Решение № 14269 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2020 г.

Решение № 14269 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Областна дирекция "Земеделие"-Пловдив, назначена със заповед № РД46-843/07.12.2009 г. на министъра на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/, срещу решение № 2624/12.12.2019 г. постановено по адм. дело № 3147/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено нейно решение по т. 38, взето с Протокол № 6/19.08.2016 г. и преписката е върната на органа за издаване на нов акт. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които претендира отмяната му. Ответните страни – "Пълдинтрейд" ЕООД и Д. Костов, чрез процесуалния им представител адвокат И. Стойчев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на разноски. Ответните страни – Д. Коларова и М. Коларова, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок. Въпросът за допустимостта на касационната жалба е и решен с постановеното решение № 13613 от 14.10.2019 г. по адм. д. № 14861/2018 г. от ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 2119/22.10.2018 г. по адм. д. № 2548/2016 г. на Административен съд - Пловдив, и делото е върнато за разглеждане от от друг състав на същия съд при конституиране на надлежния ответник, а именно Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /З033/ към Областна дирекция "Земеделие"-Пловдив. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на "Пълдинтрейд" ЕООД и на Д. Костов, срещу решение по т. 38, взето с Протокол № 6/19.08.2016 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, с което е променено предназначението общо на 6 512 кв. м. земеделска земя, в това число: 879 кв. м. от десета и 5 633 кв. м. от седма категория, неполивна, на имоти № 141026, 141029 и 141030, за изграждане на обект: "Лечебно заведение", в землището на гр. Хисаря, местност "Пловдивски път-03" с влязло в сила изменение на подробен устройствен план. На основание чл. 30 ЗОЗЗ с решението е определено собствениците да заплатят такса по чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 6, т. 1 и т. 4 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи в общ размер от 11 144, 13 лв. Установено е по делото, че със заповед № РД03-322/25.05.2016 г. на кмета на община Хисаря е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план, като се образуват нови УПИ за лечебно заведение. По преписката са представени и решение за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда от 2015 г., здравно заключение за съгласуване на проект за общ/подробен устройствен план от 2015 г. и удостоверения за поливност от 2009 г., относно инвестиционно предложение "Изграждане на лечебно заведение". Със заявление № 178/07.07.2016 г. собствениците на земята: "Пълдинтрейд" ЕООД, Д. Костов, М. Коларова и Д. Коларова са поискали смяна на предназначението на земеделската земя за изграждане на обект "Лечебно заведение". С жалбата се оспорва решението на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ в частта, с която е определена такса в размер на 11 144, 13 лв., като е счела, че коефициентът, който трябва да се прибави е по чл. 6, т. 1 от Тарифата – "търговски обекти" и чл. 6, т. 4 – "административни обекти". Административен съд-Пловдив е приобщил представените доказателства, включително и допуснатите основно и допълнително заключение по агротехническа и икономическа експертиза. За да отмени решението на комисията в частта, с която е определена такса в общ размер на 11 144, 13 лв., съдът е счел, че е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми. След извършен анализ на разпоредбите на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения е достигнал до извод, че инвестиционното намерение на жалбоподателите за изграждане на "лечебно заведение" попада в хипотезата на чл. 8, т. 2 от Тарифата – "здравен обект" и е следвало комисията да приложи определения за това коефициент при изчисляване на дължимата такса за смяна на предназначението на земите. Така постановеното решение е правилно. Производството е по промяна предназначението на земеделска земя, като основният спорен въпрос по делото е досежно дължимата държавна такса и, по- конкретно, относно начина на определянето й и съответно нейния размер, като решаването на този въпрос е предопределен от преценката дали имотът с променено предназначение има характеристиките на "здравен обект" съгласно чл. 8, т. 2 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи, или на "търговски" или "административен" обект съгласно чл. 6, т. 1 и т. 4 от същата Тарифа. Съгласно чл. 30 ЗОЗЗ при промяна предназначението на земеделска земя се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. В конкретния случай административният орган е определил дължимата държавна такса с решението, с което е постановил промяна предназначението на земята. Правилна е преценката на административния съд, че спорната такса подлежи на определяне по реда на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС № 112/31.05.2002 г. на Министерския съвет, както е приел и административният орган, но тази такса е неправилно определена по размер на основание чл. 6, т. 1 и т. 4 от Тарифата. На посоченото основание се определя таксата при промяна предназначението на земеделската земя за търговски и административни обекти. Въз основа на доказателствата по делото действително се установява, че промяната на предназначението на земеделските земи в процесния случай е свързана с изграждане на обект по опазване на здравето, който представлява "здравен обект" по смисъла на чл. 8, т. 2 от Тарифата. Това е така, тъй като видно от приобщената документация, обектът е "лечебно заведение". Всъщност, спорът за вида на предприетата промяна на предназначението на земеделска земя в разглеждания случай е предпоставен от настъпилата законодателна промяна, касаеща различните обекти, които се изграждат върху земеделски земи, чието предназначение се променя за неземеделски нужди. Извод в тази насока може да бъде направен при преглед на писмените доказателства по делото, от които в хронологичен ред на материализираните в тях обстоятелства се установява следното: С Предписание на Кмета на Община Хисаря изх. № 26-00-798-/1 от 22.12.2008 г., издадено на основание чл. 124, ал. 3 и във връзка с чл. 60, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от ЗУТ и по писмено искане на "Пълдинтрейд М" ООД е допуснато да се изготви проект за ПУП- ПРЗ и промяна на предназначението за земеделски ПИ № 141026, 141029, 141030 в местност "Пловдивски път- 03" в землището на гр. Хисаря за "санаториум", при спазване изискванията на чл. 60, ал. 2 и чл. 70 от ЗУТ. Със Заповед № РД-05-474 от 08.12.2010 г. на Кмета на Община Хисаря е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план- План за регулация и застрояване на ПИ № 141026, 141029, 141030 в местност "Пловдивски път- 03" в землището на гр. Хисаря, както следва: Заличават се ПИ № 141 026 и УПИ № 141131- за санаториум и се обединяват в един нов УПИ № 141132- за санаториум, съгласно изготвения ПУП- ПРЗ. По делото е приложено Здравно заключение изх. № 3742 от 01.07.2014 г. на Директора на РЗИ- Пловдив, за съгласуване на проект за общ /подробен устройствен план, с което е съгласуван ПУП- ПРЗ за ПИ № 141026, 141029, 141030 в местност "Пловдивски път- 03" в землището на гр. Хисаря, за "Санаториум", на основание чл. 35 от закона за здравето, чл. 18, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол и чл. 127, ал. 2, чл. 128, ал. 6 от ЗУТ. В същото съгласувателно писмо е посочено, че в последващ етап на реализация и фази на инвестиционно проектиране, наименованието на обекта следва да бъде съобразено с действащата към момента нормативна уредба. В Писмо изх. № 6832/11.11.14 г., отново на Директора на РЗИ до "Пълдинтрейд М" ООД, е извършено позоваване на настъпили промени в относимата правна уредба, по- конкретно в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравето, като е пояснено, че посоченият вид обект в документацията на дружеството относно промяна предназначението на земеделска земя в горепосочените имоти не съществува като наименование в понастоящем действащото законодателство /Закон за здравето и Закон за лечебните заведения/; санаториумите са били част от бивша структура към министерство на здравеопазването - "Санаторно курортно управление", които сега са в състава на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, устройството на които отговаря на нормативните изисквания за лечебни заведения. В тази връзка следва да се подчертае, че неоснователно касаторът акцентира върху обстоятелството, че с решение № 5/08.07.2011 г. Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е оставила без уважение предложението за промяна на наименованието на инвестиционното намерение от изграждане на обект "хотел със спа център" в изграждане на обект "санаториум" в горепосочените имоти. Отказът за промяна на наименованието, доколкото видно от самата документация обектът е отразен като санаториум, не може да обуслови друг извод, различен от този, че същият съставлява лечебно заведение. Нещо повече - съгласно разпоредбата на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗНЗ (отм.); , "здравни заведения" по смисъла на този закон са и амбулаторно-поликлиничните заведения, болничните заведения, санаторно- курортните и лечебно-оздравителните заведения, създадени по реда на Закона за народното здраве, до преобразуването, закриването или ликвидирането им по реда на Закона за лечебните заведения. Следва да бъде посочено още, че впоследствие, със заповед № РД03-322/25.05.2016 г., кметът на община Хисаря е одобрил проект за изменение на ПУП-ПРЗ като за имотите е отредено изграждане на лечебно заведение. Видно от решение № ПВ-47-ПР/2015 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ-Пловдив, инвестиционното предложение предвижда изграждане на обект с обществено предназначение – лечебно заведение в новопроектирана за целта сграда с лечебни кабинети и кабинети за рехабилитация. Или, касае се за комплекс от дейности, които като цяло са насочени към задоволяването на обществени нужди, свързани с опазване здравето на гражданите. При това обособяване на поземления имот и наличното инвестиционно предложение, настоящият състав намира за правилна преценката на първостепенния съд, че не е налице търговски и административен обект по смисъла на чл. 6, т. 1 и т. 4 от Тарифата, както погрешно е приел административният орган. Дейностите, във връзка с които се иска промяна предназначението на земеделската земя, доколкото са свързани с изграждането на лечебно заведение, несъмнено са предназначени за задоволяване на обществени потребности и нужди свързани с опазване на здравето на гражданите, което го прави здравен обект. Това определение не изключва дейността да бъде свързана и с упражняването на търговска дейност, свързана с предоставяните услуги в лечебното заведение, но това не следва да влошава благоприятното административноправно третиране на субектите, упражняващи дейности, свързани със задоволяването на обществени потребности в областта на здравето. В настоящия случай, в обекта ще се извършва и търговска дейност, от което произтича и спорния предмет на административното производство, но определящите характеристики са тези, които са свързани със задоволяването на обществени потребности, за което се предвиждат облекчения, включително и в частта за таксата по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ при промяна предназначението на земята. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че законодателят въвежда съществено разграничение между "лечебно заведение" и "здравен обект". Тезата е основана върху основния довод, че лечебното заведение не е здравен обект пи смисъла на Закона за здравето, за който се определя преференциална такса по Тарифата. Касаторът акцентира единствено върху чл. 21, ал. 2 от Закона за здравето /33/, в който е посочено, че здравните заведения по смисъла на закона са 1. националните центрове по проблемите на общественото здраве; 2. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 3. здравните кабинети по чл. 26; 4. оптиките по чл. 26 а, както и аптеките /ал. 3 на чл. 21/. При обосноваването на твърденията си, обаче, касаторът не държи сметка за разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗ, според която здравните заведения са структури на националната система за здравеопазване, в които медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности по опазване и укрепване здравето на гражданите. В чл. 4 ЗЗ е посочено какво включва националната система за здравеопазване, а именно: лечебните заведения по Закона за лечебните заведения /ЗЛ3/, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето. Налага се изводът, че понятието "здравен обект" по смисъла на Тарифата включва всички обекти, които предоставят услуги, свързани със здравето на гражданите, включително и лечебните заведения по смисъла на ЗЛЗ, за разлика от "здравно заведение", чието съдържание е изчерпателно изброено в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗЗ. И двата закона- и ЗЛЗ и ЗЗ, боравят с термините "лечебни заведения" и "здравни заведения", като Законът за лечебните заведения урежда устройството и дейността на лечебните заведения, а Законът за здравето - обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Ето защо промяната на предназначението на земеделските земи в процесния случай, доколкото е свързана с опазване на здравето на гражданите, следва да бъде съобразена като такава по изграждането на здравен обект и таксата да бъде определена по чл. 8, т. 2 от Тарифата. Като е достигнал до аналогични изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Само в потвърждение на горния извод е и изслушаното заключение на изслушаната съдебна агротехническа- икономическа експертиза, според заключението на която видът на обекта с оглед влезлия в сила ПУП- ПРЗ, одобрен със Заповед на кмета на Община Хисаря, съгласуваното от РЗИ със Здравно заключение изх. № 444/27.01.15 г. от РИОСВ с Решение № ПВ-47- ПР/2015 г. за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда и предвид нормите на ЗЗ и ЗЛЗ е "лечебно заведение". С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответниците по касация, искане за присъждане на разноски по приложен списък. Поради това и при липса на направено своевременно изявление за прекомерност, касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Пълдинтрейд" ЕООД и на Д. Костов разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лв. за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение