Решение № 12950 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2019 г.

Решение № 12950 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9031/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Ж. Димова в качеството на процесуален представител на ГППИМП "Медик Биг" ООД гр. Сливен против решение № 99 от 6.06.2019 г. на Административен съд Сливен по адм. дело № 248/2018 г. С него се отхвърля жалбата на представляващия дружеството срещу писмена покана изх. № 29-05-111/11.07.2018 г., издадена от директора на РЗОК Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Свеждат се до не отчитане от съда и административния орган преждевременност на писмената покана преди приключване на финансовата 2018 г. и необоснован извод че не може да се компенсира превишението в рамките на същата финансова година от икономии и резерви в бюджета на РЗОК Сливен. Ответникът, директорът на РЗОК Сливен, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана. Същата е издадена на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО от директора на РЗОК Сливен след констатиране на превишение на стойностите с 908, 23 лева на назначаваната медико-диагностична дейност МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 за първо тримесечие на 2018 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От представените доказателства по приложената административна преписка и от заключение на съдебно икономическа експертиза е установено, че превишението за първо тримесечие на стойностите на назначаваните МДД над 10 плюс 15 процента е точно 908, 23 лева. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за дължимост на сумата съгласно клаузите в индивидуалния договор. При отхвърляне на доводите като неоснователни жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. В производството по издаване на писмена покана, регламентирано в чл. 72 и сл. ЗЗО се установява изпълнението по индивидуалния договор за оказване на медицинска помощ и съответно заплащането от бюджета на ВЗОК чрез бюджета на съответната РЗОК, контрола за което е възложен на съответния директора на РЗОК. В случая директорът на РЗОК Сливен е установил превишение на стойностите за МДД за първо тримесечие на 2018 г. извън допустимото превишение от 10 %, което не се компенсира, плюс превишението от 15 %, което следва да се компенсира в следващо тримесечие без четвъртото. Стойността на това превишение е в размер посочен в писмената покана и установен от заключение на вещото лице, прието от съда и не оспорено от страните. Спорен е останал въпросът дължи ли се стойността на превишението заплатено от бюджета на РЗОК и какъв е редът за отчитането му в рамките на този бюджет. Върховен съд е изоставил практиката си превишенията на стойностите по индивидуалните договори да се отчитат на годишна база или да бъдат отчитани за сметка на резервите в бюджета. Остава единствено регулацията на индивидуалните договори и правилата за заплащане на медицинската дейност. Видно от разпоредбите на чл. 46 от индивидуалния договор между страните при превишение над 10 % и плюс 15 % на тримесечие, общо 25 % изплатените суми подлежат на възстановяване. Възможностите за изплащане на завишени суми над договорените се намират в своевременно заявяване и разрешаване от директора на РЗОК на допълнителни РС за каквито действия в преписката и по делото няма доказателства. Отчитане на превишението на разходите за сметка на годишна база и в резервите на бюджета на РЗОК следва да е в посочения формат на отношения между страните по индивидуалния договор. Друго разрешение не намира основание в законодателната уредба в НРД и индивидуалния договор и е недопустимо тъй като би означавало да не може да бъде извършено управление чрез контрол и планиране на разходите за здравеопазване от РЗОК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение