Решение № 1800 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2012 г.

Решение № 1800 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 11 от 22.02.2012 г. по адм. д. № 82/2011 г. на Административен съд Габрово с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и по частна жалба на "Агрохолдинг Ловико" АД срещу определение № 45 от 02.03.2012 г. по същото дело. Ответникът "Агрохолдинг Ловико" АД, чрез адв. Пламен Киров, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, чрез процесуален представител М. Абилов, в писмено възражение оспорва частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението и определението не са опорочени по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъдат оставени в сила. По отношение на касационната жалба: Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3356 от 10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция /РА/, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от "Агрохолдинг Ловико" АД Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 07/290509/14502 в размер на 36 950,49 лева. За да отмени обжалвания акт като незаконосъобразен, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 73 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент /ЕО/ № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая е правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 36 950,49 лева, както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Наред с това, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че актът е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 26, чл. 28, чл. 34 - чл. 36 от АПК. Преди издаване на АУПДВ административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, § 2, чл. 28, § 2 и чл. 30, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., изискващи при посочване на нередности от кръстосани проверки да последват други подходящи административни процедури, а при необходимост и проверки на място, както и да се изискат и допълнителни доказателства. В случая земеделският производител не е уведомен за започналото производство по издаване на АУПДВ и не е могъл да даде възражение и да представи доказателства. От доказателствата не е установено недобросъвестно поведение от негова страна, което да е въвело в заблуждение административния орган с деклариране на неверни данни в задължението за единно плащане. Самият административен орган след съответни проверки по задължението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането и е извършил същото. Наличието на недопустими площи е следвало да се установи от административния орган при предходните две проверки. Правилно е прието от съда, че в случая с оглед доказателствата е приложима разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент / ЕО /№ 796/2004 г., според която задължението за възстановяване, посочено в § 1 не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба: Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери определението при спазване разпоредбата на чл. 218 във връзка с чл. 236 от АПК, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата от 22.02.2012 г. на "Агрохолдинг Ловико" АД гр. Севлиево, подадена чрез процесуалния представител адв. П. Киров, с която е поискано изменение на решение № 11/22.02.2012 г. по адм. дело 82/2011 г. на АС Габрово в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК. Настоящата инстанция споделя извода, съобразен с трайната съдебна практика на ВАС, че за осъществяване на процесуално представителство по административно дело, в което се проверява законосъобразността на административния акт, се начислява адвокатско възнаграждение по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Неоснователно е искането за определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение като при наличие на материален интерес, тъй като производството е административно. Също така, имайки предвид характера на правния спор и неголямата правна сложност на същия, съобразен и с непротиворечивата съдебна практика по този вид дела, правилно съдът е приел, че е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат и, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на Наредбата, сумата е редуцирана на 450 (четиристотин и петдесет) лева. Определението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение