Решение № 12343 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6198/2014 г.

Решение № 12343 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6198/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 1925 от 25.03.2014 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело № 548/2014 г., Административен съд - София-град е отхвърлил оспорването на Верка Стоянова Хаджийска срещу заповед № Т-717/14.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Верка Стоянова Хаджийска от гр. София. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд - София-град и връщане на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец за ново произнасяне по подадената молба-декларация. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец в писмен отговор и упълномощеният от него да го представлява юрк. Иванов в съдебно заседание оспорват касационната жалба и молят същата да се остави без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е заповед № Т-717 от 14.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, с което на Верка Стоянова Хаджийска е отказано отпускането на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителния сезон 2013/2014 г. с мотив, че тя притежава поземлени имоти, които могат да бъдат източник на допълнителни доходи, с което не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 01-659/12.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че Верка Хаджийска е подала молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за топлоенергия за отоплителния сезон 2013/2014 г., като е приложила и ЕР № 5014/201/2.12.2004 г. на ТЕЛК - Общи заболявания - София със срок 3 години до 1.12.2007 г., с което й е призната 76 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза глухота. Социалният работник в Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец е изготвил социален доклад на 7.11.2013 г., в който е установил, че Хаджийска притежава апартамент от 2 стаи, дарен от майка, с площ от 52,72 кв. м., както и че притежава э идеални части от поземлени имоти, съгласно направена справка в имотния регистър в с. Горна Диканя. С оглед провереното и констатирано в социалния доклад е предложено исканата целева помощ да не бъде отпусната поради това, че лицето не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП - притежава недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доходи. Предвид изложеното директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Лозенец е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед. При осъществен административен контрол, административният акт е бил потвърден с решение № РД 01-659/12.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. По делото е приложено Удостоверение от кметския наместник в с. Горна Диканя, с което се удостоверява, че притежаваните от Хаджийска нива в с. Горна Диканя, местност "Бошевица" в размер 0.700 дка, придобита чрез доброволна делба на наследство от баща й, и иглолистна гора в местността Вакаралец в размер на 0.750 дка (1/2 идеални части от 1.500 дка) не се обработват от нея, не са отдадени за ползване, не получава доходи от тях, както и че не ги е отдала за обработване на кооперация. При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, както и липсва нарушение на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Обосновал е извод, че целевата помощ за отопление е регламентирана в Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, като съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената наредба е предвидено, че право на такава помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за преходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП, като едно от изискванията на посочените разпоредби е да не притежава движима или недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, което служат за обичайното потребление на лицето или семейството. Прието е за безспорно, че Хаджийска е лице с трайно намалена работоспособност и притежава доход от пенсии, като по отношение на имотите в с. Горна Диканя съдът е направил извод, че представеното Удостоверение от кметския наместник на с. Горна Диканя не обоснова необходимостта от отпускане на поисканата целева помощ, тъй като тези имоти дори и да не носят реално доходи към момента, това не обуславя невъзможност да носят такива допълнителни доходи. Освен това административният съд е приел, че няма данни естеството на имотите да възпрепятства реализирането на доходи, както и че законът не е поставил конкретно ограничение относно начинът, по който имотът да бъде източник на доходи и не е от значение дали собственикът им извлича доходи от собствеността си. Този извод на съда е необоснован, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Неправилно Административен съд - София-град е приел, че обстоятелството, че Верка Хаджийска притежава поземлена собственост в с. Горна Диканя, само по себе си може да обуслови направения от ответника по касация отказ. В конкретният казус е необходимо да бъде установено дали обективно е възможно от идеалните части, които притежава касаторката, да бъдат получавани доходи. В административната преписка е приложено Удостоверение № 102 от 11.10.2013 г. от кметския наместник на с. Горна Диканя, в което се удостоверява, че идеалните части от нивата и гората, собственост на касаторката не се обработват, не се ползват от никого, не се получават доходи от тях, както и че не са предоставени за обработване на кооперация. Това удостоверение обаче не дава отговор на съществения въпрос, може ли тези имоти реално да носят доходи, както и няма данни по делото да е изследвано това обстоятелство. За да се направи категоричен извод за възможността Хаджийска да получава доходи от имуществото й - нива и гора, трябва обективно да се установи дали е възможно да се реализират такива доходи посредством поземлените имоти. Правилото на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП предвижда, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. От тълкуването на тази разпоредба се стига до извода, че релевантният факт, който изключва правото на месечна социална помощ, е възможността притежаваната движима или недвижима собственост да бъде източник на доходи. Според чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Именно размерът на доходите от движима или недвижима собственост е и основа на правните изводи по чл. 9 от ППЗСП, който предвижда, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Предвид изложеното, ако доходите от притежаваната движима или недвижима собственост са или биха могли да бъдат в размер, който самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници са в размер, по-нисък от определен диференциран минимален доход, лицето или семейството има право на месечни социални помощи, ако пък тези доходи, самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници са в размер, по-висок от определения диференциран минимален доход, лицето или семейството, няма право на месечна помощ. Обстоятелството, че доходите, които лицето или семейството получава от движима или недвижима собственост самостоятелно или заедно с доходите, които лицето или семейството получава от други източници в размер по-висок от диференцирания минимален доход е правоизключващ юридически факт, който следва да бъде доказан в административното производство. В случая няма данни по делото административният орган да е доказал наличието на този правоизключващ факт, а чисто хипотетично е приел, че поземлената собственост на Хаджийска може да й осигури доходи. Административният съд е постановил решението си, като не е съобразил липсата на безспорни доказателства, че идеалните части от нивата и гората, собственост на Хаджийска могат да й носят допълнителни доходи, и липсата на нормативно установена презумпция, че недвижим имот или идеални части от такъв имот са по правило източник на доходи, поради което е постановил едно необосновано решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед изложеното неправилното решение следва да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд, който да изясни на страните доказателствената тежест в съдебното производство по смисъла на чл. 170, ал. 1 от АПК и да изследва съществения въпрос по делото, дали собствеността на касаторката може обективно да носи допълнителни доходи, които да са основание за отказване на целева помощ за отопление на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от АПК и ако прецени, че е необходимо за правилното изясняване на фактите по делото, да назначи съдебна експертиза, която с оглед характера, размера и местоположението на имотите и на база сравнение с други такива имоти в землището на същото населено място да прецени могат ли притежаваните от касаторката идеални части реално да й носят доходи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,