Решение № 13478 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2015 г.

ВАСVIII отделение10.12.2015 г.докладчик Мария Радева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2672/16.04.2015 г. по адм. д. № 3600/2014 г. на Административен съд София - град . Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13478 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- София срещу Решение № 2672/16.04.2015 г. по адм. д. № 3600/2014 г. на Административен съд София - град в частта, с която е отменен РА № 2141304946/11.11.2013 г. на ТД на НАП-Софоия за установени задължения на "ГЛОБЪЛ ДИСТРИБЮШЪНС - СОФИЯ" ООД за ДДС в следствие на отказано право на данъчен кредит и корпоративен данък ведно със законна лихва по фактури за извършени рекламни услуги, издадени от "РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ /РА/ ДРОМИХЕТ" ЕООД, "РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ /РА/ УЛТИМАТОР" ЕООД, "РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ ДОМИНАТОР - БГ" ЕООД, "ТЕРЕС АДВЪРТАЙЗИНГ" ООД Касаторът, Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП моли да бъде отменено решението в частта, с която е отменен РА за горепосочените доставчици за извършване на рекламни услуги като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си, претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "ГЛОБЪЛ ДИСТРИБЮШЪНС - СОФИЯ" ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. С обжалваното решение административния съд е отменил РА и в частта за установени задължения на "ГЛОБЪЛ ДИСТРИБЮШЪНС - СОФИЯ" ООД в следствие на отказано право на данъчен кредит и корпоративен данък поради непризнати разходи по фактури на гореизброените доставчици издадени за извършване на рекламни услуги. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, надлежно възложено по реда на ДОПК, осъществено и завършило в съответствие с неговите правила. В мотивите на обжалваното решение е описана подробно фактическата обстановка по спора, както и релевантните правни норми. За да отмени РА, съдът се е мотивирал, че от представените преки и косвени доказателства се установяват всички съществени елементи на договорените между ревизираното дружество и неговите доставчици рекламни услуги, както и наличието на необходимите ресурси за осъществяването им от страна на издателите на фактурите, от които може да се направи обоснован извод за действителното осъществяване на услугите, и ревизионният акт, с който е отказано правото на данъчен кредит с мотиви за липса на действително осъществени доставки на услуги, се явява незаконосъобразен и е отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително представянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. При спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът е обсъдил всички обстоятелства по делото. Във връзка с установените задължения по ЗДДС, съдът правилно е кредитирал представената ССЕ от която се установява, че посочените по горе доставчици успоредно с деклариране на процесните фактури и приходи по тях, доставчиците са декларирали и фактури за разходи като: закупуване на рекламно време, дигитален печат на флайъри, рекламна кампания по БТВ съгласно договор, за купуване на канцеларски материали и тонер, рекламна кампания по ББТ съгласно договор, оглед и сертификат, реклама, рекламни материали, закупуване на рекламни услуги, дигитален печат, реклама в Нова ТВ, ТВ Европа. За извършените рекламни услуги на "ГЛОБЪЛ ДИСТРИБЮШЪНС - СОФИЯ" ООД, рекламна агенция Доминатор ЕООД, рекламна агенция Ултиматор, рекламна агенция Дромихет, и Терес Адвъртайзинг ЕООД са закупували рекламно време от техни доставчици съгласно договор. Доколкото няма спор от представените сертификатите рекламните клипове са били излъчени по телевизията. Рекламни агенции Доминатор и Ултиматор са извършили разход за изработката и дигитален печат на флайъри/брошури съгласно договор. Посочените рекламни брошури/ флаери са представени в последно съдебно заседание ведно с Декларация- съгласие от представител на "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД за разпространението им на териториите на бензиностанциите - собственост на дружеството. Обоснован е и изводът на съда в частта по ЗКПО, тъй като фактурите, материализиращи осъществени доставки, отразяват вярно стопанската операция и в случая не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като основание за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съгласно принципа за документална обоснованост, регламентиран в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция, а в конкретния случай "ГЛОБЪЛ ДИСТРИБЮШЪНС - СОФИЯ" ООД притежава съответните първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанските операции, за които са съставени. Разноски: С оглед резултата по делото, на касатора не се дължат разноски за настоящото производство С оглед на изложеното, решението на Административен съд София - град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1