Решение № 5781 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 572/2018 г.

Решение № 5781 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 572/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Г. от [населено място] срещу решение № 563/13.11.2017 година на Административен съд гр. Пазарджик по адм. д. № 781/2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост. Възраженията на касатора могат да бъдат обективирани в няколко пункта, както следва: 1. При нарушение на процедурата по събиране на доказателства в процеса съдът обсъждал доказателствено средство, което не било събрано по надлежен ред като писмено такова, а именно: Заповед № 8121 з - 48/16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи за определяне на службите по контрол по Закона за движение по пътищата. Според първоинстанционния съд тази заповед му била служебна известна по други дела, но това обстоятелство не било обявено на страните в проведеното открито съдебно заседание при установяване на фактите, които не се нуждаят от доказване /във връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед/. Според касатора, заповедта на министъра на вътрешните работи не следва да се цени като доказателствено средство в процеса, тъй като не е събрана като такова по нормативно установения ред. При липса на заповедта като доказателствено средство в процеса, не се установявала компетентността на органа издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 1006 - 000631/04.09.2017 година. 2. От представената по делото административна преписка не се установявало Г. да е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, която да е доказана по надлежен ред. Действието на техническото средство било преодоляно предвид представения протокол за химическа експертиза. Последният обаче без наличието на протокола за медицинска експертиза нямал доказателствена тежест, доколкото не можело да се установи кога и от кого е взета кръвната проба. 3. Актът не съдържал мотиви за наложената принудителна административна мярка. Поради това и съдът не можел да изложи съображения за съответствие на акта с целта на закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 1006 - 000631/04.09.2017 година на началник Група към ОД на МВР Пазарджик, сектор "Пътна полиция". Ответникът по касационната жалба, началник Група към ОД на МВР Пазарджик, сектор "Пътна полиция" не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение № 563/13.11.2017 година на Административен съд гр. Пазарджик по адм. д. № 781/2017 година е валидно и допустимо. По наведените от касатора възражения за допуснати съществени процесуални нарушения: Производството пред Административен съд гр. Пазарджик е образувано по жалба на В. Г. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 1006 - 000631/04.09.2017 година на началник Група към ОД на МВР Пазарджик, сектор "Пътна полиция". С последната, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП на В. Г. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - Временно отнемане на СУМПС на водача, до решаване спора за отговорността, но не повече от 18 месеца. Наложената ПАМ на В. Г. е поради това, че на 04.09.2017 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, като измерването с дрегер е установило 1, 09 на хиляда промила в кръвта. За това му е съставен АУАН. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е мотивирал законосъобразност на същата на всички основания по чл. 146 АПК. Релевираното от касатора възражение за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения касае процедурата по събиране на доказателствени средства в процеса: Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 АПК допустими доказателствени средства в производството пред първоинстанционния съд са редовно събраните такива в производството пред административния орган, както и допустимите такива по Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, съдът съдейства на страните, като им указва за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В конкретната хипотеза, установявайки компетентността на органа, издал обжалваната заповед, съдът се е позовал на Заповед № 8121 з - 48/16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи за определяне на службите по контрол по Закона за движение по пътищата, която не е събрана като доказателство по делото и за която съдът е посочил, че му е служебно известна от други административни дела. Разпоредбата на чл. 155 ГПК във връзка с чл. 144 АПК в действителност посочва, че не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти. Но за да се позове на тях съдът като общоизвестни или служебно известни, той е длъжен да съобщи това обстоятелство на страните. Такова съобщаване в случая не е извършено. Като се е позовал на доказателствено средство, което не е надлежно събрано в хода на производсвото по делото /Заповед № 8121 з - 48/16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи за определяне на службите по контрол по Закона за движение по пътищата/ и е приел като служебно известен факта относно съществуването на такава заповед, без да съобщи това обстоятелство на страните, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Нарушението е съществено, тъй като без да разполага с надлежни доказателствени средства за компетентност на издателя на обжалваната заповед, първоинстанционният съд е направил извод за компетентност на същия. Цитираната в Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17 - 1006 - 000631/04.09.2017 година на началник Група към ОД на МВР Пазарджик, сектор "Пътна полиция" Заповед № 312 з - 74/18.01.2017 година е заповедта, с която директор ОД МВР гр. Пазарджик делегира компетентност на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР гр. Пазарджик. В последната обаче се цитира Заповед № 8121 з - 48/16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи за определяне на службите по контрол по Закона за движение по пътищата, но същата не е събрана като доказателство по делото, поради което и при липса на съобщаване от страна на съда на факта на съществуването на тази заповед съгласно чл. 155 ГПК, последният съд не може да направи доказан извод за компетентност на органа издал акта за налагане на ПАМ. Горното процесуално нарушение е основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на събиране на доказателствени средства в процеса. Допуснатото процесуално нарушение не дава възможност на касационната инстанция да осъществи контрол за правилност на съдебния акт по отношение на правилното приложение на материалния закон. По въпроса за разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд