Решение № 14344 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2017 г.

Решение № 14344 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Бургасцвет - Баев" ЕООД, гр. Бургас, подадена чрез пълномощник, против решение № 1083/16.06.2017 г., постановено по адм. д. № 996/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу АУЗД №АУ000370/15.01.2016 г. на главен експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" (МПДТР) при община Бургас, потвърден с решение № 70-00-1624/2/19.04.2016 г. на директора на дирекция МПДТР при община Бургас. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е съобразил в изводите си всички релевантни за спора факти и не е приложил материалния закон според точния му смисъл. Счита, че ДНИ и ТБО не се дължат в размерите, които са определени, а се дължат само за застроената битова сграда и прилежащия терен. Твърди, че съдът не е проверил законосъобразността на акта на всички, предвидени в чл. 146 АПК, основания. Неправилно е приел, че имотът няма предназначение на земеделски, тъй като попада в рамките на строителните граници на населеното място. Според касатора съдът не е съобразил релевантното обстоятелство, че в хода на съдебното производство задълженията за ДНИ са заплатени чрез средства от извършена публична продан. Навежда доводи и за недължимост на ТБО, тъй като имотът не генерира битови отпадъци, а само органични. Поддържа становище, че ТБО не е определено по вид на услугата и обект, а задължението за ДНИ не е определено по обект, поради което оспореният акт се явява немотивиран. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания акт или, при условие на евентуалност, отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД №АУ000370/15.01.2016 г. на главен експерт в дирекция МПДТР при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-1624/2/19.04.2016 г. на директора на дирекция МПДТР, са установени задължения на "Бургасцвет – Баев" ЕООД за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., за недвижим имот, собственост на търговеца, находящ се в гр. Бургас. Съдът е изложил подробно установените по делото факти и обстоятелства, които настоящата инстанция не следва да обсъжда повторно. Достигнал е до правен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и е приел за доказани задълженията на дружеството за заплащане на услугите по чл. 62 ЗМДТ за проверявания период както по основание, така и по размер, на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, както и за дължимостта на ДНИ на основание чл. 11 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Проявил е процесуална активност и е събрал всички относими доказателства. Изпълнил е задължението си да провери законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. По същество е приел, че процесиите публични задължения за ТБО и ДНИ са установени по отношение на имот, собственост на дружеството-жалбоподател към момента на издаване на АУЗД. Задълженията са определени за земя с площ от 15000 кв. м. и находящата се върху нея битова сграда с площ от 174 кв. м. В имота е налична и оранжерия, но по отношение на нея задължения не са определени, тъй като органът по приходите е приел, че представлява съоръжение, а не сграда. За 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. задължението за ТБО е определено за всички включени в нея услуги - по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистота в териториите за обществено ползване. За 2015 г. ТБО е била определена само за услугата по поддържане на чистотата, тъй като дружеството е подало декларация вх. № 6494/16.12.2014 г., че имотът няма да се ползва. Съдът е кредитирал заключението на назначената съдебно-техническа експертиза за обстоятелството, че имотът е разположен изцяло в строителните граници на населеното място гр. Бургас, като е част от ПУП на Промишлена зона - Север. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени доказателства. Обсъдени в съвкупност, доказателствата са мотивирали у съда извод, че имотът по своя характер и предназначение не е земеделски имот, поради което не са налице материалните предпоставки за приложимост на чл. 10, ал. З ЗМДТ и публичните задължения правилно са установени за площта на целия имот. Според съда, обстоятелството, че органичните отпадъци от растителен произход са били оползотворявани в рамките на имота не води до отпадане на задължението за ТБО, тъй като производствената дейност на дружеството не генерира само органични отпадъци. По отношение на последващото погасяване на задълженията съдът е обосновал извод, че за процесния период 2011 г. - 2015 г. дружеството е било собственик на имота и като такъв е субект на задължението за ТБО и ДНИ. Дори и да е извършено плащане в полза на Община Бургас в резултат на извършеното разпределение от съдебния изпълнител, това не води до незаконосъобразност на АУЗД, а е обстоятелство, на което длъжникът може да се позове в случай на последващо предприето изпълнение. Като е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на "Бургасцвет – Баев" ЕООД. Решението е правилно. "Бургасцвет – Баев" ЕООД е декларирало процесния недвижим имот през 2010 г. и е подало коригираща декларация през 2013 г. относно площта на битовата сграда. Представило е удостоверение № 26-00-768/18.12.2012 г. на Община Бургас за това, че изградената в УПИ оранжерия е съоръжение, а не сграда. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че до закриване на неговата партидата за имота това дружество е данъчнозадължено лице като собственик на недвижимия имот. Собственикът на недвижим имот е задълженото лице по чл. 14 ЗМДТ, както и по чл. 64 ЗМДТ. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 ЗМДТ и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Следователно, за времето, през което имотът е бил в собственост на "Бургасцвет – Баев" ЕООД, то дължи ДНИ и ТБО. Неоснователно се явява възражението на касатора, че ДНИ и ТБО не се дължат в размерите, които са определени, а се дължат само за застроената битова сграда и прилежащия терен, тъй като с процесния акт са установени задължения за земята и за сградата с площ от 174 кв. м. В същия не са установени задължения за оранжерията, тъй като органът по приходите е приел, че оранжерията не е сграда, съоръжение. Правилна е преценката на съда, че имотът няма характер на земеделски, тъй като същия попада в строителните граници на населеното място. Соченото се установява и посредством назначената съдебно-техническа експертиза, а именно, че имотът е част от ПУП на Промишлена зона - Север и по своя характер и предназначение не представлява земеделски имот. Неоснователно е и оплакването, че АУЗД е незаконосъобразен, тъй като задълженията са заплатени след като имотът е изнесен на публична продан. По делото не е спорно, че касаторът е бил собственик на имота в рамките на процесния период и като такъв е субект на задълженията за ДНИ и ТБО. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на оспорения акт касаторът все още е собственик на имота, а установените задължения не са погасени. Таксата за битови отпадъци не е данък. Тя не е дължима само и единствено по силата на правната връзка между лицето и недвижимия имот. За да е налице задължение за такса за битови отпадъци, освен правната връзка на лицето със съответния недвижим имот, по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, е необходимо да са налице и следните предпоставки: имотът да попада в границите на района, в който общината предоставя услугата и общината фактически да престира услугата. В случая, по делото са представени заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които е определен вида и границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Касационният жалбоподател не оспорва, че имотът му попада в границите на район, определен със заповедите на кмета на общината, в който общината предоставя и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. Но твърди, че тъй като не генерира битови отпадъци при ползването на оранжерията, а само органични такива, не се възползва от предоставяната услуга, като по този начин втората предпоставка, за да е налице задължение за съответната такса, не е изпълнена. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. За законосъобразността на дължимостта на таксата по делото е доказано и престирането на услугата в района, в който е разположен имотът. Съответен на доказателствата и закона е първоинстанционният извод, че ТБО се дължи и е правилно определена, предвид Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, приета от Общинския съвет – Бургас, в нейните актуални редакции. В Закона за местните данъци и такси са установени два способа за установяване размера на дължимата ТБО - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. За периода от 2011 г. до 2013 г. са установени задължения за трите услуги, като за основа за услугата по поддържане на чистотата е отчетена стойност на актива, а именно 3, 5 промила, за останалите услуги е отчетена подаваната на основание чл. 13, ал. 4 от Наредбата декларации за облагане с ТБО според количеството битови отпадъци. Органът е съобразил подадените декларации на основание чл. 13, ал. 4 от Наредбата. За 2014 г. е определен размер на таксата за битови отпадъци за трите услуги, като дружеството не е подало декларация за освобождаване или облагане спрямо действително генерираното количество смет. За 2015 г. ТБО е определена само за услугата по поддържане на чистотата, като е съобразена подадената декларация, за това, че имота няма да се ползва съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че актът съдържа фактически и правни констатации и правилно са приложени материалноправните разпоредби. Актът е надлежно мотивиран. В него е посочен адресатът, конкретизиран е недвижимият имот така, както е деклариран от собственика. Подробно са посочени размерите на задълженията за съответната година - главница и лихви. Като е отхвърлил жалбата на "Бургасцвет – Баев" ЕООД, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, касаторът дължи в полза на Община Бургас съдебни разноски в размер на 50 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 25 а от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд