Решение № 15382 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2017 г.

Решение № 15382 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7764/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на министъра на земеделието, храните и горите и на Г. Г. Г. срещу Решение № 5413 от 2.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8337/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, IV отд. Министърът на земеделието, храните и горите обжалва решението в частта, в която по жалба на Г. Г. Г. от гр. Ц. е отменена Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали 0.65 ха от БЗС 48619-319-6-3 и 0.10 ха от БЗС 48619-319-8-2, в землището на гр. Ц. и преписката е върната на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Г. Г. Г. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена частично жалбата му срещу Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. В касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите се сочи, че съдебното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът е основал решението си в отменителната част на заключение на СТЕ, което е изготвено при неправилно позициониране на картата на местата, от които са заснети снимките на процесните парцели. Обхванатите от двете снимки площи, на които се позовава вещото лице, по никакъв начин не съвпадат и не представляват площите, част от процесните парцели, които са определени като допустими за подпомагане в експертното заключение. Към касационната жалба е приложен снимков материал в подкрепа на изложените оплаквания. В касационната жалба на Г. Г. Г. се сочи, че съдебното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора съдът не е обсъдил всички оплаквания срещу незаконосъобразността на административния акт и е неправилен крайният му извод за частична неоснователност на жалбата. В касационната жалба са възпроизведени всички съображения от първоначалната жалба относно незаконосъобразността на административния акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател - министърът на земеделието, храните и горите се представлява от юрк. Ненова, която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Другият касационен жалбоподател - Г. Г. Г. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационните жалби са подадени срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответната обжалвана част и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По същество касационните жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали общо 5.48 ха, в землището на гр. Ц., от описаните в жалбата 6 броя парцели с идентификатори: 48619-319-6-3; 48619-319-7-2; 48619-319-8-2; 48619-8-2-3; 48619-8-4-1 и 48619-8-5-3, в землището на гр. Ц., за които е подадено заявление за подпомагане с УИН 02/200614/96633 по схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Парцелите са заявени като постоянно затревени площи с начин на трайно ползване - пасища, мери. Въз основа събраните по делото доказателства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При проверката на приложението на материалния закон съдът е обсъдил и кредитирал заключението на СТЕ. Съгласно заключението на СТЕ, за парцелите, относно които земеделският производител е подал възражение, цифровата ортофото карта (ЦОФК) е обновена чрез нанасяне на резултатите от извършени теренни проверки на физическите блокове, в които попадат заявените парцели. Видно от приложения № 1 и 2 към заключението, върху самолетните снимки с геореферираното изображение на парцелите от 2013 г., с жълта линия са показани границите при заявяването им за 2014 г., със синя линия - границите на одобрения за подпомагане слой, а с розова - границите на физическите блокове. Въз основа на заключението на СТЕ съдът е приел, че за четири от процесните парцели административният орган е определил правилно недопустимите площи, тъй като тези парцели са обрасли с недопустима за подпомагане растителност. За останалите два парцела - БЗС 48619-319-6-3 и БЗС 48619-319-8-2 съдът е обосновал, че е налице неправилно определяне на недопустимите площи. Този извод на съда е изграден върху констатацията на вещото лице, че БЗС 48619-319-6-3 в югоизточната му част е добре поддържан и в него няма храсти, оголени терени, нито други недопустими елементи, а оттам и тази част на заявения парцел с размер от 0.65 ха е некоректно изключена от слоя на допустимите площи. На следващо място, съдът е възприел констатацията на ВЛ, съгласно която 0.10 ха от БЗС 48619-319-8-2 следва да бъдат включени в допустимия слой. ВЛ е анализирало приложения по делото снимков материал, видно от който северозападната част на парцела представлява почистен терен с пашуващи животни. Така, предвид констатациите от заключението на вещото лице, кореспондиращи с тези по останалите приложени по делото доказателства, съдът е приел, че определените от административния орган като недопустими за подпомагане площи следва да се намалят от 5.48 ха на 4.73 ха. С оглед установеното от фактическа страна съдът е обосновал правен извод, че оспорената по делото заповед на министъра на земеделието и храните в частта, в която от окончателно одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" са изключени част от площите на БЗС 48619-319-6-3 и БЗС 48619-319-8-2, противоречи на приложимия материален закон. Съдът е приел за приложим материален закон Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (обн. ДВ, бр. 15/2015 г. в сила от 24.02.2015 г.), действаща към момента на издаване на процесната заповед. Съгласно чл. 7 от последната, трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, като не са допустими за подпомагане части от пасища, в които тези елементи са компактно разположени и заемат заедно или поотделно повече от 100 кв. м. В чл. 9 от същата наредба са посочени условията за допустимост за подпомагане на постоянно затревените площи, на които според вещото лице отговарят изключените от допустимия слой площи в размер на 0.65 ха от БЗС 48619-319-6-3 и 0.10 ха от БЗС 48619-319-8-2. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията и на двамата касационни жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението са неоснователни. Решението е постановено въз основа на вярно установена фактическа обстановка след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Допустимата за подпомагане площ е определена от съда въз основа на заключението на вещото лице при отчитане на конкретното местоположение и състояние на парцелите в неговата констативна и графична част. Оплакванията на министъра на земеделието и храните, че заключението е изготвено при неправилно позициониране на процесните площи, са направени за първи път в касационната жалба. Подобни твърдения не са изложени в първоинстанционното производство при изслушване на заключението, което е прието от съда без оспорване и от двете страни. Касационната проверка на законосъобразността на съдебното решение не е способ за поправка на пропуските на страната при провеждане на защитата й. Съдът е проявил необходимата процесуална активност съобразно принципите на служебното начало и установяване на истината, в резултат на което е извършил правилни фактически установявания на спорните факти и обстоятелства и въз основа на тях е достигнал до верни и обосновани правни изводи. По изложените съображения касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на Г. Г. Г. Обратно на изложеното в нея, съдът е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК при проверка на законосъобразността на административния акт, включително наведените от страната конкретни оплаквания. В заключението на СТЕ е установено, че цифровата ортофото карта за процесните парцели е по снимки от 2013 г., като същата е обновена чрез теренни проверки, извършени в периода 2.09.2014 г. - 4.09.2014 г. Протоколите от извършените теренни проверки са приложени в цифров вид по делото и не са оспорени от жалбоподателя. Границите на физическите блокове, както и новите граници на допустимия слой са заснети с GPS и данните от тези измервания също са представени в цифров вид по делото. ВЛ е изготвило заключението си след проверка на съдържанието на протоколите, резултатите от извършените измервания и направените снимки в хода на административното производство. След анализ на приложените снимки ВЛ е достигнало до извод, че за четири от процесните парцели, както и за част от останалите два парцела, са налице данни, че съставляват непочистена площ, заета от гъсти храсти, дървета и тръни, която не е ползвана за земеделска дейност през годината. Съдът е обсъдил заключението на СТЕ и е дал подробен, ясен и конкретен отговор кои факти и обстоятелства приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В случая земеделският производител е подал заявление за подпомагане по СЕПП - схема за единно плащане на площ. Съдът правилно е определил приложимият материален закон относно условията, които следва да са изпълнени, за да се включат процесните парцели в допустимия за подпомагане слой, а именно - чл. 9 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (обн. ДВ, бр. 15/2015 г. в сила от 24.02.2015 г.). Предвид това, че подпомагането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството произведена продукция, то включването на конкретния парцел в допустимия за подпомагане слой е обусловено от изпълнението на условията по чл. 9 от цитираната наредба. Обстоятелството дали даден имот отговаря на нормативно установените изисквания за подпомагане към даден момент е положителен факт от обективната действителност, с доказването на който за земеделския производител възникват благоприятни правни последици. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказването на това обстоятелство е в тежест на лицето, което е заявило имота за подпомагане. Ако жалбоподателят не е бил съгласен със заключението на СТЕ относно състоянието на част от площите, то при условията на чл. 201, вр. чл. 144 от АПК е могъл да поиска поставянето на допълнителна задача или назначаването на повторна експертиза, каквото искане не е направено. В случая земеделският производител не е провел доказване за част от заявените площи, че отговарят на условията за включване в окончателния специализиран слой, с оглед на което тричленният състав обосновано е приел оспорването за частично неоснователно. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,