., 3978/26.01.2001 г., 3497/11.01.2001 г., 10579/12.03.2001 г., 10580/13.03.2001 г. и 10578/7.03.2001 г., издадени от ЕТ "Силви - Ст. Георгиев" съдът е приел за установено, че липсват безспорни доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги, по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС /отм./. При липса на основаната предпоставка за реално прехвърляне на собствеността върху стоката или извършване на услугата, съдът е приел за ирелевантни доказателствата за плащането на доставките и отразяването на това по счетоводните записвания. Констатациите, направени в ДРА № 57/12.072004 г. на "Дани Трейд - 2001" ЕООД, като правоприемник на ЕТ "Силви - Стоян Георгиев", правилно е прието от съда, че не установяват реалното извършване на доставките, тъй като проверка в счетоводството досежно декларирани доставки в дневника за продажби не е извършвана, т. е. проверката е извършена само относно доставките по които е получател. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че в посочения ДРА процесните доставки са приети за реални. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи - насипно кафе без кофеин поради което прехвърлянето на собствеността по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) се установява чрез отделянето и предаването им, чрез приемо- предавателни протоколи или транспортни документи и кантарни бележки за приемане и предаване. Относно доставката на строителни материали по опис правилно съдът е приел, че при предходните доставчици не са установени процесните количества материали, поради което не е прехвърлена собствеността на стоките, тъй като доставчика не е разполагал с тях, като по фактура № 10579/12.03.2001 г., съгласно заключението на вещото лице не е извършено плащане както на данъчната основа, така и на данъка, а по фактура № 10580/13.03.2001 г. е извършено прихващане по непреведена фактура от 2000 г. Относно фактури № № 95/5.12.2000 г., 21/23.01.2001 г., 24/24.01.2001 г., 27/26.01.2001 г., 1044/3.02.2001 г., 1045/3.02.2001 г., 33/5.02.2001 г., и 1046/1.03.2001 г., издадени от ЕТ "Марио Дан", по съображения относно доставчика ЕТ "Силви - Ст. Георгиев" съдът е приел за установено, че не са ангажирани доказателства за наличие на доставка на стоки или услуги, по см. на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС /отм./. По същите доводи съдът е приел липса на реално извършени доставки на стоки и услуги, относно фактури № № 36/10.02.2001 г., 43/25.04.2001 г., 42/20.0.2001 г. и 44/27.04.2001 г., издадени от Темпекс ЕООД и относно фактури № № 301/28.02.2001 г., 302/28.02.2001 г., 303/28.02.2001 г., 304/14.03.2001 г., 305/15.03.2001 г., 306/15.03.2001 г., 307/15.03.2001 г., издадени от ЕТ "Валтез - 9". От заключението на приетата по делото съдебно -счетоводна експертиза, се установява, че данъка по процесните фактури издадени от доставчиците не може да се приеме, че е начислен, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като проверка в счетоводството не е извършена. Заключението за начислен данък е дадено след проверка в счетоводството на жалбоподателя, като последния е представил счетоводните документи, с изключение на доставчика ЕТ "Силви - Ст. Георгиев" по отношение на който документите са били представени от счетоводителя му. При тези констатации на вещото лице е неоснователен довода в касационната жалба, че данъкът е бил начислен от доставчиците съгласно изискванията на ЗДДС. Дори да се приеме, че данъкът е начислен, тъй като е отразен в дневниците за продажби за съответния период, то при липса на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на процесните доставки, правилно съдът е приел, че данъкът е неправомерно начислен и за получателя по доставката не е налице право на приспадането му. Неоснователен е доводът на касатора, че процесните доставки са извършвани преди повече от 10 години и всяка нова документация, свързана с доказване реалността на доставките по цитираните фактури е трудна за откриване и прилагане, тъй като доказателствата, свързани с транспорта на стоките /пътни листи, товарителници, с прехвърляне на собствеността /кантарни бележки, приемо-предавателен протоколи за приемане на стоките и услугите/, следва да се съдържат и при касатора. Неоснователен е доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизискване и прилагане по настоящото производство на доказателствата, касаещи процесния период, приложени по следствено дело № 93/2006 г., тъй като, както беше посочено по-горе тези доказателства следва да се намират при касатора, като не е конкретизирано, кое доказателство следва да бъде изискано от НСлС. Изготвените по посоченото следствено дело съдебно-счетоводни експертизи и допълнително проведените следствени действия, въз основа на които наказателното производство е прекратено изцяло са ирелевантни за настоящото производство. За целите на наказателното производство се допускат и приемат доказателства по реда на НПК, а за целите на настоящото производство по реда на ДОПК. Липсва процесуална възможност събрани доказателства в наказателно производство да бъдат приобщени и ценени в настоящото производство. Обстоятелството, че е прекратено наказателното производство не налага на извода за реалност на процесните доставки, тъй като за целите на наказателното производство е налице установяване наличието на виновно поведение, а в настоящото производство реално извършване на услугата или прехвърляне на собствеността върху стоката. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдяното касационно основание, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. На ответника по жалбата не се присъждат разноски, тъй като за настоящото производство в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предл. 3 от ДОПК, юрисконсултско възнаграждение е присъдено. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение,