Решение № 5362 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2016 г.

ВАСII отделение28.04.2017 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5379 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1664/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5362 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10925/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния му представител ст. юрк. В. Г., срещу решение № 5379 от 25.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1664/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен отказ на главния архитект на Столична община да издаде разрешение за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община, обективиран в писмо № АХ-70-00-430-/2/ от 27.11.2015 г. по подадено от "А. Б. М. Проекти" ЕООД заявление. В касационната жалба бланкетно са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебното решението, без да са посочени конкретни пороци на съдебния акт. Ответникът - "А. Б. М. Проекти" ЕООД със седалище град С., чрез процесуалния си представител, в писмена защита и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за недопустимост на съдебното решение, а алтернативно счита, че решението е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "А. Б. М. Проекти" ЕООД срещу отказ на главния архитект на Столична община за издаване на разрешение за поставяне на рекламни елементи, обективиран в писмо № АХ-70-00-430-/2/ от 27.11.2015 г. Отказът е издаден по повод подадено от дружеството заявление-искане рег. № СО15-2600-7809/2/ от 27.08.2015 г. до заместник-кмета на Столична община, с което е поискано служебно да бъде издадено ново разрешение за поставяне на рекламни елементи (конзолно окачени) на територията на Столична община. С писмо от 02.09.2016 г., искането е изпратено по компетентност на главния архитект на Столична община. Обжалваният в настоящето производство отказ на главния архитект, обективиран в писмо № АХ-70-00-430-/2/ от 27.11.2015 г. е мотивиран, с обстоятелството, че към момента на издаването му има стартирала процедура по одобряване на схема за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община и до нейното приключване с влязъл в сила общ административен акт не следва да се издават разрешения за поставяне. Съдът е приел, че отказът на главния архитект е издаден при несъобразяване с материалноправните разпоредби от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи за рекламна дейност на територията на Столична община (Наредбата) и е мотивиран с основания, извън посочените в нея, като административният орган не е направил преценка за наличието или липсата на приложимите законови предпоставки за издаване на искания административен акт. При тези мотиви, съдът е отменил отказа на главния архитект да издаде исканото разрешение за поставяне и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на дружеството. Решението е допустимо. Недопустимо е решението, постановено при липсата на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство. В случая това не е така. Съдебното административно производство е образувано по подадена в срока за това жалба от заинтересувано лице против подлежащ на оспорване административен акт. В тази насока и в отговор на всички тези изисквания, първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Законосъобразен е изводът, че процесният отказ на главния архитект на Столична община за издаване на разрешение за поставяне на рекламни елементи, представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Решението е и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички относими за спорното право доказателства като е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание по отношение на оспорения пред него административен акт е законосъобразен. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган неправилно се е позовал единствено на започналата процедурата по одобряване на нова схема за поставяне на рекламни елементи на територията на Столична община, като без да изложи никакви съображения относно изискванията, посочените в Закона за устройство на територията и Наредбата на Столична община е издал обжалвания отказ. В тази връзка правилно е посочено от съда, че е следвало да бъде съобразена и разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Наредбата, съгласно която всички схеми за поставяне, одобрени преди влизане в сила на тази наредба, запазват действието си до приемането на нови схеми. В случая, влязла в сила нова схема не е налице, а провеждането на процедура по приемането й не може да се приеме като правилно и мотивирано основание за постановяването на отказ при наличието на действаща схема. Приложимите и относими за случая материалноправни предпоставки, визирани в чл. 57а от ЗУТ и чл. 27 от Наредбата, отсъствието на които обуславя постановяване на отказ за издаване на разрешение, изобщо не са били обсъдени от страна на административния орган, като в тази връзка обосновано е преценено, че актът е издаден в несъответствие с материалния закон, с оглед на което правилно е отменен от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си съдът се е произнесъл по редовна и допустима жалба, насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт. Съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон, поради което обжалваното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2