Решение № 6102 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2017 г.

Решение № 6102 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на СД "ЛЮБОСЛАВА. ЛД-6- Д.И И С-ИЕ", чрез адв. Д., пълномощник на ликвидатора на дружеството С. Д., срещу Решение № 4831 от 17.07.2017 г., постановено от Административен съд - С.-град, по адм. дело № 660 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002315001109-091-001/24.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1906/15.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че дружествата доставчик и получател са отразили сделките в счетоводствата си, които като редовно водени имат доказателствена сила, установена в чл. 182 от ГПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът- Директора на Дирекция"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.- град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002315001109-091-001/24.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1906/15.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП относно установени на дружеството задължения по ЗДДС в размер 13 692.17 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ТРАБУКО" ЕООД, "ТЕРАЛИНК-БГ-2010" ЕООД и "ВОЛТЕР" ЕООД, които са конкретно посочени в РД и РА. Начислени са и съответните лихви за просрочие в общ размер от 1 932.60 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на фактура № 757/25.09.2014 г., издадена от "ТРАБУКО" ЕООД, с предмет СМР по договор, първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Съдът е съобразил, че нито в договора, нито в констативния протокол за приемане на извършената работа, нито във фактурата е посочен обектът, на който са предоставени услугите, като е стигнал до извода, че по делото не е доказано наличието на фактически резултат от фактурираната услуга на място в обект на жалбоподателя. Административният съд е изтъкнал, че на "ТРАБУКО" ЕООД са извършени ревизии по ЗДДС, приключили с издаване на РА № 2021402648/15.07.2014 г. и РА № Р-2202-1402514-091-01/03.11.2014 г, като с актовете са определени задължения по ЗДДС в особено големи размери и е установено е, че "ТРАБУКО" ЕООД не е получавало и не е изпълнявало реално доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По отношение на фактура № 608/08.09.2014 г., издадена от "ВОЛТЕР" ЕООД с предмет строителни материали по опис първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Според първостепенния съд липсват доказателства, че фактурираните материали са вложени именно в посочената сграда, за която не се спори, че е собственост на жалбоподателя. Не е установено също така, че процесните доставки са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки от страна на жалбоподателя. По отношение на фактурите, издадени от "ТЕРАЛИНК-БГ-2010" ЕООД с предмет различни по вид авточасти първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Съда е приел, че липсват доказателства за прехвърляне на собствеността върху авточастите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно фактура № 757/25.09.2014 г., издадена от "ТРАБУКО" ЕООД, с предмет СМР по договор, първоинстанционният съд правилно е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Нито в договора, нито в констативния протокол обр. 19 за приемане на извършените СМР, нито пък в процесната фактура е посочен обектът, във връзка с който са предоставени услугите. В чл. 3 на представения договор, сключен между ревизираното дружество и "ТРАБУКО" ЕООД, е посочено, че изпълнителят се задължава да изпълни със собствени материали, работна ръка и механизация договорения ремонт. От представените от доставчика оборотна ведомост на синтетични сметки с натрупване е установено, че сметки 302 "Материали" и 204 "Машини и съоръжения" са с нулеви обороти, съгласно което дружеството не разполага с материали и техника за извършване на възложените с договора СМР. Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАС намира, че в случая реалността на спорната доставка не е доказана. Относно фактура № 608/08.09.2014 г., издадена от "ВОЛТЕР" ЕООД с предмет строителни материали по опис, правилно първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Въпреки че предметът на горепосочената фактура е строителни материали по опис, към нея не е представен описа на строителните материали, което от своя страна означава, че липсва конкретизация в предмета на фактурата. Въпреки че в предявения приемо-предавателен протокол действително са описани конкретни количества и вид на строителни материали, именно предвид горното те не могат да се обвържат със строителните материали, предмет на фактурата. С оглед на горното предметът на фактурата се явява неконкретизиран, а представения приемо-предавателен протокол не може да бъде счетен за годно доказателство установяващо престиране и приемане на стоките по горната фактура. По отношение на фактурите, издадени от "ТЕРАЛИНК-БГ-2010" ЕООД с предмет различни по вид авточасти първоинстанционният съд правилно е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Освен представените копия на фактури жалбоподателят не представя никакви доказателства за реалното получаване на фактурираните стоки - резервни части, строително скеле и пясък. Не са представени доказателства за прехвърляне на собствеността върху тях. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 от ЗДДС. По отношение на процесната доставка следва да се посочи, че за да възникне право на ДК следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоката от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесната стока поради непредставянето на придружаващи фактурите приемо-предавателни протоколи. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени доставките на стоки и услуги. При оспорване на фактура, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. С оглед изложеното, първоинстанционното решение е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски. С оглед на горното и на основание чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 999 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,