Решение № 11283 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2016 г.

Решение № 11283 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3838/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК - В. срещу решение № 261 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2832/2015 г. по описа на Административен съд - В. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът - В. М. Д., чрез адв. Шатов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил по жалба на В. М. Д. заповед № 18-4663/17.06.2015 г. на началника на СГКК- В., с която е отменена скица № 15-196550/14.05.2015 г. на СГКК-В., както и нанасяне на сграда по заявление № 01-96325/02.04.15 г. и е постановено сградата да бъде заличена в тридневен срок. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице основание за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК. Производството по чл. 99 и сл. АПК не може да се използва за поправяне на пропуски, допуснати от административния орган при служебното събиране на доказателства по заявлението за изменение на КК и КР. Обосновал е извод, че в случая не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Изложил е съображения, че административният орган не е дал възможност на заявителя по искането за изменение на КК и КР да участва в производството по възобновяване, да изрази становище по доказателствата, както и да представи такива в подкрепа на твърденията си, като се е позовал на разпоредбата на чл. 103, ал. 4 АПК. Приел е, че са налице противоречия и в мотивите на оспорения акт, тъй като изводите на административния орган относно състоянието на сградата и приетото от него, че не е изградена в груб строеж противоречат на констатациите в протокола за оглед от 18.05.15 г., на които се позовал. Решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че В. М. Д. е подал до началника на СГКК заявление рег. № 01-96325/02.04.15 г. с искане за нанасяне на сграда в ПИ с идентификатор 10135.2571.19 по КК на район "Приморски" гр. В. и заявление рег. № 01-134025/12.05.15 г. за издаване на скица на нанесената сграда с идентификатор 10135.2571.19.2. По първото искане е издадена заповед № № 18-3535/08.05.15 г., с която е одобрено изменението в КК и КР на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, представляващо отразяване в граници на сграда в съответствие с преки геодезически измервания и удостоверение за търпимост, състоящото се в нанасяне на нов обект с идентификатор 10135.2571.19.2 с площ 119 кв. м., предназначение - жилищна сграда, собственост на заявителя, а по второто искане за извършване на административна услуга е издадена скица от 14.05.2015 г. С оспорената пред административния съд заповед, издадена на основание чл. 99, т. 2 АПК, по същество е отменена заповед № 18-3535/08.05.15 г. на същия административен орган за одобряване изменението на КК и КР чрез нанасяне на сграда с идентификатор 10135.2571.19.2. В мотивите на акта административният орган се е позовал на констатациите от извършена проверка, възложена със заповед № ДК-14-В-07/14.04.15 г., становището от РО "НСК" В. и констатациите от проведен на 18.05.2015 г. от служители на СГКК - В. оглед на място, че изградената сграда не отговаря на представеното към удостоверението за търпимост архитектурно заснемане, поради което е приел на основание чл. 102, ал. 1 и чл. 99, т. 2 АПК във вр. с чл. 23, т. 2 ЗКИР, че строежът се извършва в момента и сградата не е изградена в груб строеж - не е изграден описаният четирискатен покрив и няма монтирана дограма, поради което не следва да бъде нанесена в кадастралната карта. Индивидуалните административни актове се ползват със стабилитет след влизането им в сила. Разпоредбата на чл. 99 АПК предвижда възможността влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по - горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, само при наличието на някоя от посочените в т. 1 до 7 предпоставки. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че в конкретния случай не е налице основанието по чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на производството. Това основание предвижда откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрити по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК са тези доказателства за правно релевантни факти, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в административното производство до момента на приключването му при полагане на дължимата грижа от страната, която е имала задължението за доказването им. Съгласно чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК административният орган е длъжен служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за нанасянето на сградата в КК и КР. Началникът на СГКК - В. е следвало да извърши надлежна проверка за наличието или липсата на описаните факти в представените от заявителя доказателства и установи състоянието и степента на довършеност на поисканата за нанасяне сграда. По тази причина издадените след влизането в сила на заповед № 18-3535/08.05.2015 г., с която е одобрено изменението в КК и КР чрез нанасяне на сграда с идентификатор 10135.2571.19.2, констатации от извършена проверка и становище на РО "НСК" В., както и протокол за извършен от служители на СГКК В. оглед на място, не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, а новосъздадени такива за обстоятелство, което е могло да бъде своевременно установено от административния орган. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуалните пропуски или грешки на страните в административното производство, нито е способ за допълнително попълване с нови доказателства за факти, които са съществували към датата на издаване на заповедта за изменение на КК и КР и чиято липса в случая се дължи на неизпълнение на задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства. Отделно от това вещото лице е установило, че описанието на сградата в удостоверение за търпимост № 72/31.03.15 г. отговаря на изпълнената на място такава, като изграденият покрив е плосък с положена топлоизолация и хидроизолация, а в архитектурното заснемане е посочен като четирискатен с покритие от керемиди. Констатациите за наличие на покрив са в противоречие с приетото от административния орган за липса на сграда в груб строеж. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е отменил същата, съдът е постановил решението си при правилно прилагане на закона. Съдебният акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на делото и при своевременно заявено искане на ответника се дължат направените за касационното производство разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.03.2016 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,