Решение № 15911 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2020 г.

Решение № 15911 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Георгиев, против решение № 179 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 120/2020 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2346 от 24.10.2019 г. за отказ за оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП), направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., за кампания 2017 г. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14078. 18 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че оспореният административен акт не е мотивиран, като се твърди, че при извършените административни проверки е констатирано, че недопустимата за подпомагане площ по процесното направление ВПС-1 е в размер на 47. 67 ха, което е 100 % наддекларирана площ, спрямо установената допустима, поради което е отказано подпомагане и на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. е наложена санкция за бъдещ период. Наддекларирането се дължи на това, че заявените площи попадат в защитена територия, като кандидатите за подпомагане по мярката следва да представят копие от годишно разрешително за паша или документ по чл. 123, ал. 2 или 3 от Закона за горите (ЗГ), а жалбоподателят не е представил такова. Кандидатът е информиран, при подаване на заявлението, че парцелите, с които кандидатства попадат в национален парк. По тези съображения се твърди, че е неправилен изводът на съда, че оспорения акт е немотивиран, не съдържа фактически и правни основания за издаването. Не са нарушени правата на защита, като бенефициерът е уведомен, чрез "резултати от автоматични проверки на въведените данни", че парцелите попадат в национален парк, съответно, че е необходимо разрешително за паша или документ по чл. 123 от ЗГ, какъвто не е представен. Иска се отмяна на съдебното решение и спорът да бъде решен по същество като се остави в сила уведомителното писмо, като законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400 лева, както и разноски за заплатена държавна такса. Прави се възражение за прекомерност за заплатения от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът - М. Г., чрез пълномощника си адв. Табутова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, в открито съдебно заседание и в писмена защита и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира заплащане на разноски за касационното производство за заплатен адвокатски хонорар, представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2346 от 24.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказана оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 АЕП, направление ВПС -1 от ПРСР 2007-2013, за кампания 2017 г. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14078, 18 лева. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил вярно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че жалбоподателят Г. е регистриран земеделски производител с УРН 207771, като през 2013 г. е кандидатствал и е одобрен за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, както и по мярка 214 АЕП, направление ВПС - 1 от ПРСР 2007-2013, която е предмет на спора. При кандидатстването си заявителят е представил копие от документ по чл. 123, ал. 2 или ал. 3 от ЗГ, което е необходимо когато се ползва земя в защитена територия. Към заявлението са приложени разрешително за паша № 001429 от 22.05.2013 г., ведно със заповед № РД-РР-45 на директора на Дирекция "Национален парк (НП) Рила", с които се разрешава на Г. да пусне на паша на територията на националния парк, ПУ – Дупница, домашни животни. Поетият ангажимент за агроекологични дейности е за пет години, т. е. до края на 2017 г. която е процесната и последна година за изпълнение на мярката, а одобрените площи са за 47, 67 ха. През 2017 г. заявителят е подал заявление за плащане, като в заявлението в частта "Специфични документи по направление ВПС - 1, не е представил копие от годишно разрешително за паша и/или документ по чл. 123, ал. 2 или ал. 3 от ЗГ. При автоматичната проверка на въведените данни в заявлението за подпомагане, извършена от длъжностно лице при ОД на ДФЗ, са установени само две несъответствия, касаещи заявени площи от БЗС, които излизат извън площите, подходящи за подпомагане. Последвало е издаване на оспореното Уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по мярка 214 АЕП, направление ВПС - 1 и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 14078, 18 лева. Съдът подробно е описал съдържанието на писмото, в това число и отразяванията в таблиците към същото, в които не се съдържат конкретни данни за причината за отказа за подпомагане, както и за наложените санкции за бъдещ период. По делото като доказателство е прието разрешително за паша № 002170 от 24.04.2017 г., ведно със заповед № РД-РР-28/13.03.2017 г., двете на директора на Дирекция "Национален парк Рила", с които се разрешава на жалбоподателя да пусне на паша на територията на НП "Рила", ПУ – Дупница, домашни животни. Такива разрешителни са представени и за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. В решението си съдът е отразил, че едва в съдебното заседание на 19.05.2020 г., пълномощникът на ответника е заявил, че отказът за оторизация и наложената санкция по оспореното уведомително писмо, са издадени след извършена административна проверка и са мотивирани с обстоятелството, че заявителят не е представил разрешение за паша за 2017 г., необходимо тъй като площите, за които кандидатства по направление ВПС - 1 попадат в национален парк, което е изискване по чл. 58, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР2007-2013 " (Наредба № 11/2009 г.), съответно че посоченото неизпълнение на изискването е квалифицирано като наддекларирана площ. Идентично становище е изразено и в съдебно заседание по същество на 07.07.2020 г. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието и при съществено нарушение на административно производствените правила, т. е. при наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният акт не е мотивиран, липса посочване и на фактически и правни основания за издаването му, което е видно от цялостната проверка на съдържанието на акта, в това число на приложените към него таблици. Липсват конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия. На първата страница от уведомителното писмо е записано, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане поради: "констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в долуописаните площи въз основа на следните нормативни основания", след което е таблицата на втора страница с колони и разяснения, които не създават яснота относно фактическите обстоятелства, съставляващи отрицателна предпоставка за финансово подпомагане по мярка 214 АЕП, направление ВПС - 1 с код на агроекологичната дейност АПП13. Няма яснота дали отказаната оторизация е поради неотстранено двойно деклариране, или поради установена след административната проверка площ различна от декларираната, или поради неспазване на базови и други изисквания и какви. Разясненията на следващите страници след таблицата също са общи, като са възпроизведени нормативни разпоредби от източници на правото на ЕС и на националното право, които не са свързани с конкретния казус. Липсва посочване, кое от всички разписани изисквания жалбоподателят не е изпълнил по отношение на процесните БЗС, липсва препращане към разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., в която са съдържат хипотезите за отказ или намаляване на финансовата помощ по мярка 214, което прави волята на административния орган неясна. Такива данни липсват и в документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспорения акт, което обосновава извод за липса на фактическо и правно основание в издаденото уведомително писмо. Решаващият съд е посочил, че конкретизирането на основанието за отказ от процесуалния представител на ДФЗ в съдебното производство е процесуално недопустимо средство за отстраняване и саниране на допуснатото съществено нарушение на изискванията за форма и на административно производствените правила. Освен това, основанието за отказ, свързано с обстоятелството, че заявителят не е представил разрешение за паша за 2017 г. е квалифицирано като наддекларирана площ, което не е сред основанията за отказване или намаляване на финансовата помощ за процесната мярка, посочени в чл. 17 от Наредба № 11/2009 г. От друга страна, органът не е изпълнил задължението си предвидено в чл. 66, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № 11/2009 г., да укаже на кандидата, че не е приложил към заявлението за плащане по мярка 214 АЕП, за кампания 2017 г., документ по чл. 58, т. 3 – копие от годишно разрешително за паша или документ по чл. 123, ал. 2 или ал. 3 от ЗГ, какъвто е представен с предходните заявления, което е възможно в срока по чл. 11 от Наредба № 5/2009 г. Идентични са изискванията на чл. 59 от Наредба № 11/2009 г., според които ДФЗ-РА може да поиска от земеделските стопани всички необходими документи, свързани с изпълнението на агроекологичните задължения и с предоставянето на агроекологичните плащания. В случая, при приемане на заявлението е извършена автоматична проверка и са установени нередности, които обаче не са във връзка с документите, съответно проверката е формална и непълна. С неизпълнението на вменените му нормативни задължения по чл. 66, ал. 2 и по чл. 59 от Наредба № 11/2009 г., органът е препятствал възможността жалбоподателят да представи изискуемия документ, съответно да бъде постановен акт с различно съдържание, което съставлява съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Лишаването на жалбоподателят от възможността да установи, че отговаря на изискванията на закона за подпомагане - чл. 24 и чл. 26 от Наредба № 11/2009 г., е довело и до неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По тези съображения, първоинстанционният съд е отменил обжалваното уведомително писмо за отказ като незаконосъобразно. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е необоснован изводът на съда за липса на мотиви и посочване на фактически и правни основания за издаване на обжалвания административен акт. Видно от съдържанието на писмото, нито в обстоятелствената му част, нито в табличната част или обясненията към таблиците се съдържа конкретно указание и фактически констатации на кои изисквания не съответства заявителят, съответно кое е основанието за отказ от плащане. Съдът е коментирал подробно всяко от означенията в графите на таблиците, указанията към същите и правилно е констатирал липсата на каквито и са конкретни мотиви. Едва в съдебно заседание процесуалния представител на издателят на акта е посочил, че отказът се свързва с неизпълнение на изискването заявителят да представи разрешително за паша, тъй като референтните парцели се намират в Национален парк "Рила". Нито едно от отбелязванията в акта обаче не сочи подобно основание за отказ. Обоснован е изводът на съда, че акта не е мотивиран, тъй като конкретни факти не са посочени и в другите документи от административната преписка, съпътстващи издаването на акта. Правилно съдът е приел за недопустим опитът акта да бъде мотивиран чрез становище на процесуалния представител на ответника, изразено в съдебно заседание. Посоченото нарушава правото на защита на жалбоподателя и е недопустимо. Освен това така уточнената като основание за отказ липса на разрешение за паша или документ по чл. 123, ал. 2 или 3 от Закона за горите - изискване по чл. 58, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., не може да бъде квалифицирано като наддекларирана площ, както правилно е приел и решаващия съд. Мотивите на съда се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни. Правилно съдът е отхвърлил възражението, че заявителят е информиран, при подаване на заявлението, че парцелите, с които кандидатства попадат в национален парк, от което обстоятелство се прави извод, че актът е мотивиран. Посоченото не може да послужи за мотивиране на акта. Обстоятелството, че чрез "резултати от автоматични проверки на въведените данни", е посочено, че парцелите попадат в национален парк е известно на заявителят, съответно съобразявайки се с това, същият е изпълнявал във всички предходни години на агроекологичния ангажимент изискването по чл. 58, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., като е представял разрешение за паша. Задължението на административния орган е било да бъде уведомен заявителят за липсата на изискуемия документ. Същото не е изпълнено, поради което правилно съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 59 и чл. 66 от Наредба № 11/2009 г., съответно че нарушението на административно производствените правила е съществено, тъй като ако бе дал възможност на заявителят да представи доказателства, съответно да установи наличието на изискуемато разрешително за паша органът би постановил друг по съдържание акт, По аналогичен начин е разписано задължение за органа и в Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания - чл. 10, ал. 5 и ал. 9 от наредбата. Правилно съдът е приел допуснато съществено нарушение на администртивно производствените правила. Правилни са и изводите на съда за нарушение на материалния закон. Непротиворечиво се установява от доказателствата по делото, че заявителят отговаря на изискванията на чл. 24 и чл. 26 от Наредба № 11/2009 г. и не са налице основанията по чл. 17 от същата за постановяване на отказ от подпомагане. Същият притежава разрешително за паша, което се установява от разрешително и заповед, издадени от директора на Дирекция Национален парк "Рила". Не са налице други данни за несъответствие. Изводите на Административен съд - Кюстендил са обосновани и правилни - в съответствие с доказателствата и приложимия материален закон, решението не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство за адвокатски хонорар, които са доказани в размер на 800 лева, действително заплатена сума за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатената за адвокатско възнаграждение сума, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и предвид обстоятелството, че сумата е в близък размер до минималния, определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед обема на извършената от пълномощника работа - изготвен писмен отговор на касационната жалба, явяване и процесуално представителство в с. з., както и изготвяне на писмена защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,