Решение № 12473 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2016 г.

Решение № 12473 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4472/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "С - Нет" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя - С. Т. Т., против решение № 109/9.03.2016 г. по адм. дело № 138/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Заместник кмета по Териториално развитие на община - П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт З., е постъпило възражение, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "С - Нет" ЕООД, гр. П., против Заповед № РД-12-754/09.10.2014 г. на зам. кмет "Териториално развитие" при община - П., в частта й, с която се иска отмяна на заповедта, като унищожаема. В останалата й част, с която е поискана нищожност на заповедта, е налице влязло в сила решение на АС - П. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, като с нея е наредено премахването на незаконно изграден строеж: "Въздушни кабелни мрежи", находящи се: пресичащи ул. "В. Л." гр. П., както следва: на кръстовищата с ул. "Д-р Заменхов" до ул. "Дойран", по ул. "Н. Ракитин", по ул. "Коста Х. Пакев", по ул. "Ц. Ц." до банка "Алианц", както и по ул. "Вардар" до ул. "Ст. Заимов", както и от бл. ... в ж. к."Сторгозия" по направление към бл. ... в ж. к. "Сторгозия" и към ул. "Дойран. Адресат на заповедта е неизвестен извършител. Съдът, след анализ на събраните доказателства, е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган /при условията на делегация/, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Отхвърлил е оплакванията на оспорващия: за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, за отсъствие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, че категорията на строежа е шеста, както и че строежа е търпим. Според съда, при неустановеност от страна на оспорващия да е извършител или собственик на процесния строеж или част от него, правилно заповедта е издадена срещу неизвестен извършител. Правилно, според него, е приложен и материалния закон, тъй като строежа е незаконен - в несъотвествие с предвижданията на ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват за този вид строежи. Решението е валидно, допустимо и правилно. По основните въпроси, касаещи законосъобразността на оспорената заповед, съдът е извел правилни правни изводи, въз основа на правилно установена фактическа обстановка. На първо място законосъобразни са изводите му, че разпоредения за премахване строеж "Въздушни кабелни мрежи", находящи се в гр. П. по описаните в заповедта улици, е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, а именно съоръжение на техническата инфраструктура и по точно електронни съобщителни мрежи и съоръжения /по определението на § 5, т. 31 ДРЗУТ/, който строеж е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "д" от ЗУТ. Като строеж, същият трябва да съответства на предвижданията на действащия ПУП и да разполага с изискуемите за извършването му строителни книжа - одобрен инв. проект и разрешение за строеж. В случая не е спорно, а и самият касатор не отрича, че не притежава такива строителни книжа за строежа. Този факт е достатъчен да обуслови законосъобразност на изводите на съда, а и на органа, че процесния строеж е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази незаконност, с последица премахване на строежа, може да бъде преодоляна ако за строежа има издаден акт за узаконяване, или ако строежа е "търпим", на основания § 127, ал. 1, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, предвид посочения от органа период на извършването му - след 31.10.2001 г., който не е опроверган от касатора с годни доказателствени средства. Поради това правилен е извода на съда, че строежа не е търпим, но на основания различни от посочените, а именно, поради неприложимост на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, визиращ търпимост на строежи извършени до 31.03.2001 г., а за процесния строеж органа е посочил, че е извършен след този период - след 31.10.2001 г., който факт не е опроверган. По делото касационното дружество не е ангажирало доказателства за висяща процедура по узаконяване или за издаден акт за узаконяване, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПДЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, респ. на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, поради което като е изведен извод за законосъобразност на заповедта, съдът е приложил правилно материалния закон. Не се споделят оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при издаване на заповедта. По това оплакване решаващият съд е развил подробни мотиви за неоснователност, които се споделят. Процедурата, разписана в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е спазена, вкл. и в частта за връчване на копия от съставения КА и заповедта, когато адресата е неизвестен извършител, както е в случая. Не се споделят и оплакванията, че строежа е шеста категория, за който не се изискват строителни книжа, а само се заявява с технически план, по аргумент от Наредба № 35/30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура. Такива книжа се изискват по аргумент от чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за строежи от пета категория, какъвто е процесният строеж. Оплакванията за наличие на строеж от шеста категория, противоречи на чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от ЗУТ, с оглед характеристиките му. Позоваването на цитираната Наредба е неоснователно, поради неприложимостта й към кабелните електронни съобщителни мрежи, изграждани чрез оптичен съобщителен кабел на стълбовете на въздушните електропроводни линии за високо напрежение, каквито са налице в случая, съгласно чл. 3, т. 3 от наредбата. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение