Решение № 4774 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2020 г.

Решение № 4774 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Консулт Леге Артис" ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Т., срещу решение № 3254/26.06.2020 г., постановено по адм. дело № 9372/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно установени с ревизионен акт допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за просрочие за 2012 г. до 2016 г., както и за ДДС за период м. 12.2014 г., м. 12.2015 г. и м. 01. -12.2016 г., както и лихви във връзка с имот на дружеството в [населено място], Община Борино. Касаторът излага доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводите в становище по съществото на спора и писмена защита, подадена от процесуалния представител адв. Й.. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в същата част като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. М., в становище по съществото на спора оспорва основателността на жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и присъди разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, Осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение № 3254/26.06.2020 г. по адм. дело № 9372/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на ревизираното лице "Консулт Леге Артис" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002218005704-091-001/15.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение № 1005/12.06.2019 г. на ДД "ОДОП" София относно допълнително установени задължения в размер на 61 710, 45 лв., от които по ЗКПО за периоди 2014-2016 г. вкл. за корпоративен данък-19 027, 62 лв. и лихви -7457, 27 лв., както и за ДДС – 27 094, 60 лв. и лихви – 8130, 96 лв. Решението се обжалва само в частта на установени с РА допълнителни задължения за корпоративен данък - за периоди 2014-2016 г. вкл. за корпоративен данък-19 027, 62 лв. и лихви -7457, 27 лв., както и за ДДС за д. п. м. 12.2014 г. в размер на 1446, 24 лв., за д. п. м. 12. 2015 г. -5784, 98 лв. и за м. 01-м. 12.2016 г. - 5784, 96 лв., ведно със съответните лихви, всички произтичащи от прието от приходните органи ползване в определени процентни части на собствения на дружеството имот в [населено място], Община Борино, и за лични нужди. В останалата част решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА – относно установени задължения само по ЗДДС – ДДС в размери 8175, 84 лв. за м. 12. 2014 г., 6540, 67 лв. – за м. 12.2015 г. и по 545, 05 лв. за всеки месец от 2016 г., както и съответните лихви за забава, всички произтичащи и във връзка с имот на дружеството в [населено място], не се обжалва и като такова е влязло в сила. С решението в обжалваната му част, АССГ е приел, че РА в частта относно установени допълнителни задължения за корпоративен данък - за периоди 2014-2016 г, както и за ДДС за д. п. м. 12.2014 г., за д. п. м. 12.2015 г. - и за м. 01-м. 12.2016 г, произтичащи от ползването и за лични нужди на собствен на РЛ имот в [населено място], Община Борино, е законосъобразен и изцяло е възприел като свои фактическите и правни изводи на приходните органи. Основният спорен въпрос по делото е фактически и касае ползването на собствената на дружеството къща в [населено място] в ревизираните периоди за лични нужди на единия от двамата съдружници в ревизираното лице. При положителен отговор на този въпрос приходните органи в частта по ЗКПО са определили съотношение лични нужди/наем на имота и оттам не са признали са съответните периоди начислените амортизации на ФР на дружеството за този актив в процент, съответстващ на частта от къщата, която не се използва за дейности на дружеството, формиращи ДФР, съответно – определили са допълнителен корпоративен данък, а в частта по ЗДДС – са начислили за посочените периоди допълнително ДДС върху данъчната основа за лични нужди. Въз основа на събраните доказателства - писмени, свидетелски показания на св. П. и заключение на ССчЕ, административният съд е направил необосновани фактически изводи. За да направи извода си, съдът се е позовал само на косвени доказателства, въз основа на които е приел за доказано, че в ревизирания период 2012-2016 г. съдружникът в РЛ – С. П. - е ползвал част от имота за лични нужди, т. е. по аргумент на противното същата част от имота /в съотношение 74 % за лични нужди спрямо 26% за цели на дружеството - получаване на наем/ не е ползвана за икономическата дейност на РЛ. От събраните доказателства се установява, че РЛ има за предмет покупко-продажба на недвижими имоти, лизинг, отдаване под наем на такива имоти и др. Безспорно е установено, че имотът в [населено място] е къща, собствена дружеството, построена върху три собствени на дружеството ПИ, придобити през 2011 г. като къщата е построена и въведена в експлоатация през 2012, с площ от 206, 20 кв. м, и разположение - три спални, хол и кухня. Къщата с обзавеждането й са заведени като ДМА през м. 01.2012 г. по дебита на сметка 203/02 на дружеството на стойност 781 755 лв. и имотът е включен в данъчния амортизационен план, начислявани са годишно данъчни амортизации. Има данни, че част от този имот и за определени периоди е предоставен за възмездно ползване /наем/ на две лица – Г. и М.. Извършена е насрещна проверка на Г. относно плащаните от него суми за наем. Приходните органи при проверка са намерили в имота съдружника П., който в приетите от съда свидетелски показания обяснява присъствието като инцидентно, свързано с необходимостта от извършване на ремонтни работи и поддръжка на къщата. Установено е, че къщата няма регистрация като търговски обект, в нея не функционират рецепция, регистър за гости, не са назначени лица, работещи в дейности в туризъм и хотелиерство. Установено е също, че в ревизираните периоди в обекта има консумация на електричество, което свидетелят обяснява с работата на помпи по източването на септична яма, което с оглед начина на строителство е необходимо независимо от обитаването на къщата. При тези данни приходните органи са направили обосновано според предположение, че къщата се е ползвала за икономическите цели на дружеството само в частта, в която е отдадена под наем, а в останалата си част – за лични нужди на съдружника П., като ползването е изведено процентно. Като е потвърдил този изцяло необоснован фактически извод и съответно е потвърдил РА в същата част съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Игнорирани са основни принципи в доказването, нарушен е принципа на разпределение на доказателствената тежест в процеса при обсъждане на събраните доказателства. С оглед вида на ревизията, извършена по общия ред, в доказателствена тежест изцяло на приходните органи е да установят и то при условията на пълно доказване, че 74 % от площта на процесния ДМА е ползван за лични нужди на съдружник на РЛ. Преки доказателства в тази връзка не са събрани. Предположенията на приходните органи са опровергани от събраните свидетелски показания. Изводите, направени върху косвени доказателства, изхождат от изначално погрешната теза, че щом само 55 кв. м. от имота са отдадени под наем, то останалите по презумпция се ползват за лични нужди на съдружник, т. е. за цели извън икономическата дейност на дружеството. Проведеното доказване не съставлява главно и пълно доказване на релевантния за спора факт на ползване на къщата в ревизираните периоди. Приходните органи дори не са извършили насрещна проверка на съдружника, за когото твърдят, че е ползвал имота за лични нужди. Предвид изложеното касационният съд намира, че решението е необосновано и като такова е и незаконосъобразно и следва да се отмени в обжалваната част. Вместо него и предвид изложените дотук фактически и правни доводи следва в същата отменена част да се постанови ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени РА в частта относно установените задължения по ЗКПО и ЗДДС за имота в [населено място], като необоснован и незаконосъобразен. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София за разноски в касационното производство е изцяло неоснователна. Съответно, основателна е изцяло претенцията на касатора за разноски в размер на 2552 лв. В първата инстанция претенцията на приходните органи за разноски е основателна в размер, съразмерен на материалния интерес според частта от РА, която е потвърдена и решението не е обжалвано, или за 1079 лв. За същата инстанция претенцията на жалбоподателя за разноски е основателна също съразмерно на материалния интерес според уважения размер на жалбата му с настоящото решение – или за 2412 лв. Общо в полза на касатора се присъждат за двете инстанции 4964 лв. за разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,