Решение № 6355 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10520/2011 г.

Решение № 6355 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10520/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Областен управител на Област Бургас, чрез процесуалния си представител Недялка Атанасова - мл. юрисконсулт в отдел "Правно-нормативно обслужване" при областната администрация, срещу Решение № 911/6.07.2011 г. постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 501/2011 г., с което е отменена заповедта издадена на основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в частта относно новообразувани имоти № 149.288 и 149.1241 и преписката е върната за произнасяне съобразно мотивите. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че изводите на съда са формирани на база неточно възприета фактическа обстановка и непълнота на доказателствата. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено изцяло. От ответниците - Марин Михалев Маринов и Мария Господинова Маринова е постъпила Молба - становище, в която се оспорва касационната жалба като неоснователна и се моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Според участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура, касационната жалба е подадена в законния срок, но от лице без представителна власт - няма приложено пълномощно, а в първата инстанция е упълномощено друго лице. По съществото на спора прокурорът изразява становище, че касационната жалба е основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят притежава нотариален акт № 138/95 г. за 600 кв. м, съставляващи 600/1260 идеални части от имот № VII 288. В случая няма доказателства целият имот да е ползван от ползвателя и не са налице условията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти е съобразен с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като местоположението на имота е съобразено със съществуващата в него сграда и постройки, а съдът не е съобразил обстоятелството, че твърденията за лозе и сондаж не са подкрепени със съответните доказателства и няма данни дали са правени от ползвателя. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Областния управител на Област с административен център град Бургас е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението. Същата е подписана от надлежно упълномощено лице като пълномощното е приложено на л. 26 от адм. дело № 501/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. Постановеното съдебно решение е неблагоприятно за тази страна и тя има право да го обжалва съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. С оглед всички тези факти, касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 911 от 6.07.2011 г. по административен характер дело № 501/2011 г., на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Бургас, Х състав ОТМЕНЯ заповед № РД-09-4/7.01.2011 г. на Областен управител на област Бургас, с която на основание § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ЗСПЗЗ за м. "Сухото дере" и м. "Пирамидата", землището на с. Изворище, общ. Бургас, в частта относно новообразувани имоти № 149.288 и 149.1241 и изпраща делото като преписка на Областен управител на област Бургас за произнасяне съобразно мотивите на решението. А тези мотиви са, че на жалбоподателите Марин Михалев Маринов и Мария Господинова Маринова следва да се отреди новообразуван имот, при спазване на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, защото първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че не са спазени законовите разпоредби местоположението на имота да бъде съобразено със съществуващите в него сгради, съоръжения или трайни насаждения. Съдът е констатирал, че в ПНИ имот № 149.1241, представляващ обособения нов имот, попадат собствените на лицата трайни насаждения - лозя и съоръжение - сондаж. Посочил е още, че тази земя е с незаявена собственост, тоест същата не подлежи на възстановяване, поради което по отношение на жалбоподателите не важат ограниченията по § 4з, респективно правилата на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и няма законова пречка в плана на новообразуваните имоти на тях да им се отреди в цялост имота, който са ползвали и досега, освен отредения им с ПНИ имот № 149.288 с площ от 600 кв. метра. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Не е спорно по делото обстоятелството, че на жалбоподателите пред Административен съд - Бургас (понастоящем ответници в касационното производство) Марин Михалев Маринов и Мария Господинова Маринова, с одобрения от Областния управител на Област Бургас план на новообразуваните имоти е отреден имот с № 149.288 с площ от 600 кв. метра, колкото притежават по нотариален акт, издаден за удостоверяване правото на собственост, придобито по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тяхната претенция е да им се отреди и останалата част от имота, за който твърдят, че го ползват и в който имало лозе, дръвчета и два сондажа. Всъщност този имот е нанесен в ПНИ с № 149.1241 с площ от 424 кв. метра и не е отразен собственик, като в изпратения от административния орган списък на заинтересованите лица е посочено, че този имот е с незаявена собственост. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Марин Михалев Маринов и Мария Господинова Маринова безспорно са ползватели с трансформирано по надлежния ред право на ползване в право на собственост. Затова и при спазване на всички изложени по-горе принципни правила, на тях им е отреден имот с площ от 600 кв. метра. Независимо, че няма собственик на останалата част от имота, не са налице условията да придобият още 424 кв. метра и това е така, защото на първо място по делото изобщо няма доказателства, че те действително ползват и тази част от земята. Твърденията за изградени сондажи, засадени дръвчета и лози не е подкрепено нито с писмени доказателства, нито с гласни такива като показания на свидетели или изслушване на вещо лице. Освен това, при изработване на ПНИ е спазена разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ - тъй като правото на ползване е трансформирано чрез заплащане цената на земята в право на собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, местоположението на имота следва да се съобрази със съществуващите сгради и съоръжения, а само ако имота е придобит по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - се съобразяват трайните насаждения. Предвид използвания от законодателя съюз, изискването е алтернативно - "сгради и съоръжения" или "трайни насаждения", а не кумулативно - "сгради и съоръжения" и "трайни насаждения". В конкретния случай правилно е съобразена сградата на ползвателите, като на нея е дадено предимство не само пред трайните насаждения, но и пред сондажите, които, какъвто и характер да имат, дори и да са съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, очевидно не биха могли да бъдат предпочетени пред сградата, която е предназначена основно за живеене, а не за спомагателни нужди. Има ли сондажи, къде се намират, какъв е техния характер, дали сградата може да се ползва съобразно предназначението си без тях, има ли възможност да бъдат изградени нови такава на друго място в отредения им имот № 149.288 с площ от 600 кв. метра, са въпроси, които е следвало да бъдат установени от първата инстанция, но не служебно, а при искане за назначаване на експертиза от страна на жалбоподателите, защото съдът им е дал възможност да ангажират допълнителни доказателства, видно от протокола от съдебно заседание на 19.04.2011 г., а в следващото съдебно заседание те, редовно призовани, не са се явили, нито са изпратили пълномощник да защитава правата им. С оглед изложеното, възраженията в касационната жалба се преценяват като основателни. Обжалваното решение ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената от Марин Михалев Маринов и Мария Господинова Маринова жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,