Решение № 12978 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2012 г.

Решение № 12978 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7377/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по искането на кмета на Община - Чепеларе, чрез пълномощника си, за отмяна на влязло в сила решение № 2212 от 14.02.2012 г. по адм. д. № 9139/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението по адм. д. № 76/2011 г. на Административен съд - Смолян. Молителят твърди, че с постановения съдебен акт са засегнати негови законни права и интереси и като трета неучаствала в производството страна, то е неблагоприятно за него. Иска отмяната на съдебните актове. Ответникът заместник-началникът на ДНСК - София оспорва молбата като неоснователна. Ответникът "Барон" ЕООД със седалище с. Змеица, община Доспат не оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени изложеното в молбата за отмяна и данните по делото, приема същата за неоснователна по същество. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита. Поради това, че чрез този способ се засяга стабилитета на влезли в сила решения, определения и разпореждания на съда по административни дела, в закона изрично и изчерпателно са формулирани основанията за отмяна, както и сроковете при които е допустимо да се възбуди съдебното производство. С оглед извънредния характер на това производство, в Административнопроцесуалния кодекс е строго дефиниран и кръгът на лицата, притежаващи активна процесуална легитимация да искат извънинстанционна защита. С оглед предмета на развилия се правен спор - законосъобразността на заповед № РД-14-3 от 6.01.2011 г. за премахване на строеж "Семеен хотел и магазин за спортни стоки", изпълнен от "Барон" ЕООД в УПИ X - за озеленяване - ПИ 244.84 по кадастралната карта, кв. 8 по плана на к. к. Пампорово, като надлежни страни в съдебния процес са били конституирани субектите, които са заинтересовани от неговия изход, а именно: оспорващият и органът, издал оспорения акт. По отношение на конституираната пред първоинстанционния съд като страна ГПК "Пампорово 2001", гр. Чепеларе производството по делото е прекратено като недопустимо от касационната инстанция. От доказателствата по делото е видно, че молителят не е бил страна в развилото се по Закона за устройство на територията административно производство, нито е участвал в съдебното такова и в двете му фази. В раздел II на Глава четиринадесета от този кодекс е регламентирана възможност за отмяна на влезли в сила съдебни решения по искане от трето лице. Според чл. 246, ал. 1 от АПК носител на правото да иска такава е всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар то да не е било страна по делото. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките, обуславящи право на кмета на Община - Чепеларе да иска отмяна на процесния съдебен акт в хипотезата на чл. 245 и сл. от АПК. Молителят няма правно основание да бъде конституиран по делото, неговото участие не е задължително, поради което и той не разполага с правомощието да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на предвиденото в закона основание. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК визира като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което е имало гарантираното от закона право за участие, но не е участвало по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно засегнато от него. За молителят тези кумулативни изисквания не са налице. Кметът на общината нито е адресат на административния акт, нито се засягат негови законни права и интереси по смисъла на чл. 147 от АПК. В тази връзка развитите в искането съображения не обосновават правно защитим интерес. Принадлежността на процесуалното право по чл. 245, ал. 1 от АПК произтича от принадлежността на материалните права, засегнати от отменения административен акт и, съответно, от постановеното по спора за законосъобразността му съдебно решение, поради което кметът на Община - Чепеларе не е засегната от спора страна. След като той не попада в кръга на третите по смисъла на чл. 246, ал. 1 от АПК лица, то искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,