Решение № 12523 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2010 г.

Решение № 12523 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Иван Господинов Тодоров и Ивана Неделчева Тодорова, действащи чрез пълномощника си адвокат Димитър Петров от Адвокатска колегия Варна, против решение № 1956/19.11.2009 г. по адм. дело № 3143/2008 г. на Административен съд - Варна - V състав. Според касационните жалбоподатели изводът на съда, че от разликата над 600 кв. м е налице техническа възможност за обособяване на самостоятелен имот с площ от 297 кв. м, който отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, е необоснован и е в нарушение на материалния закон. Съдът не е отчел факта, че в тази част попадат бетонов резервоар за вода, чешма и водомерна шахта и преминава водопровод, който обслужва имота на ползувателя, а те представляват съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и е недопустимо да попадат в друг имот, а не в този отреден за ползувателя, който ги е изградил. По тези съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а жалбата срещу плана на новообразуваните имоти да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено становище, в което се моли подадената касационна жалба да бъде уважена като допустима и основателна, а решението да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон. От пълномощника на ответниците - Кичка Христова Стойчева, Калинка Димитрова Петрова, Христо Василев Петров и Димитър Василев Петров е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, поради което се моли да бъде оставена без уважение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза е налице техническа възможност от разликата над 600 кв. метра да се обособи самостоятелен имот с площ от 297 кв. метра. Така в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ при наличието на техническа възможност от процесния имот, не е бил отреден имот за възстановяване на бившия собственик, при наличието на признати и доказани негови права. При констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, административният акт в обжалваната част се явява незаконосъобразен и правилно е бил отменен. Обжалваното решение е правилно, като не страда от посочените в касационната жалба пороци и същото следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 1956 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 3143/2008 г., Варненският административен съд, Първо отделение, V-ти състав отменя Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, община Варна, област Варна, в частта за имот № 582 и връща преписката на Областния управител на област Варна за извършване на необходимите действия при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално-правните норми, но в нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, защото при доказани права и наличието на техническа възможност, на предишния собственик с процесния план не е отреден самостоятелен имот. Съдът е посочил, че доколкото производството по уреждане на правата на ползвателите на земеделски земи и на бившите собственици на земеделски земи е уредено в специален закон, за приложението на който е издаден и правилник, то именно специалните правни норми следва да се прилагат при изработването на плана на новообразуваните имоти и затова административният орган е длъжен да спазва изискванията на специалния закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а съдът да упражнява съдебен контрол върху правилното приложение на тези нормативни актове. Съдът е приел, че изградената в имота водопроводна мрежа и други съоръжения не могат да послужат като основание за придобиване на право на собственост върху целия ползван имот, при наличието на доказани права на бивш собственик съгласно влязло в сила Решение № 511/1.06.1998 г. на Поземлена комисия - Варна. Така постановеното съдебно решение е правилно. След като е била обжалвана заповед на областния управител за одобряване на план на новообразувани имоти, производството е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а не както е посочил Варненския административен съд - по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ вр. с § 4з, ал. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ. Тази фактическа грешка обаче не се отразява на законосъобразността на съдебното решение. В жалбата на Кичка Христова Стойчева, Калинка Димитрова Петрова, Христо Василев Петров и Димитър Василев Петров от 8.02.2008 г. срещу Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. се правят възражения срещу 14 имота по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), а именно - с № № 582, 583, 626, 627, 630, 631, 634, 635, 636, 637, 639, 640, 641 и 642, които попадат в стар имот, записан на името на Васил Ставрев Арнаудов от комбинирания план на местност "Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид", идентичен на имот 7010 по КП от 1956 г. С молба от 27.04.2009 г. жалбоподателите заявяват, че се отказват от жалбата в частта относно имотите № № 626, 627, 630, 631, 634, 635, 636, 637, 639, 640, 641 и 642, а с молба от 29.05.2009 г. се отказват и от оспорването досежно имот № 583. При това положение предмет на делото остава само имот № 582, който видно от регистъра на имотите към ПНИ, е записан на Иван Господинов Тодоров с площ от 897 кв. метра. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. С тези принципни правила се е съобразил и Административен съд - Варна. В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че на наследниците на Васил Ставрев Арнаудов (които са жалбоподателите по делото пред първата инстанция, сега ответници), с решение № 511 от 1.06.1998 г. Поземлена комисия гр. Варна ПРИЗНАВА правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 8.562 дка, находяща се в терен по § 4 на ВИНИЦА, в която попада и имот пл. № 582 с площ 0.886 дка. Основанието за отреждане в ПНИ на имот № 582 с площ от 897 кв. метра е Нотариален акт № 49/1994 г., т. ХVII, д. 7924 - 600 кв. м ид. ч. Видно от цитирания нотариален акт, Иван Господинов Тодоров е признат за собственик по реда на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ на 600/870 кв. метра идеални части от лозе, цялото с площ от 870 кв. метра. Три години по-късно е съставен и нотариален акт за собственост върху построената в имота жилищна сграда. При тази колизия на права, в съответствие с горните правила, приоритет има бившия собственик, защото разликата от закупената до действително ползваната земя надвишава 250 кв. метра. Само ако тази площ е по-малка от изискуемите се 250 кв. метра, има законово основание да бъде отредена за ползвателя и да се придаде към неговия имот. В ПНИ на ползвателя Иван Господинов Тодоров е отреден имот № 582 с площ от 897 кв. метра, което е незаконосъобразно, както е констатирал и Варненският административен съд. Изискванията на разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ са относими само към ползвателските имоти, а за бившите собственици е приложима разпоредбата на ал. 7, която е специална спрямо ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите на ползвателите. Фактът, че в тази част на имота попадат бетонов резервоар за вода, чешма, водомерна шахта и преминава водопровод, който обслужва имота на ползувателя и че те представляват съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, е неотносим в това производство. Взаимоотношенията по заплащане на подобренията се обсъждат в друго производство - § 4в и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 31 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение е обосновано и съобразено с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,