Решение № 6043 от 20.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Самоков, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Кабранска против решение 1271/07 декември 2021 г., постановено по адм. д. 497/2021 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Анков против заповед 01-617 от 07 април 2021 г. на кмета на Община Самоков, с която е наредено да бъде премахната сграда с идентификатор 15285.8.530.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 15285.8.530 по КККР на [населено място], община Самоков. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предмет на процесния административен акт, установимо от съдържанието му, е разпореденото от кмета на общината премахване на сграда, по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която поради дългия си период на експлоатация и повреда на всички конструктивни елементи е застрашена от самосрутване и опасна за живота и здравето на хората. Законът задължава назначената за това производство Комисия по чл. 196, ал. 1 ЗУТ да изслуша заинтересуваните лица, като нормата на ал. 2 на същия текст е императивна - изслушването е задължителна част от процедурата по законосъобразност на съответния акт. В настоящото производство данни за такова изслушване не са намерени и както правилно е отбелязал решаващият съд - това представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Като допълнение - премахването на строежи по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ е крайна мярка и се прилага при строго определени в закона условия и ако строежът не може да се поправи или заздрави. В случая приетата по делото експертиза безспорно е установила, че строежът е претърпял заздравителен ремонт и след него не е застрашен от самосрутване или опасен за живота и здравето на хората. Мотивите на АССО са правилни, решението - законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК касателно постановеното решение и касационната жалба следва да се остави без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав