Решение № 10698 от 21.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5837/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на район "Младост" - Столична община, подадена чрез И. Якимова - упълномощен представител по чл.32, т.3, пр.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК. Жалбата е срещу решение 1727 от 17.03.2021г., постановено по адм. дело 9548/2020г. от Административен съд София-град. С него по жалба на В. Делирадев е отменена заповед РМЛ-РД48-9/04.09.2020г. на кмета на район "Младост" на Столична община, с която на основание чл.65 от ЗОС и чл.34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/, е наредено да се изземе общинско жилище от В. Делирадев и членовете на семейството му. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Делирадев, с писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Г. Аргиров, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърдите решението на първоинстанционния съд. Ответниците К. Делирадева - лично и в качеството си на законен представител на С. Делирадев, И. Делирадев и К. Делирадев, не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на В. Делирадев срещу заповед РМЛ-РД48-9/04.09.2020г. на кмета на район "Младост" - Столична община. С нея на основание чл.65 от ЗОС и чл.34 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/, е наредено да се изземе общинско жилище, подробно описано в заповедта от В. Делирадев и членовете на семейството му. С обжалваното решение 1727 от 17.03.2021г. по адм. дело 9548/2020г. административният съд е отменил оспорваната заповед. За да постанови този резултат, е приел, че кметовете на общини са сред органите, посочени в чл.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), които имат отговорностите по чл.6а, ал.4, т.8 от същия закон. Това включвало и предприемане на необходимите действия за гарантиране най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т.5 от Допълнителната разпоредба на ЗЗД. Тези действия включвало и намирана на подходящо решение за изплащане задълженията на семейството. ЗЗД не допускала изваждане на детето от жилището преди да са проучени и гарантирани възможностите за настаняването му на друго място в подходящи условия. Съдът е счел, че предвид липсата на такова проучване процесната заповед за изземване на жилището се явявала незаконосъобразна. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон. По делото няма спор, че имотът, който с оспорената пред административния съд заповед е наредено да се изземе, е общински. Както и че същият се държи без основание от В. Делирадев и членовете на семейството му, тъй като с влязла в сила на 01.07.2019г. заповед РМЛ19-РД48-7/11.06.2019г. на кмета на район "Младост" - Столична община наемното правоотношение с В. Делирадев е прекратено. При това положение са налице формалните предпоставки по чл.65, ал.1 от ЗОС. Спорът по делото е свързан с това, че в жилището освен В. Делирадев и съпругата му К. Делирадева, са били настанени и децата им - непълнолетните към настоящия момент С. Делирадев, И. Делирадев и К. Делирадев. Несъмнено кметовете на общини са сред органите по чл.6 от Закона за закрила на детето, които имат отговорностите по чл.6а, ал.4, т.8 от същия закон. Въпреки, че процесната заповед е на кмет на район, това не изключва задълженията на кмета на Столична община, към която са районите. Неправилно обаче административният съд е приел, че сред отговорностите на кметовете на общини е и намирана на подходящо решение за изплащане задълженията на семейството. Както и, че ЗЗД не допускала изваждане на детето от жилището преди да са проучени и гарантирани възможностите за настаняването на детето на друго място в подходящи условия. Тези изводи не почиват на нормите на Закона за закрила на детето, на които се е позовал административния съд. Нито в чл.6а, ал.4, т.8 от ЗЗД, нито в други разпоредби от този закон, са вменени задължения на кметовете на общини да намират решение за изплащане задълженията на семейството. В действителност задълженията за заплащане на наема за жилището и на консумативите по ползването му са на В. Делирадев, който е бил страна по наемното правоотношение. Именно неплащането на дължимия наем от него от м.06.2015г. /към настоящия момент вече шест години/, такса битови отпадъци (ТБО) за седем години /от 2011г. до 2018г./, както и към Топлофикация София ЕАД и Софийска вода АД само за няколко години, са довели да прекратяване на наемното правоотношение. От друга страна освен задълженията на държавните и общинските органи, по-големи и важни са задълженията на родителите по отглеждане и възпитанието на децата. С неплащането на дължимите задължения по ползването на имота родителите са поставили децата в ситуация на прекратено наемно правоотношение и ползване на имота без основание. Противно на приетото от административния съд, в ЗЗД няма разпоредба, която да задължава кметовете да осигурят възможност за настаняването на детето на друго място в подходящи условия. Мотивите в тази насока обаче са приложими и следва да се разгледат във връзка с евентуално нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). За да бъде иззето общинското жилище по реда на чл.65 от ЗОС, е необходимо да не се нарушава нормата на чл.8 от КЗПЧОС. Според т.2 от тази разпоредба намесата на държавните власти в ползването на правото на зачитане на неговия личен и семеен живот и на неговото жилище, е недопустима - освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Както е посочено решение от 24.04.2012г. на ЕСПЧ по делото на Йорданова и други срещу България, по жалба 25446/2006г. (т.114) намесата се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел, ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална на преследваната законна цел. Доколкото е в правомощията на националните власти да направят първоначална оценка на необходимостта, крайната оценка дали причините за намесата са релевантни и достатъчни, остава предмет на оценка за съответствие с изискванията на Конвенцията от страна на съда.. В същия смисъл и съдържание е и Ръководство по член 8 от Европейската конвенция за правата на човека на ЕСПЧ т.391 и сл. и специално т.409. В случая касационният ответник В. Делирадев е бил настанен в общинското жилище заедно със семейството си при нисък месечен наем от 89,91 лв. Не се установяват по делото обстоятелства, които да съставляват непреодолима пречка за В. Делирадев и съпругата му да заплащат посочения месечен наем в продължение на шест години, да не заплащат такса битови отпадъци (ТБО) за седем години /от 2011г. до 2018г./, както и към Топлофикация София ЕАД и Софийска вода АД само за няколко години. Отговорностите, които общинската администрация има да осигури социална подкрепа на лицата, които се нуждаят от такава, не обосновават легитимно очакване за последните, че на свой ред нямат задължения за предоставеното общинско жилище. От друга страна Общината също дължи грижата на собственик към жилището. Както и има задължения за социална подкрепа и към други лица, които се нуждаят от такава подкрепа, които лица биха оценили предоставената им подкрепа, включително и чрез заплащане на дължимите задължения по ползването на имота. Предоставената подкрепа на В. Делирадев и семейството му не включва освобождаване от задължения за ползването на имота. Затова е необосновано касационният ответник да има легитимни очаквания задълженията за имота да са само на общината. Както вече се каза, с неплащането на дължимите задължения по ползването на имота, родителите са поставили децата в ситуация на прекратено наемно правоотношение и ползване на имота без основание. С оглед на изложеното осъществената намеса с издаване на процесната заповед, е допустимо и обществено оправдано. А намесата е пропорционална на преследваната законна цел. Затова няма нарушение на чл.8 от КЗПЧОС. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл.65, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на В. Делирадев срещу заповед РМЛ-РД48-9/04.09.2020г. на кмета на район "Младост" на Столична община, следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, е основателно предявеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,