Решение № 8380 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3547/2017 г.

Решение № 8380 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3547/2017 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "Е. Т. - Е. Н." гр. С. против решение № 660 от 2.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11535/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта му с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковите претенции на касационния жалбоподател по искова молба от 25.11.2014 г. срещу Националната агенция за приходите за заплащане на сумата от 7 000 000 лева - главница обезщетение за претърпени вреди, произтичащи от обявени за нищожни ревизионни актове както следва: РА № ЦУ -49/15.05.2007 г., РА от 29.04.2008 г., РА № 10/15.05.2007 г., РА № /4.06.2010 г., представляващи пропуснати ползи за претърпени финансови загуби от неосъществен размер на приходи, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава върху главницата от датата на настъпване на имуществените вреди - 15.05.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 6 043 973 лева, както и вреди в размер на 5 000 лева, представляващи лихва за забава. Предявена е и касационна жалба от Национална агенция за приходите против решение № 660 от 2.02.2017 г., постановено по адм. д. № 11535/2014 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта му с която не е уважено искането за присъждане съдебно-деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, претендирано от ответника като резултат от отхвърляне на исковата претенция. Страните поддържат подадените от тях касационни жалби в оспорените части и оспорват насрещните касационни жалби. Оплакванията, релевирани в касационните жалби се свеждат до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяна на решението в оспорените части. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба на НАП и неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Е. Т. - Е. Н." гр. С.. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните части, поради което са допустими за разглеждане по същество. В решението си съдът е приел, че е сезиран с иск предявен на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск от ЕТ "Е. Т. - Е. Н." гр. С. против Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение 7 000 000 лева - главница обезщетение за претърпени вреди въз основа на отменени незаконосъобразни актове на НАП - обявен за нищожен РА № ЦУ -49/15.05.2007 г., обявен за нищожен РА от 29.04.2008 г., обявен за нищожен РА № 10/15.05.2007 г., обявен за нищожен РА от 4.06.2010 г., представляващи пропуснати ползи за претърпени финансови загуби от неосъществен размер на приходи, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава върху главницата от датата на настъпване на имуществените вреди - 15.05.2007 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 6 043 973 лева, както и вреди в размер на 5 000 лева, представляващи лихва за забава върху сумата от 63 000 лв. - запорирана сума в банковите сметки на ищеца. В обстоятелствената част на исковата претенция е посочено, че имуществените вреди са претърпени вследствие на незаконосъобразните актове на НАП, т. е. това са преки и непосредствени имуществени вреди, произтичащи от отменените ревизионни актове, които се изразяват в пропуснати ползи, представляващи претърпени финансови загуби от неосъществен размер на приходи за периода от 2007 г. до 2013 г. на обща стойност 7 000 000 лева, както и законната лихва за забава от датата на настъпване на имуществените вреди - 15.05.2007 г. до окончателното й погасяване. Посочено в исковата молба е и, че с издаването на постановления за налагане за предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 109, ал. 9 от ДОПК са били наложени запори върху всички банкови сметки на дружеството, които са според ищеца са пряка и непосредствена последица от съставянето на РА. Налагането на запорите е довело до спиране на всички оперативни възможности за ползване на готови парични средства по наличните банкови сметки, вследствие на това започнало поетапното забавяне на плащанията на контрагентите на търговеца и прекратяване на търговските отношения с партньорите по вина на едноличния търговец и предявяване на неустойки по договорите. С оглед запорираните банкови сметки дружеството е забавяло плащанията на доставчиците си. Въпреки опитите на дружеството да разсрочва задълженията си, доставчиците постепенно са спрели да доставят основната продукция за производството на месни продукти и от тук спирането на основната дейност на търговеца. Посочено е било, че в банковите сметки на търговеца е била запорирана сума в размер на 63 000 лева. На 2.11.2010 г. е подадена молба до НАП тези средства да послужат за удовлетворяване на задълженията на фирмата към НАП във връзка с декларирано ДДС, но не са предприети действия по удовлетворяване на публичните вземания, нито по вдигане на запорите по сметките, т. е. повече от 6 години банката работи с финансовите средства на фирмата, а задълженията към НАП нарастват ежегодно от натрупаните лихви. Пред първоинстнационния съд е постъпил отговор на исковата молба от ответника НАП - С., който го е оспорил изцяло по основание и размер . Направено е било възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на претендираните имуществени вреди - главница, изразяващи се в пропуснати ползи по Решение № 14570/29.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2008 г., възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на претендираните имуществени вреди - главница, изразяващи се в пропуснати ползи по Решение № 65/16.07.2009 г. на АССГ по адм. д. № 5433/2008 г., влязло в сила на 4.09.2009 г. прави и възражение за изтекла тригодишна давност на претендираните лихви за забава изцяло. Освен това развива съображения за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. За да отхвърли исковата претенция в целия предявен размер от 7 000 000 лева, както и законната лихва за забава от датата на настъпване на имуществените вреди - 15.05.2007 г. до окончателното й погасяване съдът, с оглед нормата на чл. 204 АПК, е приел, че искът е допустим за разглеждане по същество, като е посочил, че Ревизионен акт с № ЦУ - 49 от 15.05.2007 г. за изменение на данъчни задължения за ДДС за данъчен период от 01.02.2002 г. до 29.02.2002 г. е обявен за нищожен от съда с влязло в сила решение на 29.12.2008 г. Ревизионен акт с № 2000800841 от 29.04.2008 г.,, с който са установени задължения по ЗДДС за периода 1.01.2003 г. - 31.01.2003 г.; 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г. и 1.01.2005 г. - 31.01.2005 г. е обявен за нищожен от съда с влязло в сила решение на 4.09.2009 г. Ревизионен акт с № ДУ-10 от 15.05.2007 г., с който са установени задължения по ЗДДС за периода 1.07.2003 г. - 30.09.2003 г.; 1.11.2003 г. - 30.11.2003 г. и 1.03.2004 г. - 30.10.2004 г. е обявен за нищожен с влязло в сила решение на 10.04.2010 г. Ревизионен акт с № 200908344 от 4.06.2010 г. за установени задължения по ЗДДС за периода 1.01.2004 г. - 31.01.2004 г. и 1.01.2005 г. -31.01.2005 г. е обявен за нищожен с влязло в сила решение на 8.09.2011 г. Съдът е приел, с оглед приложеното от него ТР № 3/22.04.2004 г., че искът е погасен по давност в неговата цялост за вредите от четирите обявени за нищожни ревизионни акта . Посочил е че искането на ищеца за обезщетяване на вреди от всичките четири процесни РА, които са били издадени до дата - пет години, преди завеждане на исковата молба (25.11.2014 г.), т. е. преди 25.11.2009 г. следва да се счита погасено по давност. Приел е, че всички четири РА са издадени преди 25.11.2009 г., а именно: 1. РА № ЦУ-49 на 15.05.2007 г., 2. РА № [ЕГН] на 29.04.2008 г., 3. РА № ЦУ-10 на 15.05.2007 г., 4. РА № 200908344 на 4.06.2010 г. и давността за претендираните вземания от обезщетения за нанесени от тези актове вреди на ищеца е изтекла. Приел е също така, че вземането за лихви за забава, като акцесорно, поради погасяване на главното вземане, също е недължимо на основание чл. 119 ЗЗД. Изрично е посочил, че предвид погасяването им по давност, дори и само на това основание, предявените искове следва да се отхвърлят, но е развил съображения и за неосъществен фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от четирите нищожни РА. В тази насока е посочил, че твърдените вреди в общ размер от 7000000 лв. не са доказани, не са били представени годни доказателства, както и конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които е определен размера на исковата претенция и начина, по който този размер е определен. Според съда произволно е посочен размерът на пропуснатите ползи, като са изложени абстрактни възможности относно възникването им. Липсват доказателства за претърпени от ищеца конкретни и реални имуществени вреди в претендирания размер, които да са пряка и непосредствена последица от издаването на обявените за нищожни ревизионни актове. Така постановеното решение е неправилно, същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място, съдът не е процедирал правилно при проверката за редовност на исковата молба, с оглед определяне предмета на спора, с който е сезиран. Съдът е приел исковата молба за редовна, а впоследствие е разгледал исковата претенция за предявените за обезщетяване вреди в общ размер на 7 000 000 лв. от общо 4 бр. обявени за нищожни ревизионни актове, без уточни конкретните претендирани вреди от всеки един от ревизионните актове. Видно от доказателствата по делото четирите ревизионни акта не са били съставени за един и същ ревизиран период, т. е. те не произтичат от едни и същи фактически основания, а са последица от данъчни ревизии, проведени отделно за четири различни данъчни периода. По тази причина и определянето на данъчните задължения /всички по ЗДДС/ се отнася за различни данъчни периоди на данъчно задълженото лице. Всеки един от ревизионните актове, представлява отделен, самостоятелен юридически факт, от който произтичат твърдени по делото вреди. По време на всяка една от данъчните ревизии са били предприемани процесуални действия от данъчните органи, вкл. и действия по обезпечаване на публичните вземания. От тази гледна точка, неправилно исковата претенция е била разгледана общо за целия размер от 7 000 000 лв., сума която обхваща вредите от за всички данъчни периоди, приключили след ревизиите с ревизионни актове, обявени за нищожни. Видно от отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за исковите претенции за вреди от всеки едни от ревизионните актове, вкл. и за лихвите от тях. Съдът е приел за разглеждане възражението, без да уточни какъв размер обезщетение се претендира от всеки един от ревизионните актове, за да се произнесе дали е погасена по давност претенцията, основаваща се на нищожността на всеки един от актовете. Ето защо, съдът е следвало да поиска от ищеца разграничение на претендираните фактически основания и твърдените от тях вреди, това е необходимо както с цел да се произнесе за настъпила погасителна давност за всяка една от тях, така и да се произнесе налице ли са елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за всяка една от тях. Като не е сторил това, а е приел за разглеждане общо предавения размер на исковата претенция и е приел за разглеждане възражението за изтекла погасителна давност общо за всички претендирани вреди, съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила. Неправилно е приложен институтът на погасителната давност. На първо място - настоящата инстнация намира, че изразените от съда критични бележки по отношение противоправния характер на ТР № 3/2004 г. ВКС и твърдението за противоречието му с основни принципи на правото не следва да намират място в съдебния акт. На следващо място - въпреки това становище, настоящата инстанция намира, че съдът неправилно е изчислил давността, с оглед нейния начален момент и изтичане. В мотивите си съдът е посочил: "искането на ищеца за обезщетяване на вреди от всичките четири процесни РА, които са били издадени до дата - пет години, преди завеждане на исковата молба (25.11.2014 г.), т. е. преди 25.11.2009 г. следва да се счита погасено по давност. Всички четири РА са издадени преди 25.11.2009 г., а именно: 1. РА № ЦУ-49 на 15.05.2007 г., 2. РА № [ЕГН] на 29.04.2008 г., 3. РА № ЦУ-10 на 15.05.2007 г., 4. РА № 200908344 на 4.06.2010 г. и давността за претендираните вземания от обезщетения за нанесени от тези актове вреди на ищеца е изтекла. Вземането за лихви за забава, като акцесорно, поради погасяване на главното вземане, също е недължимо на основание чл. 119 ЗЗД". От цитираната част от мотивите на първоинстнационния съд става ясно, че съдът изчислява 5-годишния давностен срок от начален момент - датата на предявяване на исковата молба и назад във времето. Така стига до до извод, че претенция е погасена по давност, тъй като нищожните актове са издадени преди датата 25.11.2009 г. дата, изчислена по посочения начин- като 5 години преди датата на предявяване на иска/. Погасителната давност представлява по своята същност установен от закона срок, период от време на бездействие на кредитора, с изтичането на който правото свързва настъпването на определени правни последици. За отчитането му е необходим начален момент и посока, в който времето тече. И тъй като се касае за период от време, в който едни правен субект има възможност да действа или да се въздържи от действие, а времето тече винаги напред, то и изчисляването на погасителната давност винаги се извършва от началния момент и занапред. Началният момент на погасителната давност е моментът в който кредиторът се счита в забава. Що се отнася до погасителната давност за иска по чл. 1 ЗОДОВ, съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: "4. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им." С оглед на обстоятелството, че вредите се претендират от обявени за нищожни ревизионни /административни/ актове, то за вредите от Ревизионен акт с № ЦУ - 49 от 15.05.2007 г., искът е погасен по давност на 15.05.2012 г., искът за вреди от Ревизионен акт с № 2000800841 от 29.04.2008 г. е погасен по давност на 29.04.2013 г., искът за вреди от Ревизионен акт с № ДУ-10 от 15.05.2007 г., е погасен по давност на 15.05.2012 г. Искът за вреди от Ревизионен акт с № 200908344 от 4.06.2010 г. обаче не е погасен по давност, тъй като давността би изтекла на 4.06.2015 г., но исковата претенция е предявена на 25.11.2014 г., преди изтичане на погасителната давност. С оглед на изложеното неправилни и необосновани за изводите на съда за настъпила погасителна давност за цялата претенция за обезщетение за вреди от всички ревизионни актове. Доколкото съдът не е поискал от ищеца конкретизация на иска по всяко от четирите фактически основания и определяне на съответна цена за тях, настоящата инстнация не би могла да разгледа правилността на решението в частта му, съдържащо изводи за липсата на елементите от фактическия състав на отговорността досежно твърдените вреди от Ревизионен акт с № 200908344 от 4.06.2010 г., което е послужило като допълнително основание за отхвърляне на исковата претенция. Това налага отмяна на решението изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да извърши необходимите процесуални действия по изясняване предмета на спора и редовността на исковата молба съобразно посоченото по-горе. Водим от горното, Върховният административен съд