Решение № 1335 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8053/2015 г.

Решение № 1335 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8053/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Петров от гр. Ахелой против решение № 622/03.04.2015 г. по адм. дело № 868/2014 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-16-221 от 26.03.2014 г. на кмета на община Поморие, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Тухлена стопанска сграда", находяща се частично в имот Общинска урбанизирана територия с № 00833.501.493 по плана на гр. Ахелой и частично в имот с № 00833.4.105 със статут Земеделска територия - лозе в землището на гр. Ахелой. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна кметът на община Поморие не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта за изцяло законосъобразна. Счетено е, че строежът е незаконен и че липсват основания за признаването му за търпим по § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесната стопанска постройка е извършена през 1992 г., конструкцията й е паянтова, с носещи дървени колони, използвана за отглеждане на селско-стопански животни и с помещение за хора. При тези фактически установявания правилно първоинстанционният съд приема, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, като липсват доказателства за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж. Установено е също, че строежът попада едновременно върху два имота, единият от които е отреден за улица, която не е реализирана на място, а другия имот е земеделска земя, за която няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план и не е променяно неговото предназначение. При тези данни следва да се приеме, че постройката е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Незаконният строеж е и нетърпим при липсата на действащ ПУП за територията, в която се намира имотът. При липса на ПУП е невъзможно да се изследва съответствието на строежа с такъв, което е първата предпоставка за признаването му за търпим по реда на § 16 ПР на ЗУТ. Не се установява строежът да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването му и по действащите такива на ЗУТ, поради което не намира приложение нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както правилно и в съответствие с материалния закон приема първоинстанционният съд. Неправилно цитираното правно основание за квалифициране на строежа като незаконен по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, вместо по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не представлява съществен порок във формата на заповедта. Без правно значение за законността на строежа са причините за извършването му и обстоятелството, че касаторът е извършил действия по облагородяване на терена чрез засаждането на зеленчуци. Правилно и обосновано оспорването е отхвърлено с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,