Решение № 13455 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2012 г.

Решение № 13455 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 5279 от 11.04.2012 г. по адм. д. № 10289/2011 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Оливера Шунтева против негова заповед № РД 12-29/17.06.2011 г. Ответницата по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-12-29/17.06.2011 г. на министъра на здравеопазването, с която на Оливера Кирова Шунтева е отказано признаването на професионална квалификация "лекар" и изпратил преписката на министъра на здравеопазването за ново произнасяне. За да постанови решението си съдът е приел, че в конкретния случай комисията и административният орган са приели, че са налице съществени несъответствия в обучението на заявителя в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. В тази хипотеза процедурата по признаване на професионални квалификации, предвидена в Глава пета на ЗППК, изисква експертната комисия да предложи на органа по признаването да предостави на заявителя компенсационните мерки, предвидени в чл. 83, ал. 1 ЗППК във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗППК, което по отношение на Оливера Шунтева не е сторено. Неспазването на задължението по чл. 83, ал. 1 ЗППК от страна на комисията не освобождава административния орган при направените констатации за несъответствие по смисъла на чл. 29, ал. 2 ЗППК да приложи заместващите такива мерки, които веднъж въведени и възприети в националното законодателство са задължителни за държавата-членка, респективно за органите по признаване на професионални квалификации. След като министърът на здравеопазването не е предоставил на жалбоподателя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност, същият е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразен индивидуален административен акт. Изброяването на констатираните несъответствия в обучението на заявителката с националните стандарти не е достатъчно да мотивира отказа по чл. 84, ал. 4 ЗППК, при отсъствие на съображения за неприлагане на предвидените в закона компенсационни мерки. Изложените в отказа доводи за неприлагането на чл. 29 и чл. 30 ЗППК са формални и не могат да се считат за мотиви, още повече като се имат предвид данните по делото, че за периода от 1.05.2000 г. до 10.02.2004 г. жалбоподателката е упражнявал професията като общопрактикуващ лекар в Македония, а считано от м. март 2010 г. и към настоящия момент жалбоподателката работи като ординатор-невролог във "ВТОРА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ СОФИЯ" ЕАД, притежава свидетелство за специалност и придобива права на специалист по "Нервни болести" № 012957 от 18.02.2010 г. и е чл. на Българския лекарски съюз от 9.03.2010 г. Направеният от компетентния орган извод за значителност на несъответствията, изразяващи се в по-малък хорариум на основни клинични дисциплини, които не могат да бъдат преодолени с преминаването на допълнително обучение, полагане на изпити или провеждане на стаж не намира опора в събраните в административната преписка доказателства. Неправилна е и тезата, че компенсаторни мерки са допустими само в хипотезите на § 3 и § 3б от ДР на ЗППК. Преодоляващите несъответствията мерки са приложими на общо основание към конкретната хипотеза, тъй като в противен случай би било налице дискриминационно третиране на жалбоподателката. При предоставена законова възможност спрямо лицата да бъде приложена по-благоприятна мярка, чрез която също се постига целта на закона, независимо дали несъответстващото на националните изисквания обучение е било получено в държава членка или в трета държава, органът е длъжен да я приложи, ако са налице условия за това. В тази насока е даденото разрешение на въпроса и с § 3а и § 3б от ДР на ЗППК, в действащата към настоящия момент редакция на закона (срвн. § 3а, ал. 2, нова, ДВ, бр. 61/2011 г.). Крайният извод на съда е, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 14, § 1, б. "б" от директива № 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на съвета не е пречка за приемащата държава-членка да изисква от молителя полагане на период за приспособяване с продължителност до три години или на изпит за правоспособност, ако обучението, което е преминал той, обхваща съществено различно съдържание от съдържанието, включено в удостоверението за професионални квалификации, изисквано от приемащата държава-членка. А съгласно § 2 ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в § 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност. С разпоредбите на чл. 29 и 30 от ЗППК Република България, като приемаща държава членка, е възприела тези разпоредби като съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. А съгласно чл. 30 в случаите по чл. 29, ал. 1 органът по признаване предоставя на молителя право да избира между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. Решението на тричленния състав съответства на тези разпоредби, поради което, същото като законосъобразно, следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия