Решение № 9816 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 583/2013 г.

Решение № 9816 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 583/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 2517/19.10.2012 г. по адм. д. № 2105/2012 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 171104167/13.02.2012 г. на ТД на НАП - Варна в частта, за определени задължения по ЗДДС за периода м. 12.2009 г., м. 3, 5 и 6.2010 г. в общ размер 6929,52 лв. със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Арлек - Юмюш Язъджи" по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустими, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 171104167 от 13.02.2012 г. на ТД на НАП - Варна в частта, за определени задължения по ЗДДС за периода м. 12.2009 г., м. 3, 5 и 6.2010 г. в общ размер 6929,52 лв. със съответни лихви като жалбата е отхвърлена в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА е начислен ДДС по декларирани вътреобщностни доставки на алуминиева дограма с получател "Емиркан" ВVВА - Белгия на основание чл. 53 ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. В ревизионното производство са представени международни фактури, международни товарителници и потвърждение за получаване на стоките по спорните фактури от 22.12.2010 г. Съдът е обсъдил констатациите в РА за липса на съществени реквизити в международните товарителници и е приел, че непосочването на място на доставяне на получаване на стоките в товарителницата не е необходимо щом е посочено мястото на доставяне. Приел е, че представените товарителници установяват осъществяване на транспорта на стоките по фактурите от една държава членка в друга и е налице вътреобщностна доставка по спорните 5 бр. фактури, поради което е отменил РА в частта, с която е начислен ДДС върху данъчните основи по фактурите. Решението е необосновано. Основателен е доводът на касатора, че представеното потвърждение за получаване на стоките по фактурите е създадено за нуждите на процеса предвид датата на съставянето му - 22.12.2010 г. и неправилно е възприето от съда като годно доказателство по делото. Неправилна е преценката на съда за доказателствената стойност на представените 5 бр. международни товарителници, две от които нямат подпис и печат на превозвача - по фактура № 3/30.03.2010 г. и за превоз на брой колети съответен на описаните във фактура № 1/11.12.2009 г. По чл. 5 § 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. По чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилните превози товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. Предвид цитираната разпоредба международните товарителници, неподписани от превозвача не съставляват договор за международен автомобилен превоз по смисъла на цитираната Конвенция и не установяват нито транспортиране на стоките от страната до друга държава членка, нито предаване на стоките на белгийската фирма. Съдът е приел, че поставените печат и подпис на белгийския получател в графа 24 от международните товарителници установяват получаване на стоките от белгийската фирма. Изводът е необоснован, тъй като отбелязването в графа 24 би имало правно значение при валидно сключен и изпълнен превозен договор по Конвенцията, какъвто липсва по ЧМР-товарителниците без подпис на превозвач. В товарителницата от 4.05.2010 г. не е посочена дата на получаване на стоките в графа 24, нито номер на фактурата в графа 5, не е посочено името на превозвача в графа 16, поради което не е налице превозен договор за международен превоз на товари по смисъла на цитираната Конвенция. В товарителницата за превоз на 23 бр. прозорци няма дата на съставяне, нито е посочен номер на фактурата, за която се отнася. В нито една от товарителниците не е посочен номерът и вида на превозното средство, с което ще се извърши превозът, поради което справките на ГКПП - Дунав мост не могат да бъдат отнесени към спорните транспортни документи. В товарителниците е посочен адрес на получателя в Брюксел, различен от адреса по регистрацията му във VIES-системата - в Антверпен. При тези противоречия и непълноти на доказателствата изводът на съда, че е доказано осъществяване на ВОД по спорните 5 бр. фактури е необоснован. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната част. Поради промяната в резултата следва да бъде осъден търговецът да заплати на касатора още 527,18 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,