Решение № 12126 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7929/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 64 от 20.07.2023 г., постановено по адм. дело 8/2023 г. по описа на Административен съд гр. Силистра. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Ш. Чирпанлъ, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Силистра отменя заповед 8121К-14206/16.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР на Ш. Чирпанлъ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон. Приема, че не са събрани достатъчно доказателства за убедителен извод за извършеното тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в съставяне на протоколи с данни за неверни обстоятелства, от страна на Чирпанлъ. Сочи, че не е установено, че Чирпанлъ е автор на подписа и текста, сочен като положен от преводачката Сайън. Констатира, че липсва пълно доказване на приетото от дисциплинарно-наказващия орган (ДНО) нарушение - извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Прави извод, че заключението на ДНО, че служителката е извършила дисциплинарно нарушение не се подкрепя от събраните по делото доказателства и същото е направено, без да са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Констатира, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като при определяне на вида на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Излага съображения, че в заповедта не се съдържат мотиви, сочещи извършване на деянието при форма на вина пряк умисъл, както и обосновка защо се налага този, а не друг вид дисциплинарно наказание. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушение на материалния закон. Приложените по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Изводът на съда, че не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин, че Ш. Чирпанлъ извършва посочените в заповедта дисциплинарни нарушения е необоснован. Съдът се позовава на показанията на разпитания в съдебно заседание Н. Ангелов, без същите да бъдат обсъдени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. От мотивите на решението не става ясно въз основа на какви доказателства съдът приема, че са оборени констатациите на дисциплинарно наказващия орган при положение, че изобщо не са обсъждани представените с административната преписка доказателства. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта е нарушен материалния закон е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът за нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Същият е направен, без да се извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорената заповед, а именно дали служителят извършва посочените в заповедта нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР (т. 15, 19 и 20 Етичния кодекс), които от своя страна представляват дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Цитираната норма регламентира, че нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение. Следователно при установяване, че служителят е извършил дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, то самият законодател определя вида на наказанието, поради което преценката за това не е в правомощията на дисциплинарно наказващия орган. В случая в нарушение на чл. 172а, ал. 2 вр. чл. 168, ал. 1 АПК съдът не излага мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Същевременно съгласно нормата на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В последното липсват фактически установявания и правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсата на мотиви препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното решение. Ето защо решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,