Решение № 13028 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 579/2020 г.

Решение № 13028 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 579/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез старши експерт И. Тодоров, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 2026/29.10.2019 г. по административно дело № 2223/2019 г. на Административен съд– Варна (АС Варна). Поддържат се подробни доводи за отмяна на решението, като незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при допускане на съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно тълкуване на събраните и надлежно приобщени доказателства. Касационният жалбоподател счита, че при издаване на обжалваната заповед е бил съобразен изцяло материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на решението на АС Варна и да се потвърди изцяло, като правилна, обоснована и законосъобразна издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Ответната страна- "Габъра" ООД, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалният закон. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова, иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на "Габъра" ООД със седалище и адрес на с. Солник, община Долни чифлик срещу Заповед № В-0376-Б/15.07.2019 година на главен инспектор в отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" – Варна в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София". С обжалвания съдебен акт Административен съд – Варна е ОТМЕНИЛ Заповед № В-0376-Б/15.07.2019 година на главен инспектор в отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" – Варна в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София, с която е наложена принудителна административна мярка "Забрана за предлагане" на 1 795, 84 литра течно дизелово гориво в обект – бензиностанция, находяща се в с. Солник, Община Долни чифлик, област Варна по жалбата на "Габъра" ООД със седалище и адрес на управление- с. Солник, Община Долни чифлик, област Варна. Административeн съд- Варна, за да уважи жалбата, е приел, че с оспорената заповед е наложена принудителна мярка "забрана предлагането", каквато не е предвидена в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ. Намерил е, че при липсата на яснота коя от двете, предвидени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ, принудителни административни мерки е наложена, с оглед употребения в оспорената заповед израз "предлагането", който не кореспондира с нито един от двата израза, употребени в чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ "пуска" и "разпространява" е безпредметно да се анализира съдържанието им и съдът да издирва волята на административния орган. Преценил е, че само на това основание, заповедта, като издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, следва да се отмени. Решаващият съд анализирайки свидетелските показания по делото е установил, че от бензиноколонката са зареждани само собствени на жалбоподателя извънпътни превозни средства, поради което следва да се направи извод, че жалбоподателят няма качеството на краен разпространител, съобразно даденото в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ легално определение. В заключение съдът е намерил, че оспореният административен акт, е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което го е отменил. Решението на административния съд е ПРАВИЛНО. Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия- чл. 55, ал. 1 ЗЕВИ. Тя е постановена в писмена форма и съдържа законово изискуемите реквизити по чл. 56, ал. 1 ЗЕВИ. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ при установяване на нарушение на изискване на чл. 47 от ЗЕВИ може да се налага принудителна административна мярка забрана пускането на пазара и/или разпространението на течни горива, когато в резултат на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие с изискването на чл. 47 от ЗЕВИ. В случая е спазена предвидената в закона процедура, като е съставен констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0376-Б/12.07.2019 г. на база протокол за изпитване от Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки. Съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 3, ал. 4 от ЗЕВИ лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, предлагат горивата за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение. Крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3, 4 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок. Неправилен е изводът на съда, че жалбоподателят няма качеството на "краен разпространител", съобразно даденото в § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗЕВИ легално определение. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5, а това са резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства. Легално определение на понятието "краен разпространител на течни горива" се съдържа в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, във вр. с § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Според § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ "Краен разпространител" е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Според § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ "краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствените моторни превозни средства. Такива са бензиностанциите, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. В случая дружеството е "краен разпространител" по смисъла на цитираната легална дефиниция, тъй като извършва зареждане на МПС с течни горива от находящата се в стопанския му двор бензиноколонка. Предвид приетите писмените и гласни доказателства, действително жалбоподателят не осъществява търговия с гориво, но независимо от това попада в хипотезата на разпространение по смисъла на цитираните норми предвид извършваната от него дейност, а именно съхраняване на горивото и ползването на същото за зареждане на собствените МПС-та. От друга страна правилно адм. съд е преценил, че оспореният административен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон е незаконосъобразен и следва да се отмени. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 55 ЗЕВИ и обосновано е приел, че не е изяснено коя хипотеза на нормата е имал предвид административният орган. Касаторът в жалбата твърди, че с оспореният акт е наложена ПАМ за временно спиране разпространението на проверяваното течно гориво, но това обстоятелство не е намерило израз в мотивите и диспозитива на оспорената заповед. В обжалваната ПАМ е разпоредено "забрана на предлагането на течно гориво". От адм. орган не са отчетени легалните определения, дадени в § 1, т. 23 ЗЧАВ и § 1, т. 15 и т. 18 от ЗЕВИ, относно термините "разпространение на пазара", "предоставяне на пазара" и "пускане на пазара". Така формулираната ПАМ "забрана предлагането" на течно гориво за дизелови двигатели не фигурира в посочените от закона хипотези. В чл. 55 от ЗЕВИ е посочено, че: 1. временно се "спира пускането и/ или разпространението" на течни горива, по т. 2 се "забранява разпространяването" на течни горива и по т. 3 се разпорежда "изтеглянето" на течни горива. Налагането на държавната принуда - каквато е принудителната мярка по чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ, трябва да става само при точно и ясно установени в закон предпоставки - чл. 22 и чл. 23 ЗАНН. Принудителна административна мярка по аналогия или чрез тълкуване на целта на закона не може да се прилага. В случая заповедта не посочва вида на конкретната принудителна мярка, което представлява съществено отклонение от правилото на чл. 23 ЗАНН принудителната административна мярка като вид да бъде определена със закон. С това е допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно е приложен материалния закон, които са основания за отмяна на оспорения акт. Предвид посоченото, оплакванията в касационната жалба, се явяват неоснователни. Не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, представляващи касационни основания. Поради това обжалваното решение на адм. съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение