Решение № 15207 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2018 г.

Решение № 15207 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Гъркова, чрез пълномощника си адв. Николова срещу решение № 8120 от 29.12.2017 г., постановено по адм. дело № 2261/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените от него искове.

Ответната страна – Администрация на Министерски съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на съдебния акт и за недопустимост, неоснователност и недоказаност на касационната жалба и претенциите на касаторката.

Ответната страна – Министерство на здравеопазването, чрез юрисконсулт Петрова, в съдебно заседание изразява становище да се отхвърли касационната жалба и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Ответната страна – Национална здравноосигурителна каса, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Г. Гърков, на мястото на когото в хода на производството е конституирана неговата наследница Д. Гъркова, дъщеря, с която на основание чл. 203, ал. 1 АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконни действия и бездействия на ответниците, както следва:

1. Срещу Администрацията на Министерския съвет са предявени:

• Иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 330 лева за стойността на препаратите за химиотерапията, които ищецът сам е заплатил, представляваща 1/3 от 990. 31 лева (от които 664. 16 лева за "Калциев фолинат" и 326 лева за "Флуороурацил");

• Иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 3 333 лв., представляващи болки и страдания, напрежение и несигурност от това дали и кога ще се снабди с лекарствата, довело да психически и емоционален срив и се отразило и на физическото му състояние.

1. Срещу Министерство на здравеопазването са предявени:

• Иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 330 лева за стойността на препаратите за химиотерапията, които ищецът сам е заплатил, представляваща 1/3 от 990. 31 лева (от които 664. 16 лева за "Калциев фолинат" и 326 лева за "Флуороурацил");

• Иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 3 333 лева, представляващи болки и страдания, напрежение и несигурност от това дали и кога ще се снабди с лекарствата, довело да психически и емоционален срив и се отразило и на физическото му състояние.

1. Срещу Национална здравноосигурителна каса са предявени:

• Иск за обезщетение за причинени имуществени вреди, в размер на 330 лева за стойността на препаратите за химиотерапията, които ищецът сам е заплатил, представляваща 1/3 от 990. 31 лева (от които 664. 16 лева за "Калциев фолинат" и 326 лева за "Флуороурацил");

• Иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 3 333 лева, представляващи болки и страдания, напрежение и несигурност от това дали и кога ще се снабди с лекарствата, довело да психически и емоционален срив и се отразило и на физическото му състояние.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове като неоснователни, като е приел, че не се установява от доказателствата по делото наличието на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на ответниците.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

Административният съд е основал решението си на относимите правни норми и съдебна практика, като е изложил подробни съображения за приложението им в случая, които мотиви настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи основателност на предявените искове, поради което правилно те са отхвърлени.

Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Настоящата инстанция счита, че правилно съдът от първата инстанция е приел, че по отношение на нито един от ответниците по делото - Администрацията на Министерския съвет, Министерство на здравеопазването и Национална здравноосигурителна каса, не е установено да е налице конкретно незаконосъобразно действие или бездействие, при или по повод осъществяване на административна дейност, довело до липсата на лекарствени препарати в болничното заведение. Формулирането от ищцовата страна на общи задължения във връзка с осъществяването на държавната здравна политика, без конкретизирането на фактическо неизпълнение на конкретен административен орган или длъжностно лице, както и на конкретно законово задължение и определянето на неизпълнението само чрез неговия резултат, а именно липсата на конкретни лекарствени продукти в "Комплексен онкологичен център – Шумен" ЕООД, в определен момент, довела до необходимостта да бъдат осигурявани от пациента, не сочи на наличието на твърдените незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

На следващо място, настоящия състав на касационната инстанция споделя посоченото от първостепенния съд, че в настоящия случай доставката на лекарствата за болния е зависела от лечебно заведение, в което е лекуван ищеца и съответно неговите договорености с доставчика. По делото не се спори, че едното от неосигурените лекарства – "Калциев фолинат" е закупувано от аптека в гр. Шумен, т. е. било е налично в страната, но не е било осигурено от болницата, а другото е било от закупено от чужбина. Видно от доказателствата по делото, един от доставчиците "ЕБЕВЕ Фарма" е уведомил НЗОК за наличието на временни производствени затруднения за препарата "Флуороурацил". Не се спори също, че НЗОК е уведомило предварително в срок до 09.04.2012 г. лечебните заведения във връзка с получената информация за временни затруднения в производството му, за да могат ръководствата им да осигурят лечение на пациентите си с доставки от други фирми. От доказателствата по делото се установява, че в началото на периода на лечение на пациента препаратът "Флуороурацил" е бил наличен в болничното заведение, като на 03.07.2012 г. са били доставени 225 флакона и по неясни причини на пациента е казано, че няма наличности и следва сам да си го осигури за целия курс на лечение.

На последно място, касационната инстанция напълно споделя и извода направен от административния съд, че "Комплексен онкологичен център – Шумен" ЕООД е търговско дружество, а не държавен орган, поради което отговорност за вреди, причинени от лечебното заведение или от ръководителят му не могат да се търсят по реда на специалния ред по ЗОДОВ и АПК. Това лечебно заведение, като изпълнител на медицинска помощ е сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сред които е и тази, по която е лекуван ищеца Гърков. Съгласно чл. 30, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2012 г., относим към периода, визиран в исковата молба, изпълнителите на медицинска помощ се задължават: да осигуряват на здравноосигуреното лице договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД; да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената; да предписват лекарствени продукти, по вид и количества, съобразени с обективното състояние на пациента и изискванията на НРД и други действащи нормативни актове; да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за медицински дейности, заплатени от НЗОК. Не се установява по делото неизпълнението на поетите от лечебното заведение по сключения договор с НЗОК ангажименти да не са изпълнени поради конкретни фактически действия и неосъществяване на такива, дължими се от органи и длъжностни лица на ответниците.

Във връзка с изложеното, правилен е изводът в обжалваното решение за недоказаност на твърденията на ищцата, чиято е доказателствената тежест, за осъществени от ответниците незаконосъобразни действия и бездействия, от които, като пряка и непосредствена последица да са произтекли подлежащи на обезщетяване имуществени и неимуществени вреди. При липсата на кумулативно изискуемите се от закона предпоставки отговорността на държавата, в лицето на ответниците не може да бъде ангажирана.

С оглед изложените съображения обжалваното решение се явява правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение