Решение № 414 от 13.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 465/2009 г.

Решение № 414 от 13.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 465/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимия К. Д. И. и на гражданските ищци и частни обвинители С. С. А., О. Д. Г., А. К. Д. чрез законния си представител С. С. А. срещу въззивно решение № 214 от 15.06.2009 г. по внохд № 239/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, нак. отделение - 8-ми състав, с което е потвърдена присъда № 44 постановена по нохд № 112/2009 г. от Софийски градски съд, нак.отд. - 10 състав. В жалбата на подсъдимия се релевират доводи за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. Поддържа се, че неправилно е осъден за деяние по чл. 196 НК, без да обсъдени всички доказателства по делото. По отношение на обвинението по чл. 116 НПК се поддържа, че съдът не е допуснал искането за назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза в разширен състав с участието на невролог, с което е ограничил правото на подсъдимия да иска събирането на нови доказателства, а определеното му наказание е явно несправедливо. Правят се три алтернативни искания-отменяване на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия предвид чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане и трето-изменяване на решението и намаляване на наказанието. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се правят оплаквания за нарушение на закона в частта за присъдените обезщетения за неимуществени вреди, както и за явна несправедливост на наказанието. Иска се решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане с указания за увеличаване размера на наказанието. В гражданската част се иска уважаване на гражданския иск за неимуществени вреди понесени от малолетния А. К. Д. в пълния размер. В последната си дума подсъдимият моли да се намали присъдата. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя подсъдим К. Д. И. за ВИНОВЕН в това, че: 1. На 25.02.2008 г. за времето от12.30ч до 14.30ч. в гр. С., ж.к. "Овча купел" бл. 3, вх.а, ет. 4, ап. 12 умишлено умъртвил Д. О. Г. по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 пр.2 и пр.3 и т. 12 пр.1 във вр.с чл. 115 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК във вр.с чл. 373, ал. 2 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване. 2 . На 25.02.2008 г. по същото време и на същото място отнел чужди движими вещи на обща стойност 2200/две хиляди и двеста/лева от владението на Д. О. Г. без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.с чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК във вр.с чл. 373, ал. 2 НПК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ за изтърпяване едно ОБЩО наказание в размер на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ така определеното общо наказание с ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наложил на подсъдимия да изтърпи общо наказание от ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Д обезщетение за причинени вреди, ведно със законните последици, както следва: 1. На А. К. Д. чрез неговия настойник и законен представител С. С. А. сумата 150 000 лева за неимуществени вреди като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до сумата 250 000 лева, както и сумата 1 900 лева-имуществени вреди, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до предявената сума от 2 200 лева. 2. На С. С. А. сумата 50 000 лева неимуществени вреди. 3. На О. Д. Г. сумата 50 000 лева неимуществени вреди. С обжалваното решение, Софийският апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. По жалбата на ПОДСЪДИМИЯ: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за нарушение на материалния закон в частта по чл. 196 НК е обсъден от въззивния съд, който на л.46 от мотивите е дал отговор по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съдът е възприел изцяло фактическите обстоятелства приети от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото е установено, че мобилен телефон "Нокия" модел 2100 с ИМЕИ 353754008558779 подсъдимият е продал на св. Н. Последният от своя с. го предложил на св. П, таксиметров шофьор към фирма "С Експрес" АД . От показанията на последния е прието, че подсъдимият му предложил и двата инкриминирани телефона, марка "Самсунг Д 500" и "Самсунг Е 500". Свидетелите М. и В. са заявили, че подсъдимият е предлагал в кв. Орландовци вещи идентични с тези предмет на обвинението. Подсъдимият ги бил поставил в найлонова торбичка, в която се намирал и отнетия от дома на пострадалата лаптоп. Предадените от св. М с протокол за доброволно предаване два броя телефони "Самсунг" са разпознати от св. А на пострадалата и св. Г. Освен това по делото е била засечена от ДОТИ-МВР информация за това, че през времето около 13.00-13.30 часа сим- картата на пострадалата с номер 0896/826-785 е била ползвана с един от апаратите продаден на св. М от подсъдимия. Съвкупната оценка на посочените доказателства е обусловила е извода за авторството на деянието, което и подсъдимият е признал в съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Неоснователно в жалбата се поддържа, че съдът е нарушил разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 НПК приемайки, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 196 НК. Мотивите на първоинстанционния съд почиват на внимателна и обстоятелствена проверка на всички относими към обвинението доказателства, събрани на досъдебното производство, възражения спрямо които не са били заявени от подсъдимия и защитника му при проведеното с тяхно съгласие съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НК. При оценката на доказателствата съдът е спазил изискването на чл. 107, ал. 5 НПК, като всички доказателства са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. В съответствие с тях е приел, че в реална съвкупност с деянието по чл. 116 НК подсъдимият е извършил и кражба на лични вещи на убитата, намиращи се в жилището й. Законът е правилно приложен, а присъдата е постановена съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Неоснователен е довода за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимият чрез защитника си е поискал назначаване на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, в разширен състав, с участието на невролог. Видно е от протокола на съдебното заседание от 27 май 2009 г., че съдът с определение е оставил без уважение направеното искане. Отказвайки да допусне и назначи разширяване на експертизата, съдът е изложил мотиви, които са правилни. Следва да се има предвид, че недопускането на доказателства съставлява нарушение на процесуалните правила, само когато следствие на това делото е останало неизяснено и това се е отразило на правилното решаване на делото. Съдебно-психиатричната експертиза приложена на дос.производство е заключила, че по време на деянието подсъдимият не е бил във физиологичен афект и болестна загуба на представата за реалност, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл по делото са събрани доказателства за наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 33 НК, поради което недопускането на исканата експертиза не се е отразило на правилното решаване на делото и не съставлява нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Последният довод в жалбата е свързан с размера на наказанието. Поддържа се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 НК, и е увеличил определеното общо наказание. Излага се съображение, че след като са налице единствено смекчаващи вината обстоятелства, прилагането на чл. 24 НК е незаконосъобразно от правна с. и неоправдано от житейска. Възражението е неоснователно. Обсъждайки отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е приел, че относителната тежест и броя на отегчаващите отговорността обстоятелства е много по-голям, отколкото на смекчаващите. На второ място е прието, че за осъществяване целите на наказанието по чл. 36 НК свързани с личната и генералната превенция и постигане на максимална справедливост, увеличаването на общото наказание е наложително. Мотивите на предходните съдебни инстанции се споделят от касационния състав, който също счита, че с прилагането на разпоредбата на чл. 24 НК, не е допуснато нарушение на закона в санкционната му част. Дори и увеличено с една година и десет месеца, наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения, като е потвърдил присъдата по отношение на подсъдимия, въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК, поради което липсват основания за отмяна или изменение на обжалваното решение. По жалбата на ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ и ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ: Искането за отменяване на решението и връщане на делото, за да се увеличи размера на наказанието на подсъдимия, е законово недопустимо. Съкратеното съдебно следствие проведено по реда на чл. 372, ал. 4 вр.с чл. 371, ал. 2 НПК, предпоставя задължително при постановяване на осъдителна присъда, определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Това означава, че при наказание лишаване от свобода по чл. 116 НК в размер от петнадесет до двадесет години, съдът задължително следва да определи наказанието в размер по-нисък от минималния такъв. Съдът е спазил закона, и е определил наказание от 14 г. и 11месеца. Възражението, че наказанието неправилно е определено по първата алтернатива, вместо предвиденото в закона наказание доживотен затвор също е неоснователно. Преценката на съда е съобразена с конкретното деянието, както и обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно производство по чл. 371 и сл. НК при което прилагайки чл. 55 НК съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидените различни наказания. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 58а НК, както и практиката на ВКС. Жалбата в гражданската й част също е неоснователна. Уваженият в полза на малолетното дете на пострадалата граждански иск за сумата 150 000 лева е справедлив и съответен на чл. 52 ЗЗД. Сочените обстоятелства-загуба на майката в твърде ниска възраст, присъствието му на местопрестъплението, са обсъдени от съдилищата и взети предвид при определяне на размера на обезщетението. Няма основание за преценка, че при формиране на присъдения размер не е спазен принципа за справедливо възмездяване на претърпените морални вреди. В този смисъл, като е потвърдил присъдата и в гражданската част и не е увеличил присъденото на малолетния А. К. Д. обезщетение, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. По изложените съображения решението е правилно, законосъобразно и справедливо, и следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение