Решение № 8340 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2018 г.

Решение № 8340 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14163/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Силистра, подадена чрез председателя М. Димитрова против решение № 36/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 236/2018 г. от Административен съд Русе, с което са отменени разпоредбите на чл. 22, т. 2 и чл. 23 от Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Силистра /Наредбата/, приета с Решение № 605 по протокол № 25/27.06.2013 г. на ОбС-Силистра. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че решаващият съд необосновано е заключил, че не е спазен материалния закон, тъй като оспорените разпоредби съдържат неясни формулировки, повторения и противоречия с нормативни актове. Иска, да се отмени решението. Ответникът – С. Николов, в писмена молба за даване ход по същество, оспорва касационната жалба. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на жалбата и за недопустимост на обжалваното решение. Излага, че С. Николов няма правен интерес от оспорване на процесните разпоредби, като счита, че правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с посочване на нормата от оспорения подзаконов нормативен акт, очертаващ кръга от лица, спрямо които тя се простира. Излага, че поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото прекратено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 36/8.10.2018 г., постановено по адм. дело № 236/2018 г. Административен съд Русе е отменил чл. 22, т. 2 и чл. 23 от Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Силистра, приета с Решение № 605 по протокол № 25/27.06.2013 г. на ОбС - Силистра. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Наредбата е прита от компетентен орган при спазване законоустановената писмена форма. Съставът е счел, че са спазени административнопроцесуалните правила при приемане на оспорения подзаконов нормативен акт и същият е съобразен с целта на закона. Съдът е посочил, че са допуснати нарушения на материалния закон, а именно че разпоредбите на чл. 22, т. 2 и чл. 23 от Наредбата съдържат неясни формулировки, повторения на правна уредба от по-горен ранг, противоречия с норми от горестоящи нормативни актове и непълнота на правната регулация. Така мотивиран АС Русе е постановил отмяната на атакуваните разпоредби от Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучета и овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Силистра, приета с Решение № 605 по протокол № 25/27.06.2013 г. на ОбС - Силистра. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е неправилно. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид на това, че липсват мотиви, които да обосноват изводите на съда, че оспорените разпоредби на Наредбата са незаконосъобразни. АС Русе е посочил единствено, че чл. 22, т. 2 и чл. 23 от Наредбата съдържат неясни формулировки, повторения от правна уредба от по-горен ранг, противоречия с норми от по-горестоящи нормативни актове и непълнота на правната регулация - без да посочва на кои норми от по-висок ранг противоречат. Съдът преповтаря атакуваните текстове и отбелязва, че е налице непълнота, което да обуславя нова нормотворческа дейност. Съдът е изложил общи мотиви, които не дават възможност на касационната инстанция да проведе дължимия контрол за законосъобразност на решението. Съставът е посочил хипотезите, при които се налага отмяна на подзаконовите нормативни актове, но не конкретизира с кои нормативни актове от по-висока степен атакуваните разпоредби не са съобразени и на кои норми от тях противоречат, което обуславя и необоснованост на съдебния акт. Допуснатото от страна на първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на съдебния акт, обуславя невъзможност за произнасяне по материалната му законосъобразност. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като след отмяната в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, които да изложи обосновани мотиви и извърши проверка по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 във връзка с чл. 196 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила, както и да се произнесе по материалната незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт в обжалваната му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение