Решение № 4307 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 5382 от 14.08.2023 г. по адм. д. 1024/2021 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Аксел протект ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от управителя Ю. Костадинов, срещу Ревизионен акт (РА) Р-22002219006728-091-001/03.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1937/21.12.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - София, с който на Аксел протект ЕООД за данъчните периоди м. 08.2018 г. и м. 09.2018 г. е отказано право данъчен кредит в общ размер 4 000 лв. и не са признати вътреобщностни доставки /ВОД/, в резултат на което му е доначислен данък върху добавената стойност в размер на 12 546, 26 лв. и лихви за забава в размер на 1 231,73 лв. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Аксел протект ЕООД, представлявано от управителя Ю. Костадинов, чрез адв. П. Белелиева от СК, в която се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Процесуалният представител на касатора претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, чрез гл. юрк Калоферова, оспорва същата и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р-22002219006728-091-001/03.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1937/21.12.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. Със същия на жалбоподателя на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 000 лв. по фактури, издадени от "Галев" ЕООД, както и не са признати декларирани от него ВОД на стоки по фактури, издадени на Biser wood trader J. D. O. O., Хърватска, в резултат на което е доначислен данък върху добавената стойност в размер на 12 546, 26 лв. и лихви за забава в размер на 1 231,73 лв. Правилно административният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, ревизионното производство е възложено от компетентен орган по приходите и РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК в писмена форма, съдържаща регламентираните в чл. 120, ал. 1 ДОПК реквизити. Същият е мотивиран като мотивите се съдържат в ревизионния доклад (РД), представляващ неразделна негова част. При провеждането на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд, след като е обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства, както и възоснова на приетата по съда ССчЕ, е отхвърлил жалбата на Аксел протект ЕООД. Административен съд София-град е приел, че по доставките на "Галев" ЕООД по фактури 2... 5088/25.01.2018 г.; 2... 5164/08.02.2018 г.; 5... 234/03.08.2018 г.; 5... 235/06.08.2018 г. и 5... 236/09.08.2018 г., всичките с предмет транспортна международна услуга България Хърватска са налице основанията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС и правилно е отказано от ревизиращите органи право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000 лв. Първоинстанционният съд е изградил своите мотиви възоснова на събраните писмени доказателства в ревизионното производство, сочещи на разминавания в маршрута на автомобилите (рег. [рег. номер]/[рег. номер]; рег. [рег. номер]/[рег. номер]; рег. [рег. номер]/[рег. номер] и рег. [рег. номер]/[рег. номер]), както и липса на доказателства превозните средства на поддоставчиците Дан-карспед-2016 ЕООД и Боди смарт транс 2016 ЕООД да са преминавали държавната граница през ГКПП, които да са относими към твърдения транспорт извън страната. Посочените ППС са преминавали границата през други ГКПП и в различно направление, а именно през ГКПП-Кулата и ГКПП-Дунав мост. Решаващият съд се е позовал на съдържанието на процесните фактури, от което не може да се установи за каква точно транспортна услуга се касае за превоз на товари, багажи или пътници. От друга страна, АССГ е анализирал договора за превоз и е достигнал до извод, при съставяне на товарителниците (CMR) по реда за изготвянето й и съдържанието й по чл. 5 и чл. 6, т. 1, б. "а"-"к", т. 2, б. "а"-"ж" от Конвенцията, същите не са точно и ясно попълнени, по-конкретно в клетка 24 "стоките получени" липсва място и дата на получаване, фигурира само печат на получател и параф, положен от необозначено лице, което не е индивидуализирано с имена и длъжност, поради което не може да се направи извод дали е служител на Biser wood trader J. D. O. O., Хърватия. По отношение на начисления данък върху добавената стойност в размер на 12 546, 26 лв. и лихви за забава в размер на 1 231,73 лв. за непризнати ВОД на стоки по фактури, издадени на Biser wood trader J. D. O. O., Хърватия, решаващият съд е приел, че доказателствената стойност на представените документи, с които ревизираното лице цели да докаже реално извършени ВОД, е разколебана с оглед на събраните доказателства във връзка с направените запитвания за обмен на информация по реда на Регламент 904/2010/ЕС, а наред с това ревизираното лице не се е справило с указаната му тежест на доказване. Крайният извод на решаващия съд е, че РА е законосъобразен, поради което жалбата на Аксел протект ЕООД е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, ВОД е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В процесния случай транспортът на стоките е за сметка на доставчика, което означава, че е приложима хипотезата на чл. 45, ал. 2, б. "б", а именно за доказване на ВОД лицето следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В тази връзка настоящата касационна инстанция намира, че приетите писмени доказателства - товарителници /ЧМР/ за извършените доставки обосновано не са ценени от първоинстанционния съд, доколкото същите не съставляват редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Изложените от първоинстанционния съд доводи в този смисъл (вкл. относно реквизитите на документите липса на конкретно място на получаване на стоките и др.) се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. От друга страна, съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. В случая се касае за ВОД на стоки 62 731,29 лв. с предмет на стоките бутилирана газ за битови нужди с място на доставка Хърватия и получател Biser wood trader J. D. O. O., Хърватия. За превозвач на стоката е посочено дружеството "Галев" ЕООД, което е ползвало услугите на подизпълнители Дан-кар-спед-2016 ЕООД и Боди смарт транс 2016 ЕООД. Обосновано съдът сочи, че не е доказано преминаването на стоките извън територията на страната, т. е. физическото напускане на стоките. Обратно на твърденията на касатора, превозвачите "Бори смарт транс 2016" ЕООД и "Дан-кар-спед-2016" ЕООД не са представили доказателства за заплащани превозни такси, в т. ч. за движение по пътната мрежа на Хърватия, винетни стикери, документи за зареждане на гориво, тахошайби или данни от дигитален тахограф. Наред с безспорно установените разминавания в маршрута на посочените автомобили, не са представени доказателства, че същите са се движили на посочените дати и са извършили транспортни услуги до адреса, вписан в ЧМР - място на разтоварване на доставката Хърватия. Освен това за шофьорите Б. Иванов, Е. Мацанов и А. Радев липсва информация за издадени удостоверения за превоз на опасни товари, а единият от тях Е. Мацанов изрично е декларирал в хода на проверката, че не е извършвал превози до Хърватия. Правилно АССГ е приел, че основният спорен момент е транспортирането на стоките, т. е. физическото им преминаване на границата и установяването на това обстоятелство, не е доказан нито транспортът на процесните стоки, нито получаването на същите. Неоснователен е доводът на касатора, че органите на приходите и решаващият съд са приели липсата на осъществен ВОД поради отговор на Агенция Митници по поставен неправилно въпрос. Правилно АССГ посочва, че доказателствената стойност на представените документи от ревизираното лице, с които се цели да докаже реално извършени ВОД, е разколебана и с оглед на събраните доказателства във връзка с направените запитвания за обмен на информация по реда на Регламент 904/2010/ЕС. От представения SCAC с реф. VAT_BG_[номер], от която се установява, че Biser wood trader J. D. O. O., Хърватия е лице с рисково поведение. Горният извод е обоснован от обстоятелствата, че дружеството не е подавало данъчни декларации и не е декларирало придобивания от българския данъкоплатец, същото не е намерено на декларирания адрес, същото няма служители, а само директор на дружеството български гражданин, като на посочения адрес се намира жилищна сграда. Не са представени доказателства за разплащане, а от извършена проверка на оборота на открита в Хърватия сметка е установено, че данъкоплатецът нито е извършвал, нито е получавал плащания по същата. Нито едно от горните обстоятелства не е опровергано в хода на съдебното производство, а от приетата ССчЕ се констатира, че плащания по фактурите за ВОД не са извършени. Останалите доводи на касатора повтарят изцяло твърденията в жалбата пред АССГ. Аргументите, изложени от първоинстанционния съд, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Извън тях следва да се посочи, че основателно решаващият съд се е позовал по възражението за добросъвестното на ревизираното лице на практика на СЕС по дело С-273/11 /Mecsek Gabona KFT/, че се допуска при обстоятелства като разглежданите в главното производство на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че не е знаел или е трябвало да знае, че осъществената операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Всичко изложено по-горе обосновава извод за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. По тези съображения настоящият касационен състав преценява като правилно и съответно на приложимите материалноправни норми оспореното решение на АССГ, тъй като дружеството не е доказало както формалните, така и материалноправните предпоставки за признаване на правото му на данъчен кредит по фактурите, издадени от неговия доставчик "Галев" ЕООД, както законосъобразно не са признати декларирани от него ВОД на стоки по фактури, издадени на Biser wood trader J. D. O. O., Хърватска. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските пред касационната инстанция: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника не е представил списък с разноски, но в съдебно заседание е направил заявление за претендирана сума в размер на 1 063 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение без посочено правно основание за формиране на тази сума, която вероятно се основава - чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото не е представен отговор на касационната жалба, а действията на процесуалния представител се изчерпват само в явяване пред касационната инстанция в единственото по делото открито съдебно заседание, както и кратко пестеливо изявление, последното от тях относно претендираните разноски. Наред с това спорът не е с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение