Решение № 6452 от 29.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас, подадена чрез гл. юрк. Марев, против решение 1198 от 27.07.2021 г., постановено по адм. дело 1115/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалбата на С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова е отменен отказ за закриване на партида на тяхно име, обективиран в протокол 94-01-9326/1/29.03.2021 г., издаден от Р. Николова главен експерт в отдел Обслужване на данъкоплатци в Община Бургас, потвърден с решение 94-01-9326/3/28.04.2021 г. на директора на Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, защото съдът се е произнесъл по спор за собственост, който не е от неговата компетентност. Счита, че съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран, поради което решението е недопустимо. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, защото в подадената от задължените лица декларация по чл. 14 ЗМДТ, те са декларирали, че са собственици на имота. На основание чл. 11, ал. 3 ЗМДТ С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова са данъчно задължени лица. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответниците С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова, чрез адв. Стоянов, оспорват касационната жалба. Считат, че решението е правилно. Претендират разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1 500 лв., представляващ заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. от всеки от ответниците (л.18). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба при спазване изискванията на чл. 218 и чл.220 АПК и доводите на страните, намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил отказ за закриване на партида на името на С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова, обективиран в протокол 94-01-9326/1/29.03.2021 г., издаден от Р. Николова главен експерт в отдел Обслужване на данъкоплатци в Община Бургас, потвърден с решение 94-01-9326/3/28.04.2021 г. на директора на Дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас. По делото е установено, че С. Стоянов е депозирал на 12.07.2011 г. в Община Бургас декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. ДК14001801, с която е декларирал, че притежава имот - жилищна сграда на един етаж със застроена площ 40 кв. м., находяща се в гр. Бургас, на [улица], придобита въз основа на договор и по наследство. Стоянов е декларирал, че притежава сградата в съсобственост с лицата И. Бъчварова и С. Меранзова. Към декларацията е приложен договор 18.02.1961 г., сключен между наследодателя му Д. Димитров и Г. Георгиев, за прехвърляне правото на собственост върху две стаи от къща, построена в общинско място. На 15.03.2021 г. С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова подали заявление с вх. 94-01-9326, с което са поискали да бъде закрита партидата с 2706020852001, открита въз основа на декларацията с вх. ДК14001801/12.07.2011 г. По заявлението е издаден обжалваният пред първоинстанционния съд отказ. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се установява, че С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова са собственици на процесния имот. Посочено е, че подадената декларацията по чл. 14 ЗМДТ не е годно доказателство за установяване собствеността на имота. Съдът е приел, че след като не е доказано, че жалбоподателите са собственици на имота, не са налице предпоставките на чл. 11 ЗМДТ и те не са данъчно задължени лица. Съдът е посочил, че отказът да се закрие процесната партида е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон и го е отменил. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно възражението за недопустимост на съдебното решение като постановено извън предмета на спора. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът правилно е приел, че предметът на спора касае наличието на предпоставките на чл. 11 ЗМДТ, за да се установи дали С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова са данъчно задължени лица и дали обжалваният от тях отказ е законосъобразен. В настоящият случай не може да бъде прието, че по отношение на процесното решение е налице някоя от посочените хипотези, поради което същото не следва да бъде обезсилено като недопустимо. По делото не е било спорно, че С. Стоянов е подал в Община Бургас декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирал, че притежава имот - жилищна сграда на един етаж със застроена площ 40 кв. м., находяща се в гр. Бургас, на [улица], придобита въз основа на договор и по наследство. В декларацията е посочено, че Стоянов притежава сградата в съсобственост с лицата И. Бъчварова и С. Меранзова. Други доказателства за собственост на имота не са представени. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че декларирането по чл. 14 ЗМДТ не установява собственост на имота. По делото не е спорно, че лицата, на чието име е открита партида за имота, не разполагат с нотариален акт или друг валиден документ за собственост. Настоящият състав споделя изводите на административния съд, че С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова не са легитимирани надлежно като собственици на процесния имот, поради което не е налице хипотезата на чл. 11 ЗМДТ и те не са данъчно задължени лица. В тази насока съдът правилно се е позовал на решение 8926 от 22.07.2015 г., по адм. д. 13210/2014 г., по описа на Върховния административен съд. Неоснователно е оплакването на касатора, че на основание чл. 11, ал. 3 ЗМДТ С. Стоянов, И. Бъчварова и С. Меранзова са данъчно задължени лица. За да е налице тази хипотеза е необходимо на Стоянов, Бъчварова и Меранзова да е учредено вещно право на ползване за процесния имот. Такива доказателства също не са представени, поради което не се установява, че посочените лица са ползватели. Съдът е приложил правилно материалния закон, поради което решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на всеки от ответниците следва да се присъдят направените и доказани разноски за платен адвокатски хонорар. По делото са представени договори за правна услуга и фактури с касов бон, от които се установява, че всеки е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лв. На всеки от ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски по 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,