Решение № 2682 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2012 г.

Решение № 2682 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5395/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Макауи Абдулмаула Бабекер, гражданин на Судан, срещу решение № 1341 от 12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 228/2012 г. от Административен съд - София град. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), в писмени бележки и в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - София град, е отхвърлил молбата на Макауи Абдулмаула Бабекер, гражданин на Судан, срещу решение № 679/02.12.2011 г. на зам.- председателя на ДАБ при МС. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразен с целта на ЗУБ. Не били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В различните производства по ЗУБ, чужденецът представял различни обстоятелства за исканата закрила. Установените противоречия сочели за съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства. Поради това съдът не ги е кредитирал. Позовал се е на представената по делото от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ справка, според която общата обстановка в Судан сама по себе си не давала основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Приел е също, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. За чуждия гражданин не съществувал реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установявали и предпоставките на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от търсещия закрила мотиви за желанието му да живее в България не можели да бъдат оценени като хуманитарни и с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Решението е правилно. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и съобразени със закона. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите от Макауи Абдулмаула Бабекер причини за напускане пределите на страната му по произход не обосновават основателен страх от преследване, което да е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. За него не е налице обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Според представената по делото справка на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" при ДАБ от 2.03.2010 г., касаеща цялостната обстановка в Судан и състоянието на гражданските права, преобладаващият брой от населението на Судан са араби - мюсюлмани, към които принадлежи и търсещият закрила чужденец. Ето защо не може, а и не се твърди от търсещия закрила преследване поради раса, религия или националност. Чужденецът не само не доказва, а и не твърди преследване също така и по причина на принадлежност към определена социална група или пък поради политическо мнение или убеждение. Обстоятелствата, на които се позовава в различните интервюта, дадени в трите предходни производства, са непоследователно дадени и будят основателно съмнение относно тяхната достоверност. В интервю, проведено по повод първата молба на чужденеца за предоставяне на бежански и хуманитарен статут от 27.08.2007 г., същият е изтъкнал като причина за напускане на страната си на произход финансовите затруднения и възможността в България да намери по-добре платена работа. Във второто интервю, дадено по повод молба за предоставяне на закрила от 31.03.2009 г. Макауи Абдулмаула Бабекер се е позовал на това, че е бил ранен в крака от жители на съседното село и убийството на баща му през 2008 г. В тази връзка правилно както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че соченето на различни обстоятелства за исканата закрила, говорят за съзнателно даване на неверни данни, целящи доказване на значими за ЗУБ обстоятелства. Някои от твърденията са нелогични. Например при регистрацията си в ДАБ чужденецът е заявил, че е роден и живял в село Джазира, окръг Алгатен, като в хода на производството е уточнил, че селото се намира в провинция Дарфур. По-късно заявява, че не знае какво става в Дарфур, но знае, че има война между Дарфур и Хартум и че се опасява да не бъде изпратен на юг в Дарфур или Кесара, където се водели военни действия. Веднъж казва, че е избягал от Судан в Либия и след това в Турция, друг път, че със самолет е стигнал направо в Истанбул. В едно от интервютата си казва, че има брат и две сестри, в друго, че има шест сестри. От данните по преписката може да се направи извод, че по-скоро причините са от лично естество и касаят нежеланието на чужденеца да отбие редовната си военна служба, за което в страната му на произход следвало да бъде подведен под наказателна отговорност. В тази връзка следва да се вземе предвид и обстоятелството, че търсещият закрила чужденец е напуснал страната с валиден документ, издаден от Суданските власти. Това не може да бъде единствено основание да му бъде отказан статут на бежанец, но е факт, от който може да се направи извод, че същият не е преследван от официалните власти в страната си на произход, тъй като в такъв случай те не биха му издали изходна виза. Правилно съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно ал. 5 на чл. 9, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице не са установени. Неоснователни са доводите, че административният орган и първоинстанционният съд не са изследвали фактите, свързани с реалната настояща ситуация в страната по произход. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложените справка относно актуалната обстановка в Судан и състоянието на човешките права и рискови групи и справка вх. № 4893 от 06.10.2011 г., които в съвкупност с данните по личната бежанска история на чужденеца са обосновали и направеният извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Този извод е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,