Решение № 4593 от 13.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СЕМИ ГРУП ЕООД срещу Решение 1074/22.10.2021 г. на Административен съд София-област (АССО) постановено по адм. дело 1437/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на СЕМИ ГРУП ЕООД срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2018 г., изх. 01-2600/2843#5 от 09.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) и СЕМИ ГРУП ЕООД е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното от него решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че първоинстанционният съд е направил неправилни и необосновани изводи при обсъждане на събраните доказателства, че не е кредитирал всички представени и приети по делото съдебно технически експертизи (четири от които по преценка на съда), не е анализирал същите поотделно и в тяхната съвкупност, че решението на съда е разпиляно, с неясно изразена воля в мотивите, с невярно представяне на доводите на жалбоподателя и с коментар на представените доказателства изцяло пресъздаден от становищата на ответника. В тази връзка твърди, че му е нарушено правото на справедлив съдебен процес. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество, алтернативно да се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Стойкова. Ответникът по касация заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация се представлява от юрк. Димитрова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССО е бил Акт за прекратяване на ангажимент по марка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за кампания 2018 г., изх. 01-2600/2843#5 от 09.10.2018 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013) и на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 4/2015 г.) ДФЗ е прекратил поетия от СЕМИ ГРУП ЕООД ангажимент по направление Биологично растениевъдство. Като фактическо основание за издаване на писмото е посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е 89,18 %. За да отхвърли жалбата на СЕМИ ГРУП ЕООД, съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства административната преписка и представени от страните, приети шест съдебно-технически експертизи (част от които не е кредитирал ) и разпит на един свидетел, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, като е подписан от издателя и съдържа изложени фактически и правни основания, поради което е надлежно мотивиран. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и че доказателствата по делото установявали наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прекратяването на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. В тази връзка е изложил съображения, че е установено, че не са декларирани същите площи по направление Биологично растениевъдство спрямо декларираните от предходната година. Декларирани са 527,7 ха или 89,18 %. Посочил е, че установените от административния орган факти не са оборени от оспорващия. За неоснователно е приел възражението на оспорващия, че е бил лишен от възможността да ползва данните от предходната кампания и да копира границите на ползваните площи, тъй като бил заявил за подпомагане по-голяма площ за кампания 2017 г., като е изложил съображения, че тази теза не кореспондирала със събраните по делото доказателства. Посочил е още, че едва в съдебното производство жалбоподателят е навел довод, че незаявяването на имотите е поради причина на невъзможност на служителите от общинската администрация да приемат заявлението му. В тази връзка е изложил съображения, че жалбоподателят е подал заявлението за 2018 г. с по-малко площ и е подписал всяка страница от него, като не е посочил причините за отпадането на площи. Във възражението си до административния орган е посочил само един имот, за който е излизала фатална грешка и не е могъл да се впише по мярка 11. Приел е, че дори и този имот да бъде прибавен към заявената площ, припокриването на заявената площ с референтната отново е под 90%. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е установил относимите към спора обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства. От същите е установено от фактическа страна, че през 2015 г. СЕМИ ГРУП ЕООД е поел ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., направление Биологично растениевъдство с обща площ 591,71 ха. За кампания 2018 г. СЕМИ ГРУП ЕООД е подал заявление за 527,7 ха. Дружеството е уведомено за откритото производство за издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство. От страна на СЕМИ ГРУП ЕООД е подадено възражение, в което са посочени причини за незаявяване на четири имота. Възражението не е уважено, като за това от заместник изпълнителния директор е изпратен писмен отговор. Установено е и че през 2017 г. СЕМИ ГРУП ЕООД е подал заявление за по-голяма площ за подпомагане, предвид дадената за това възможност, със заповед на министъра на земеделието, храните и горите за увеличение на площите, но само при условие, че са налични съответните средства. Фактите са установени правилно от съда, но същият е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, доколкото спорният по делото въпрос, наведен от жалбоподателя е дали му е била предоставена нужната информация, съобразно чл. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент (ЕС) 809/2014) и чл. 5 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.), за да очертае имотите по мярка 11 за кампания 2011 г. и съответно при липсата на информация дали за 2017 г. е налице одобрение на увеличения ангажимент, коя е предходната година. При правилно установени факти, изводите на решаващия съд съобразно спорния въпрос, са неправилни и не почиват на правилен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. приетите съдебно-технически експертизи. От същите се установява, че на дружеството не му е била предоставена възможност да копира данни от референтния слой (2015 предвид факта, че за 2017 г. е липсвало информация, дали е увеличен ангажимента на дружеството), както че ако сборът от площта на парцелите, за които не е отбелязана мярка 11 се добави към площта на останалите парцели, заявени по нея, процентът на припокриване е 90,65. Установява се още, че номерата на референтните парцели се променят всяка година, както и че поради излизане на съобщение за фатална грешка не е било възможно приключване на заявлението за кампания 2018 г., което е принудило дружеството за отказва парцели. В касационната жалба не се сочат конкретно кой доказателствени искания на жалбоподателя не са уважени и какви доказателства е отказал да събере съда, както и кои точно доказателства не са кредитирани от него, поради което доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в тази връзка, се явява неоснователен. Вярно е, че съдът в мотивите на решението се е позовал и на показанията на свидетеля Стойкова, какъвто не е разпитван по делото, но това обстоятелство само по себе си и в конкретния случай не е такова нарушение на съдопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на решението. Съдът не е достигнал до извод за неоснователност на жалбата изхождайки единствено от показанията на този свидетел. Посочването му в съдебното решение не доказва и пристрастие от страна съда и нарушаване на правото на справедлив съдебен процес, каквито доводи се излагат в касационната жалба. При постановяване на решението си съдът не е приложил правилно материалния закон. По делото, вкл. и от приетите съдебно-технически експертизи, безспорно е установено, че процентът на припокриване между заявените за кампания 2018 г. парцели спрямо референтните такива е 89,18 %, т.е. не се достигат изискуемите от чл. 17, ал. 2 от Наредба 4/2015 г. 90 %. Спорният по делото въпрос е свързан с това каква е причината за недостигане на този процент, дали за това вина има дружеството и каква следва да е последицата от недостигането на процента в конкретния случай. Жалбоподателят твърди, както в първоинстанционната жалба, така и в касационната жалба, че не е могъл да изчертае референтните парцели, поради това, че в Общинската служба по земеделие, където земеделските стопани подават заявленията, не са му предоставили достъп до референтните парцели от 2015 г., а до очертаните от него парцели през 2017 г., през която година, дружеството е увеличило ангажимента си, под условието ако има средства и е очертало по-голяма площ от референтната от 2015 г. Към датата на подаване на заявлението за кампания 2018 г. не е имало информация дали заявената за кампания 2017 г. площ е одобрена и дали ангажиментът му е увеличен. За доказване на тези твърдения дружеството е ангажирало и съответни писмени доказателства, вкл. СТЕ. От същите се установява, че при подаване на заявленията за кампания 2018 г. на земеделските стопани не е предоставян достъп до базата данни за референтната година, а само за предходната такава. В случая при липсата на информация от страна на СЕМИ ГРУП ЕООД дали е одобрен увеличения му ангажимент за кампания 2017 г., същото е било в невъзможност, без да му се предоставят данни за заявената референтна площ, да заяви коректно парцелите за кампания 2018 г. Предходна година следва да се явява 2016 г. Неправилно съдът е посочил, че изводите на вещите лица за това, че не е предоставен достъп до референтната площ се основават на предположения. С оглед твърденията на дружеството, доказателствената тежест за установяване на положителния факт, че фондът е предоставил необходимата за подаване на заявлението за кампания 2018 г. информация, се носи именно от ответника. Той е този, който е следвало да докаже, че земеделският стопанин е имал достъп до референтните парцели от 2015 г. или до заявените парцели от 2016 г. По делото от вещите лица е подчертано, че от страна на ДФЗ не са предоставили базата данни за кампания 2018 г., за да се установи до каква информация реално е имал достъп земеделският стопанин при подаване на заявлението му. Непредоставянето на данни за предходните години е в противоречие с изискването на чл. 69 от Регламент 1306/2013 г. като изложените в тази връзка съображения в касационната жалба са основателни. Установяването на обстоятелство с каква информация е разполагал заявителя, в случая СЕМИ ГРУП ЕООД, е от съществено значение с оглед наложената с оспорваното писмо на дружеството административна санкция по чл. 77, § 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306/2013, съгласно който административните санкции могат да приемат следните форми: изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане. С оглед посоченото в оспорвания акт правно основание следва да се приеме, че на дружеството е наложена административна санкция. Същата обаче не може да се наложи, ако е налице някоя от хипотезите по чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Съгласно чл. 77, § 2, буква г не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Преди да издаде акта си административният орган е дължал преценка дали не е налице основанието по чл. 77, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 1306/2013 и съответно излагане на мотиви в тази връзка, нещо което не е направено. Събраните по делото доказателства установяват основания за прилагането на л. 77, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 1306/2013. Обжалваното решение ще следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, ще следва да се отмени и обжалваният административен акт и делото като преписка да се върне на административния орган. Същият ще следва да извърши повторна проверка с каква информация е разполагал заявителя при подаване на заявлението за кампания 2018 г., съответно имал ли е достъп до базата данни за референтната година 2015 или поне 2016 г., при положение, че към датата на подаване на заявлението не е имало информация дали е увеличен ангажиментът на дружеството и в съответствие с това, да прецени дали са налице основания за налагане на административна санкция на дружеството, изразяваща се в изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане и прекратяване на ангажимента. За всяко от установените обстоятелства ще следва да се изложат съответните мотиви. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер и съобразно представения списък с разноски 8155 лв. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от процесуалния представител на касатора процесуални действия, направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение