Решение № 7681 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4245/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, чрез адвокат Г. Гълъбова, против решение № 8363/03.03.2026г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 386/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 424/27.11.2024г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материален закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт, издаден изцяло по представените от дружеството декларации и справки за използвани количества водни обеми. Твърди нарушение на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ, поради липса на контрол за съответствие на декларираните данни от страна на административния орган. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, по съображения, че производството по чл. 195б от ЗВ е различно от производството по чл. 194б, ал. 4 от ЗВ. Поддържа се и нарушение на изискването за уведомяване по чл. 26 от АПК за започване на административното производство по издаване на АУДПВ. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез юрк. Н. Гавраилова, моли, да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 424/27.11.2024г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Напоителни системи“ ЕАД е установено публично вземане в размер на 7 265.56 лева главница и 791.16 лева законна лихва за периода на забава от 16.02.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на главницата, представляващо парично задължение за такси за разрешеното право за водовземане от повърхностен воден обект, съгласно разрешително № 01420029/09.06.2021 г., издадено от заместник-министър на околната среда и водите, за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Като фактически и правни основания за издаване на акта са посочени чл. 195б, ал. 1 и 2 от ЗВ, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от ЗВ, във връзка с чл. 166 от ДОПК, представената от дружеството декларация от 26.01.2024г. и справка за иззети водни количества от 11.01.2024 г., и разпоредбите от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване – поради това, че не е внесена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2023 г.- 31.12.2023 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: С разрешително № 01420029/09.06.2021 г., издадено от заместник-министър на околната среда и водите, на „Напоителни системи“ ЕАД е предоставено правото на водовземане от повърхностен воден обект язовир Белмекен, изграден на река Крива - № 7 от приложение №1 към чл. 13, ал.1, т.1 ЗВ, с разрешена цел: земеделски цели, „обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури“ в района на НС „Карабунар“, с лимит на ползваната вода до 20 млн.м3/ годишно, от които до 7,0 млн.м3/годишно за напояване и до 13,0 млн.м3/годишно за компенсиране на недостиг на вода от язовир „Тополница“ и язовир „Батак“ в условията на суха година, в съответствие с месечен график за използване на водите от комплексните и значими язовири, утвърждаван от министъра на околната среда и водите, неразделна част от разрешителното, със срок до 31.05.2031 г. С констативен протокол от 12.01.2024г. е установено, че общото количество вода, използвано за напояване през периода 01.01.2023г.-31.12.2023г. от язовир „Белмекен“ за НС „Карабунар“ е 6 919 580 м3. С констативен протокол от 29.08.2024г. е констатирано, че дружеството е предоставило на 26.01.2024 г. декларация за осъществено водовземане от повърхностен воден обект – язовир „Белмекен“ и справка за иззети водни количества от 11.01.2024 г., съгласно която “Напоителни системи“ ЕАД декларира отнети водни количества в размер на 6 919 580 м3, с отбелязване, че отнетият обем е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени в Наредбата за нормите за водопотребление за съответните култури. В справката е посочено, че дължимата такса за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. е в размер на 7 265.56 лева. Таксата е изчислена на база декларираното от дружеството иззето водно количество. Таксата не е заплатена от дружеството, поради което е изпратена покана за доброволно изпълнение от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и уведомление за образуване на административно производство по издаване на АУПДВ при неизпълнение на задължението. Поканата и уведомлението са връчени на „Напоителни системи“ ЕАД на 03.09.2024г. по пощата съгласно приложеното в преписката известие за доставяне Български пощи ЕАД. В хода на административното производство дружеството не е оспорило констатациите, отразени в констативните протоколи относно отнетите водни обеми и дължими такси, нито е ангажирало доказателства. Поради това, на 27.11.2024 г. директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е издал оспорения АУПДВ, с който на дружеството е установено публично задължение в размер на 7 265.56 лева – главница и 791.16 лева лихва за периода на забава от 16.02.2024 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима такса за водовземане по разрешително № 01420029/09.06.2021г., издадено от заместник – министъра на околната среда и водите, за периода 01.01.2023г.-31.12.2023 г. От заключението по съдебно-икономическа експертиза, което съдът е кредитирал изцяло, е установено, че проверката е извършена по реда на чл. 194, ал. 4 от ЗВ по документи, като „Напоителни системи“ ЕАД са декларирали отнети водни количества в размер на 6 919 580 м3. От декларацията по чл. 194б от ЗВ за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. е установено, че отнетото водно количество за НС „Карабунар“ е в размер на 6 919 580 м3 и дължимата такса е в размер на 7 265.56 лева. Вещото лице е установило, че водните обеми за напояване за 2023 г. не надвишават лимита на ползваната вода, съгласно даденото на дружеството разрешително и следва да се приложи коригиращия коефициент от 0,7, предвид декларирания обем вода и заложения такъв в разрешителното. Според съда размерът на таксата за кубик вода не е спорен между страните, както и обстоятелството, че дружеството е подало декларация по чл. 194б от ЗВ и справки-отчети. При тези факти в обжалваното съдебно решение е обоснован извод, че актът е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, при правилното приложение на материалния закон и без да са налице нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 6 от ЗВ, съгласно които за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя от Тарифа на Министерски съвет, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. Съгласно Тарифата таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определя на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Размерът на таксата за водовземане, с цел обществено напояване на земеделски култури е регламентиран в чл. 12, ал. 1, т. 3 при съобразяване с корекционните коефициенти, посочени в ал. 2 от разпоредбата. В чл. 194б от ЗВ са предвидени правомощията на директорите на Басейнови дирекции, в това число и да осъществяват проверки на декларираните от задължените лица данни. Вземанията за незаплатените такси по ЗВ се определят с АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК. Обоснован е извод, че „Напоителни системи“ ЕАД, в качеството му на титуляр на разрешително от 09.06.2021г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите дължи такса за водовземане от повърхностни води от язовир Белмекен за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г., на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ. Твърдението на жалбоподателя, че не е извършена проверка на показанията на измервателните устройства са отхвърлени, с аргумента, че проверката на място не би довела до някакви установявания, тъй като измерванията са за отминал период и на практика не могат да бъдат направени констатации, без представени от дружеството справки. Възраженията на дружеството за нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК съдът е отхвърлил с аргументи, че размерът на публичното вземане е определен съобразно представените от самото дружество данни за ползваните води и по формулата, регламентира в Тарифата за таксите за водовземане. Определеният в акта размер на таксата не се различава от декларирания от дружеството. Доводите, че дружеството не е надлежно уведомено за започване на административното производство, са отхвърлени като неоснователни. От доказателствата по делото съдът е установил, че уведомление по реда на чл. 26 от АПК е изпратено с писмо от 30.08.2024г. и е получено от дружеството на 03.09.2024 г. На жалбоподателя му е дадена възможност да вземе участие в производството пред административния орган, в това число да оспори констатациите, отразени в констативния протокол и да ангажира доказателства, но не го е сторил. По отношение на възражението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради това, че производството е проведено по реда на чл. 195б от ЗВ, а не по реда на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, съдът се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд, като е приел, че същественото в случая е, че в хода на административното производство са извършени проверки по смисъла на чл. 194б, ал. 3 ЗВ, обективирани в констативни протоколи, връчени на Напоителни системи ЕАД и въз основа на данните, декларирани от дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. Решението е правилно поставено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Извършил е дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК във връзка с чл. 166, ал. 1 от ДОПК. По отношение на таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал.1, т.1, б. „а“ ЗВ, нормата на чл. 194, ал. 2 ЗВ предвижда, че се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. За процесния период на 2023 г. е приложима Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС № 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВ размерът на таксата по чл. 194, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗВ се определя съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г. („Тарифата“). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата размерът на таксата за водовземане от повърхностни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 – лв./куб.м., се умножи по размера на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м, по формулата Т = Е х W. В случая единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води е определен съгласно таблицата на чл. 12, ал.1, т.3 от Тарифата, в сила от 01.01.2021 г. - 0.0015 лв./куб.м. По делото е установено и не е спорно, че отнетото количество вода не надвишава лимита, определен в разрешителното, поради което и предвид целите на използването на водата – за напояване – при определяне размера на таксата е приложен коефициент 0.7 съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. Приложеният коефициент е потвърден и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. По делото е установено, че „Напоителни системи“ ЕАД не е заплатило таксата за водовземане за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Основните оплаквания в касационната жалба са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, поради неуведомяване на дружеството за образуване на административното производство съгласно чл. 26, ал.1 АПК и поради нарушение на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. Първоинстанционният съд е обсъдил тези възражения и обосновано е приел, че са неоснователни. Твърдението на Напоителни системи ЕАД, че не е уведомено съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 АПК, е в противоречие с представените по делото доказателства – уведомление от 30.08.2024 г., връчено по пощата на 03.09.2024 г., в което изрично му е указана възможността да изрази становище по доказателствата и да представи възражения. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. Тази норма предвижда издаването на акт за установяване на публично държавно вземане когато при проверката по чл. 194, ал. 3 ЗВ се установяват несъответствия с декларацията по ал. 1 на чл. 194, подадена от титуляра на разрешителното. В случая такива несъответствия не са установени в подадената от Напоителни системи ЕАД декларация. Оспореният акт е издаден на основание чл. 195б, ал.1 ЗВ – поради неплащане на дължимата такса в предвидения от закона срок. С оглед на изложеното настоящият касационен състав преценява обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,