Решение № 6918 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 359/2017 г.

Решение № 6918 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 359/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. против решение № 7377/24.11.2016 г., постановено от Административния съд С.-град (АССГ) по адм. д. № 9477/16 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу решение № 8086/13.09.16 г. на председателя на Държавната агенция при бежанците (ДАБ) към Министерския съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК-неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, както и необоснованост на съдебното решение. Ответникът в касационното производство - председателят на ДАБ чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора изводите на съда са обосновани и въз основа на тях съдът е приложил правилно материалния закон в това число и Директива 32/2013. Становището на прокурора е, че жалбоподателят е икономически емигрант и историята му не попада в хипотезите при наличието на които се предоставя международна закрила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето, както на бежански, така и на хуманитарен статут. За да отхвърли молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила, административният орган е преценил историята, разказана от него по време на интервюто му, формирайки извод, че изтъкнатите от чужденеца причини за напускането на Пакистан са икономически и не попадат измежду тези, за които се предоставя бежански статут. Въз основа на писмена справка под № МД-593/18.05.16 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС за ситуацията в страната на произход на чужденеца, административният орган е приел, че не са налице и предпоставките на закона за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е отхвърли жалбата приемайки, че тя е подадена в срок, но е неоснователна. Съдът не се е съгласил със съображението на административния орган, че молбата на чужденеца, по която е издадено оспореното решение е първа молба на лицето. Според съда молбата, по която е издадено оспореното решението е "последваща" молба по смисъла на закона и органът не е бил длъжен да провежда ново производство за цялостно разглеждане на молбата, тъй като не са представени нови доказателства или нови основания. По същество, съдът е възприел констатациите и изводите на административния орган за това, че чужденецът е икономически емигрант, но не и лице, което се нуждае от предоставянето на международна закрила. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. От информацията, която се съдържа в проведеното с чужденеца интервю, недвусмислено се установява, че бягството на лицето от страната му на произход е с цел, да подобри икономическото си състояние, както и това на неговото семейство - баща, майка и братя. Правилна е преценката както на съда, така и преди това на административния орган, че информацията за ситуацията в Пакистан, не дава основание да се приеме, че там е налице въоръжен конфликт. Установява се от справката, че ситуацията в Пакистан не гарантира в пълна степен спазването на основните човешки права, но също от справката става ясно, че от посегателство върху тях са заплашени преди всичко жените и жителите на селските райони, какъвто жалбоподателят не е. Решението на административният съд е постановено въз основа на правилна преценка на данните по делото, обосновани изводи и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно и следва да се потвърди. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд