Решение № 10839 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2012 г.

Решение № 10839 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2138/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград е подал касационна жалба срещу решението от 20.12.2011 г. по адм. дело № 703/2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е бил отменен издадения от органа акт № 10/27.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на " Вато Спринг " ЕООД със седалище и адрес на управление София, за сумата 358 041, 60 лева, представляваща такса за водовземане за периода 28.08.2006 г. - 30.06.2009 г. по издаденото на дружеството разрешително за водоползване от минерални води № 003897/28.08.2006 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски. " Вато Спринг " ЕООД със седалище и адрес на управление София е възразило срещу касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че дружеството " Вато Спринг " ЕООД със седалище и адрес на управление София получило право на водоползване на минерална вода от сондаж № 1 хг, находище " Гулийна баня " - с. Баня, изключителна държавна собственост ( приложение № 2 към чл. 14 от Закона за водите ), с цел на водоползването - за отдих, за обект " Курортно - ваканционен комплекс с балнеоложки и възстановителен център " в имот № 1889009, местността "Рудине", землището на село Баня, с разрешително № 003897/28.08.2006 г. на министъра на околната среда и водите. Според условията на разрешителното ползвателят бил длъжен да заплаща годишна такса за правото на водоползване, вносима не по-късно от 31 януари на следващата година. За осъществяване на водоползването дружеството трябвало да изгради тръбно отклонение и да извърши присъединяване на захранващия обекта водопровод след разходомерното устройство за измерване на добитото количество минерална вода. С констативен протокол № К-642/23.10.2007 г. на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград било установено, че дружеството - ползвател не е представило монтажен план и детайл на водомерна шахта и не е изградило тръбно отклонение за захранване на обекта. Със заповед № 183/19.08.2009 г., на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, поради отказ на " Вато Спринг " ЕООД от правото на водоползване, министърът на околната среда и водите прекратил действието на разрешително № 003897/28.08.2006 г., считано от 30.06.2009 г. Тъй като дружеството не заплатило дължимите за времето на действие на разрешителното такси за водоползване, с уведомление № ПО-02-53/9.09.2009 г. директорът на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград открил производство за установяване на публично държавно вземане. Към уведомлението била приложена покана за доброволно изпълнение. След изтичане на посочения в поканата 7 - дневен срок за плащане, директорът на басейновата дирекция издал акт № 10/27.07.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, в размер на 358 041,60 лева, представляващо такса за водовземане за периода 28.08.2006 г. - 30.06.2009 г. по издаденото на " Вато Спринг " ЕООД разрешително за водоползване от минерални води. Съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила. В отговор на възражението на жалбоподателя, че не дължи такса, тъй като реално не било осъществено ползване на минерална вода за обекта, административният съд отбелязал, че задължението за заплащане на такса произтича от издаденото разрешително, макар водовземането да не е било осъществено. Независимо от тези съображения, съдът приел, че дружеството не дължи такса за водовземане, тъй като имало несъответствие между компонентите във формулата за изчисляване на таксата, предвидена в Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( обн. ДВ, бр. 65 от 2000 г., отм. ДВ, бр. 50 от 1 юли 2011 г. в сила на 1 януари 2012 г.) и разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите ( редакция ДВ, бр. 65 от 11 август 2006 г. ), според която таксата се определя на базата на разрешения обем водоползване и температурата на минералната вода. Поради това противоречие, тарифата като по - нисък по степен нормативен акт следвало да се счита мълчаливо отменена. Тъй като в изчислението на таксата, възприето от административния орган, не бил включен компонента " температура на водата ", издаденият акт за установяване на публично държавно вземане бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен. Решението, с което съдът е отменил издадения от директора на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград акт за установяване на публично държавно вземане, е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за водите за индивидуалното ползване на водите и водните обекти се заплащат такси, определени в тарифа на Министерския съвет. Както е посочил и административният съд, за периода на действие на разрешението за водовземане на дружеството " Вато Спринг " ЕООД таксите за водовземане се определят от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект ( обн. ДВ, бр. 65 от 2000 г., отм. ДВ бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила на 1 януари 2012 г.). Според чл. 3, ал. 1 от тарифата, за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост се събират такси, определени по формулата Т = Е х W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, W - размерът на ползвания годишен обем и К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода съгласно таблицата на ал. 2. С изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите ( ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11 август 2011 г. ) се създава нова разпоредба, според която таксата за водоползване от минерални води се определя на база на разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Съгласно чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, между които и таксата за водовземане от минерални води, се определя с тарифа на Министерския съвет. Както законосъобразно е приел административният съд, таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането й не зависи от това дали водоползването е реализирано или не. За разлика от този, не може да се сподели другия, противоположен по смисъл, извод на съда, според който таксата не се дължи, тъй като има противоречие между елементите, включени в изчислението й съгласно тарифата и тези, записани в закона. При постановяване на решението не е било съобразено, че Законът за водите не урежда таксите за ползване на водите и водните обекти, а предоставя на Министерския съвет тяхното определяне. При положение, че Министерският съвет разполага с правомощие да уреди с подзаконов нормативен акт неуредени от Закона за водите отношения, преценката на съда за противоречие между единия и другия нормативен акт е погрешна. Несъобразен със закона е и изводът, че тарифата била мълчаливо отменена с изменението на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите. Отмяната на нормативен акт се осъществява само с изрична правна норма. Както гласи чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Дори да се сподели излаганото в теорията мнение, според което е възможна мълчалива отмяна на нормативен административен акт, и в този случай е необходимо да се установи, че новият нормативен акт съдържа различни по същността си предвиждания от тези, които са действали до момента. Такова различие, що се отнася до определяне размера на таксата за водоползване от минерални води с оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, няма. Както основателно възразява касационният жалбоподател, регламентираният с изменението на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите нов критерий за определяне на дължимата такса за водоползване от минерални води има изражение в корекционния коефициент по чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Температурата на минералната вода е в основата на категоризацията на минералната вода съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наредба № 1 от 7 юли 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води ( обн. ДВ бр. 57 от 14 юли 2000 г. - отм. ДВ БР. 87 от 30 октомври 2007 г. ), към която препраща нормата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Отмяната на наредбата не препятства определянето на дължимата от "Вато Спринг " такса за водоползване от минерални води съобразно правилата на тарифата, тъй като категорията на минералната вода ( I категория ) е определена в издаденото на дружеството разрешително № 003897/28.08.2006 г. На последно място, изводът на съда, че такса не се дължи поради това, че не била приета нова тарифа, сам по себе си, противоречи на Закона за водите, който установява задължението на водоползвателите - титуляри на разрешителни за заплащане на съответната такса. От това следва, че дължимата за водоползване такса за периода на действие на разрешителното на " Вато Спринг " ЕООД законосъобразно е била изчислена в съответствие с Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Оспореният акт № 10/27.07.2011 г. на директора на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 195б от Закона за водите. Текстът гласи, че вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, въз основа на писмени доказателства - справка на дължимата сума, констативен протокол, уведомление за започване на производство за събиране на държавно вземане, покана за доброволно изпълнение. Поради това Върховният административен съд приема, че решението на Административния съд - Благоевград следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с оглед изхода на делото, в полза на Басейнова дирекция " Западнобеломорски район " - Благоевград, която е била защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 7610 лева съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд