Решение № 7928 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2009 г.

Решение № 7928 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Антонова Спасова-Кежова, в качеството й на пълномощник по чл. 32, т. 2 от ГПК, на Антон Димитров Спасов, срещу решение № 60 от 27.07.2009 г. по адм. дело № 4283 по описа за 2009 г. на Административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Благовеста Петрова и претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил АПВ № 900244 от 30.03.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 681 от 25.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. София. Същият е издаден на основание чл. 129 от ДОПК по повод искане на лицето Антон Димитров Спасов от 27.02.2009 г. за възстановяване на сумата 44 481.44 лв., представляваща данък върху доходите, реализирани от продажба на недвижим имот през 2008 г., за което лицето е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от 5.02.2009 г. С него е отказано възстановяването на тази недължимо платена сума, понеже няма основание за прилагане на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, а именно не е налице необлагаем доход от продажба на имущество. Същият не е придобит по наследство или завет. По административен ред актът е обжалван, съответно потвърден като са изложени подробни фактически мотиви и правни съображения. В мотивите на съдебния акт също е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че Антон Димитров Спасов е придобил по силата на дарение, за което е издаден нот. акт за дарение на недвижим имот № 189, том III, рег. № 3751, нот. дело № 477/2006 г. на нотариус Ив. Градинарова, от неговата майка Симеонка Андонова Спасова, правото на собственост върху имот с № 135018 по плана за земеразделяне, с площ от 10.801 дка, с. Равно поле, община Елин Пелин, м."Анджарлия". Правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на дарителката Симеонка Спасова. Това лице е починало на 11.03.2007 г. Посоченият недвижим имот е продаден за сумата 520 250.78 лв., за което е издаден нот. акт № 14 от 2.06.2008 г., том II, рег. № 2112, нот. дело № 193/2008 г. на нотариус Ст. Аврамов. Получателят на доходите, а именно посоченото лице - молител е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от 5.02.2009 г. и с платежно нареждане от 5.02.2009 г. е преведана посочената сума, представляваща данък върху доходите. Искането на основание чл. 129 от ДОПК е направено по съображения, че след като през 2007 г. дарителката е починала, не е следвало да се заплаща данък за извършената сделка за продажба, понеже молителят е наследник и доходите от нея са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, а именно цитираните два нотариални акта относно дарението и продажбата на имота, актът за смърт на дарителката, удостоверението за наследници по повод смъртта й. Анализирал е и разпоредбата, приложена от органът по приходите, а именно чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ. Според него издаденият административен акт е законосъобразен, понеже посочената правна норма има предвид тези доходи, които са реализирани от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и такова, реституирано по реда на нормативен акт. Процесният имот е придобит по силата на дарение, като нот. акт № 189 е вписан в службата за вписвания на 17.11.2006 г. С оглед на чл. 112, б."а" от ЗС след като този акт е вписан, то като такъв проявява конституивния ефект на сделката именно от този момент и тя е такава за дарение. Съдът не възприема развитата теза от жалбоподателя, която представлява и съдържанието на касационната жалба, че в случая е налице осъществена приживна делба. Според съда позоваването на чл. 77 от ЗН е неточно. Съгласно тази разпоредба наследодателят може да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част. Тази делба може да се извърши с акт за дарение или със завещание. Условие за действителността на делбата е да бъдат включени всички наследници със запазена част. Приживната делба може да бъде извършена с един или с няколко последователни акта, така, че имотите да бъдат разделени между всички наследници. Според съда по делото няма данни наследодателят да се е разпоредил със своето имущество приживе, поради което не може да се приеме, че е извършена приживна делба по смисъла на чл. 77 от ЗН в първата възможна форма - с акт за дарение. Теорията и практиката са последователни, че приживната делба е формален акт и изисква нарочен акт. В случая волята да сключат такъв акт не може да се извлича от пълномощно от 15.11.2006 г. С него е осъществено упълномощаване на сина Антон Димитров Спасов от страна на Симеонка Спасова, майка, да договаря сам със себе си по реда на чл. 38 от ЗЗД в производство по дарение. В него също така не се визира разпределение на наследство. Смъртта на наследодателя след осъществено дарение не може да промени характера на същото, след като страните са оформили волята си затова, а не за делба. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните от касатора нарушения. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчнозадълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Така основният спорен момент по делото е дали процесните доходи са необлагаеми по силата на закон и конкретно дали се включват в хипотезите на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която разпоредба изчерпателно са изброени случаите, в които доходите се считат за необлагаеми. В т. 26 от нея е предвидено, че доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, не се облагат. В случая следва да се прецени дали реализираните от касатора доходи от продажба са такива от продажба на имущество, което е придобито по наследство или завет. Придобиването на имущество по наследство се осъществява при наследяване по закон или наследяване по завещание, като се предпоставя от откриване на наследството, т. е. след смъртта на наследодателя, като във втория случай и от наличието на изрично изразена воля на наследодателя, изразена в документ. Тази хипотеза не намира приложение в случая. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и реституирано по реда на нормативен акт. Следователно тя може да бъде преценявана спрямо касатора във връзка с полученото от него по силата на сключения договор за дарение и издадения във връзка с това нот. акт за дарение на недвижим имот № 189, том III, рег. № 3751, нот. дело № 477/2006 г. Тази разпоредба обаче не намира приложение в случаите на последваща продажба (нот. акт № 14 от 2.06.2008 г., том II, рег. № 2112, нот. дело № 193/2008 г. за покупко-продажба) или замяна на имуществото, получено по такъв начин, включително и чрез дарение, както е в процесния спор. В нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ са обхванати доходите, които са необлагаеми по смисъла на този закон, като липсва специално правно основание за такива да се считат и доходите от продажба на имущество, придобито по дарение. Изложените правни изводи на съда с оглед на чл. 77 от ЗН са правилни, но са неотносими към спора, респ. възраженията на касатора не следва да бъдат обсъждани. При този изход от делото и след като в първоинстанционното производство на приходната администрация са присъдени съдебни разноски, както и с оглед на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, за настоящото касационно производство не следва да се присъждат такива. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение