Решение № 27 от 15.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 536/2010 г.

Решение № 27 от 15.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 536/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Х. Л. З. против решение № 163/07.07.2010 г. по въззивно нохд № 103/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Поддържа се, че като е определено наказание в размер на 1 г. и 6 месеца и е потвърдена присъдата в частта относно ефективното изтърпяване на общото наказание е постановено при касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прави се искане за определяне на справедливо наказание по чл. 354в от НК и намаляване на определеното на основание чл. 23 НК, както и прилагане института на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и прави искане решението да бъде оставено в сила поради липса на нарушения, които да са касационни основания за изменение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по жалбата в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Плевенският окръжен съд с присъдата от 11.03.2010 г. по нохд № 68/2010 г. признал подсъдимия З. за виновен: по чл. 354а, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58а вр. чл. 55 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода - за това, че на неустановен ден от м. май 2009 г. до 27.08.2009 г. в[населено място] като извършител в съучастие[населено място] в качеството му на подбудител и помагач, без надлежно разрешително произвеждал високорисково наркотично вещество в голямо количество - коноп на обща стойност 90 042 лева с цел разпространение и по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 58а вр. чл. 55 НК го осъдил на пробация със съответните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и ал. 2, т. 2 НК с продължителност от по 1 г. и 6 месеца за това, че от м. март до 27.08.2009 г. придобил и държал огнестрелно оръжие - боен пистолет, и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение. На основание чл. 23, ал. 1 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото от определените, две години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Произнесъл се по чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК, по чл. 53 НК и по въпроса за дължимите разноски. С обжалваното решение по въззивно нохд № 103/2010 г. Великотърновския апелативен съд изменил присъдата относно квалификацията на деянието на подсъдимия като го квалифицирал по чл. 354в, ал. 1, пр. 1, 2 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК относно наказанието, което определил в размер на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода и в частта относно приложението на чл. 23 НК - наложеното общо наказание намалил на 1 г. и 6 месеца. Потвърдил присъдата в останалата обжалвана част. Съдебното производство е проведено в първоинстанционния съд по реда на глава 27 НПК. След разясняване на правата по чл. 371, т. 1 и т. 2 НПК подсъдимият доброволно и със съзнаване на последиците от своето решение е направил изрично заявление, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът въз основа на цялостна и задълбочена преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал мотивирал решението си за фактическата обстановка, която приема за установена и направил извод, че подкрепя признанието на подсъдимия, както и че дава основание да се приеме квалификацията на поведението по обвиненията в обвинителния акт. По повод жалбата на подсъдимия въззивният съд е извършил цялостна проверка и е констатирал, че е допуснато нарушение на закона с низвода, че е установено квалифициращо обстоятелство, за което с оглед изложените съображения не са събрани достатъчно доказателства, а обсъдените неправилно са преценени и изключват наличието на основание да бъде осъден и по признака "произвеждал високорискови наркотични вещества". Въз основа на корекцията във фактическите изводи е и новия правен извод - че квалификацията на поведението на подсъдимия е законосъобразна по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, в който смисъл изменил присъдата и определил наказание 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, а общото по чл. 23, ал. 1 НК намалил в същия размер. Неоснователно е възражението, че наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 6 месеца, в които е и наложеното общо наказание, а явно несправедливо. Налице е съответствие между извършеното и целите по чл. 36 НК, в който смисъл се е мотивирал въззивния съд. Отчел е и правилно оценил всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и не е приложил формално изискването по чл. 373, ал. 2 НПК да определи наказанието под предвидения минимум. По-голяма снизходителност означава да се омаловажи не само тежестта на извършеното, но и преди всичко на вида на извършеното престъпление и последиците. Настоящият състав приема като вярна - с оглед действителния смисъл и според изискванията на чл. 107, ал. 3 НПК, оценката на всички индивидуализиращи обстоятелства. Въззивният съд е обосновал липсата на предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Възприел изцяло като убедителни съображенията на първоинстанционния съд, макар и по възприетата от него първоначална квалификация. Изложил е и свои мотиви за основанията, които налагат извода, че макар и да са налице някои от предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК не може да се обоснове наличието на такива за бъдещо очаквано поведение от подсъдимия към поправяне и превъзпитание, т. е. за постигане целите по чл. 36 НК, ако не бъде изолиран от обществото за определен период от време. Това решение е подкрепил с установеното за количеството отглеждано наркотично вещество, за непредсказуемите по размер вредни последици и въздействие върху неограничен брой хора, за цялостното му поведение по време на извършване на деянието, за характера и тежестта на престъплението. Приложението на чл. 66, ал. 1 НК е възможно само в случаите, когато са налице предвидените от законодателя предпоставки и е възможно да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК - преценка, която се основава на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства и оценката за обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия. В конкретния случай няма основание за извод, че може да се очаква промяна в бъдеще с факта на направеното признание. Очевидна е декларативността му и мотивацията с цел прилагането на една благоприятна за отговорността диференцирана процедура, но не и решение поради дълбока вътрешна отрицателна оценка на извършеното и последиците. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК