Решение № 639 от 3.1.2023 г. на ВКС по дело № 20228002200768/2022 г.

Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на нохд № 639/2022г. на Софийски градски съд на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В искането се твърди, че съдебният акт на СГС, с който на основание чл.25, във вр.с чл.23 от НК са били групирани наложените на М. Е. М. наказания по това дело и по нохд №3967/2021 г. на СРС, е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон - чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като съдът не е извършил пълно и цялостно групиране на всички наказания на осъдения. Прави се искане за възобновяване на нохд №639/2022 г.на Софийски градски съд, отмяна на постановеното от него определение №48 от 08.03.2022 г. и връщане на делото на съда за законосъобразно, пълно и цялостно групиране на наказанията. В съдебното заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането, направено от Главния прокурор и моли то да бъде уважено, по съображенията, изложени в него. Служебният защитник на осъдения М. - адв. А. счита, че искането на Главния прокурор е допустимо, но неоснователно, поради което моли да бъде оставено без уважение. Приема, че определението на СГС, с което е определено общо наказание на осъдения М., е постановено при спазване на законовите разпоредби и съдът правилно е извършил групирането на наказанията. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор на Р.България, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Постановеното от СГС определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Направено е и в законоустановения срок по чл.421 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 48 от 08.03.2022 г., постановено по нохд №639/2022 г., Софийски градски съд, по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, е определил едно общо и най-тежко наказание на М. Е. М. измежду наложените му наказания със споразумение по нохд №3967/2021 г., влязло в сила на 14.01.2022 г. на СРС - осем месеца лишаване от свобода и със споразумение по нохд № 639/2022 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 24.03.2022 г. – две години лишаване от свобода. М. Е. М. е осъждан 16 (шестнадесет) пъти, като част от престъпленията по тези осъждания се намират в условията на съвкупност, а други на рецидив. Видно от отразяванията в свидетелството за съдимост на подсъдимия осъжданията са били предмет на групирания, както следва: - с определение по нчд №13504/2010 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 01.12.2010 г. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежко наказание от 8 (осем) месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието обществено порицание по т. 2. Като втора група съдът е определил общо най-тежко наказание 10 (десет месеца) „лишаване от свобода“ измежду наложените по т.7 и т.8 от справката за съдимост. На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията. - с определение по нчд №260/2011 г. на Районен съд Самоков, влязло в сила на 15.07.2011 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията по осъжданията, посочени в т.1 до т.6 и т.9 от справката за съдимост, е определено общо най-тежко наказание от 8 (осем) месеца лишаване от свобода измежду посочените в т.1-т.6 от справката за съдимост, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието обществено порицание по т. 2. Като втора група съдът е определил общо най- тежко наказание 2 (две) години „лишаване от свобода“ измежду наложените по т.7 и т.8 и т.10 от справката за съдимост. На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията. - с определение № 425 от 24.10.2014 г. по нчд №425/2014 г. на Районен съд Сливница, влязло в сила на 24.10.2014 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията по осъжданията, посочени в т.13 и т.14 от справката за съдимост, е определено общо най-тежко наказание от 1 (година) и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията. Последното групиране е извършено от Софийски градски съд по делото, чието възобновяване се иска, и е постановено по реда на чл.383, ар.2, вр. чл.306 от НПК, като съдът сe е произнесъл само по отношение на наказанието, наложено по силата на одобреното от съда споразумение и това по нохд №3967/2021г. на СРС, без да обсъди предпоставките по чл.25, във вр.с чл.23 от НК досежно наказанията по всички влезли в сила присъди. Всъщност решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която едни от деянията се намират в условията на съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало извършването в пълнота и с необходимата прецизност на преценка за наличието на предпоставките по чл.25, във вр.с чл.23, ал.1 от НК и при тяхното установяване избирането на най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране на наказанията. Към момента на постановяване на съдебния акт, Софийски градски съд е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на М. М., но не и с пълния обем данни, относно изтърпяването на наказанията, поради което е следвало да събере тази информация, след което да пристъпи към надлежна преценка на данните и установи по кои от осъжданията деянията се намират в условията на съвкупност, и по кои на рецидив. А при констатиране на различни възможни варианти за групиране, да избере най-благоприятния за подсъдимия. В насока на горното е и практика на ВС и ВКС - ППВС №4/65 г. и решение №11/1987г. на ОСНК на ВС, както и ТР №3/2009 г. на ОСНК на ВКС. Изложеното налага извод, че при направената кумулация СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е извършил пълно и цялостно групиране на наказанията, наложени на М. М. с влезли в сила присъди. При тези констатации е безпредметно обсъждането на наведените в искането доводи за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Предвид гореизложеното, ВКС намира, че са налице основанията на чл.348 ал.1 т.2 от НПК за възобновяване на производството по делото. Определението, постановено от Софийски градски съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд, за пълно и законосъобразно произнасяне по въпросите от кръга по чл.306 ал.1 т.1 от НПК – относно групирането на наказанията по влезлите в сила присъди, постановени спрямо осъдения М. Е. М.. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение