Решение № 3464 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2013 г.

Решение № 3464 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Еко-хидро-90"ООД със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Асен Златаров" № 12, представлявано от управителя инж. Иван Георгиев Делчев, против Решение № 1010 от 08.05.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 473 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 16251200309/25.10.2012 г., от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 56/22.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, с който на ревизираното лице за данъчен период м. 12.2008 г. е отказан данъчен кредит в размер на 120 257.78 лева с прилежащите лихви 49 424.17 лева. по три фактури с предмет на доставките тръби, арматурно желязо, греди, дървен материал, издадени от "Фирков Билд Инвест" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и материално незаконосъобразно-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, защото съдът не преценил съвкупно събраните доказателства и не направил обоснован извод относно реалността на доставките по процесните фактури, тъй като не съобразил, че без предмета на процесните фактури, ревизираното лице не би могло да извърши възложената му с договор за обществена поръчка работа, чието реално извършване не е спорно. Отделно от това, за част от фактурите е доказано плащане в брой с касов бон от регистрирано фискално устройство; доказано е внасянето им в склад и изписването точно на същите материали по фактурите от ревизираното лице в независимата му икономическа дейност. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките на посочените строителни материали като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че тази реалност не е доказана от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, защото процесните материали не били индивидуализирани, не било доказано нито предаването, нито транспортирането им, а от 27-те фискални бона за доказване на плащането по фактурите в брой, 9 били от нерегистрирано на доставчика фискално устройство. Съдът се позовал на съдебна практика на СЕС, решения по дела С-152/98 и С-324/11, съгласно която само фактурите по които се претендира данъчен кредит не са достатъчни, за да се приеме, че отразяват реално осъществени данъчни събития. Съдът е изтъкнал също, че правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. В ревизионното производство е установено, че доставчикът не е намерен на декларирания данъчен адрес и е дерегистриран, считано от м. 07.2009 по инициатива на органите по приходите, а също и че не разполага с активи и персонал, което е установено с ревизионен акт при извършена му ревизия. Правилно административният съд е приел, че наличието на реална доставка по фактурите, по които се претендира данъчен кредит е първо и необходимо условие за признаване на претендираното право. С основание съдът е преценил характера на процесните стоки на родово определени вещи, за прехвърлянето на собствеността на които са необходими доказателства за индивидуализация чрез предаването им. Такива доказателства не са представени. На следващо място, обосновано съдът е приел, че недоказан е основният изложен от жалбоподателя довод, че фактурираните стоки са били действително вложени в обекта на реализираната от него обществена поръчка. Липсата на индивидуализация на фактурираните родово определени вещи не дава възможност да се изведе категоричен и несъмнен извод, че точно тези са материалите, послужили при осъществяването на обект "Аварийно-възстановителни работи на път III 843-Велинград-Сърница", в какъвто смисъл са били твърденията на жалбоподателя. Отделно от това, пред първоинстанционния съд е представен договор за обществена поръчка от 07.12.2005 г. между Изпълнителна Агенция "Пътища" - Областно пътно управление Пазарджик като възложител и Консорциум "Еко-Пътища" Пазарджик като изпълнител, в който участник, съгласно представен договор за учредяване на Консорциума от 23.08.2005 г. е ревизираното дружество, с предмет "Аварийно възстановяване на засегнатите от стихийни бедствия пътни участъци от републиканската пътна мрежа на територията на Обл. ПУ Пазарджик- Инженеринг и изпълнение на една или повече дейности по изграждането на строеж: път III 843-Велинград-Сърница..., по видове, цени и количества, в съответствие с приета от възложителя оферта". Независимо от удължаването на срока за изпълнение на обекта по договора със Споразумение от 18.09.2007 г. до 30.06.2009 г., не е доказана никаква връзка между предмета на процесните фактури, така както е индивидуализиран в приложените към всяка от тях стокови разписки и изпълнението на въпросния договор. Освен посоченото от самото ревизирано лице в представените от него разписки за "изписване на материали склад", че материали от вида на процесните и то доставени с процесните фактури, са предназначени за обекта по описания договор за обществена поръчка, други доказателства в тази насока липсват. Самото изпълнение на въпросния договор за обществена поръчка, съгласно конкретните му параметри относно конкретни видове строителни работи и изпълнението им във времето също не е доказано. Още по-малко е доказано, че ревизираното лице не е разполагало с материали от вида на процесните, за да се заключи обосновано, че без предмета на процесните фактури е невъзможно изпълнението на договора за обществена поръчка. Затова обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че последващи облагаеми доставки с предмета по процесните фактури като косвено доказателство за реалност на доставките, не е доказано, а касационното оплакване в тази връзка е неоснователно. Противно на твърденията в касационната жалба не е доказано и плащането по процесните фактури като косвено доказателства за реалността на доставките. Отделно от безспорно установеното в първоинстанционния процес, че част от представените фискални бонове, с претенция за доказване на плащане в брой, са издадени от нерегистрирано фискално устройство, от копията на трите процесни фактури се вижда, че отразеното в тях плащане е по банков път, за което не са представени никакви доказателства. Датите дори на издадените от регистрирано устройство фискални бонове изобщо не могат да се свържат с датите на фактурите. След като по делото не е доказано фактурираните стоки да са доставени от издателя на фактурите и предмета на фактурите да е бил наличен при ревизираното лице и вложен при осъществяване на последващи облагаеми доставки, правилно съдът е приел, че случаят се различава от тези по главните производства по съединени дела на СЕС С-80/11 и С-142/11. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно. В главните производства по посочените дела не е спорна реалността на доставките, което различава случаите от настоящия. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както е съобразил това и първоинстанционният съд. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение