Решение № 11913 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2010 г.

Решение № 11913 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5472/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 422/18.03.2010 г., постановено по адм. д. № 629/2009 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил решение № 201/13.06.2008 г. на директора на ТП на НОИ и разпореждане № 4706034660/13.07.2007 г. на ръководител "ПО" при РУСО гр. Пловдив, изпратил е преписката на административния орган за постановяване на друг административен акт, съобразно мотивите на решението. Осъдил е РУ "СО" гр. Пловдив да заплати на Георги Стефанов Андреев от гр. Кричим съдебни разноски в размер на 329 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Пловдив с оплакване, че е неправилно и необосновано, противоречащо на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения. Моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което бъде потвърден оспорения административен акт. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество за неоснователна. Доказателствата, върху които се извеждат мотивите на решението, са безпротиворечиви. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а разгледана по същество, за неоснователна. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд изцяло се е съобразил с указанията на ВАС, дадени в решението по адм. д. № 169/2009 г. Съдебният акт е постановено при изяснена фактическа обстановка, като в процеса е допусната съдебно-счетоводна експертиза за извършване на проверка по разплащателните ведомости на ТКЗС гр. Кричим, както и разпит на двама свидетели - Муховски и Попова. В мотивите на обжалваното решение съдът е анализирал всички релевантни за спора факти и достигнал до верен извод, че положеният труд от Георги Стефанов Андреев за периода от 31.03.1976 г. до 26.02.1988 г. следва да се зачете за такъв от втора категория. Неоснователни са касационните възражения, че по делото липсват писмени доказателства, от които по категоричен начин да се установят твърденията на Андреев, че за стажа му за спорния период отговаря на изискванията по чл. 66и от ПКТП (отм.). В приложеното по делото фотокопие от трудовата книжка на лицето, изрично е отбелязано за спорния период, че Георги Андреев е работил в отрасъл селско стопанство на длъжност шофьор на самосвал и трудът му е втора категория, съгласно чл. 66и. Тези данни от първия документ се потвърждават и от констатациите на вещото лице Палевска, че лицето фигурира в разплащателните ведомости в бригада 467 към автоклона гр. Кричим при СП "Автотранспорт" към НПК "Г. Димитров" гр. Пловдив, в които е упомената длъжността "шофьор". Показанията на разпитаните по делото свидетели, като Попова е изпълнявала длъжността "личен състав" при ТКЗС гр. Кричим, доизясняват извършваната от Андреев дейност по превозване на селскостопанска продукция с автомобили марка "Зил" и "Ифа", които са над 4 тона. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,