Решение № 12430 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 538/2017 г.

ВАСIV отделение17.10.2017 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2262/25.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2989/2015 г. на Административен съд-П.. ОСЪЖДА "Е.-с." ООД, със седалище гр. П. да заплати разноски на Д. фонд "Земеделие" в размер на 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12430 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 538/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е.-с." ООД със седалище гр. П., против решение № 2262/25.11.2016 г. постановено по адм. дело № 2989/2015 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-160-2600/14797/28.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му. Ответникът - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез процесуален представител юрисконсулт К. Н.-Г. оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-П. е образувано по жалбата на "Е.-с." ООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-160-2600/14797/28.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано плащане на субсидии по подаденото от него заявление за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 14 760,50 лв. и по Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ в размер на 3832,46 лв. С решението административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че дружеството е подало общо заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 16/030614/45340, с което е кандидатствало за финансово подпомагане по СЕПП, СПП, СНДП, НР2 и Агроекологични плащания. Заявени за подпомагане по СЕПП са парцели с обща площ 135,16 ха, а по НР2 - 121,24 ха в землищата на село П. и И. В., област П.. При извършени административни проверки по подаденото заявление обаче са установени застъпвания с други кандидати, за което дружеството е било уведомено с писмо изх. № 02-160-2600/12541/22.08.2014 г. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и извършени повторни проверки, административният орган е приел за отстранени част от застъпванията в полза на "Е.-с." ООД. По данни от заключението, дадено по назначената по делото СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, при кандидатстването на дружеството за подпомагане за кампания 2014 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, в заявлението действително са отразени площи, заявени за подпомагане от повече от един земеделски производител, но за част от заявените площи, посочени в табличен вид, кандидатът не е представил документи, установяващи правното му основание за ползване на тези земеделски земи, а за други - такива са представени и от двамата земеделски производители, спрямо които е констатирано застъпването. Според вещото лице, недопустимите за подпомагане площи, заявени от жалбоподателя са правилно определени в размер общо на 14.43 ха, което налага извод за наличието на 11.95 % наддеклариране, обосноваващо отказаното му подпомагане. По делото е назначена и втора съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса: "Ако площите в таблица 4, заявени от "Е.-с." ООД, срещу които е записано "0" бяха признати в полза на "Е.-с." ООД, какъв би бил процентът на наддеклариране?". Вещото лице е посочило, че процентът на наддеклариране, изчислен при условие, че не са останали неизяснени застъпени площи за "Е.-с." ООД би бил в размер на 4.78 %. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая, при извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за чието отстраняване има създаден нарочен правен ред. Според него от земеделските стопани се изискват доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и въз основа представените от тях документи се прилага включително правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 38/2015 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от тях не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Д. Р. (ЕС) № 640/2014, след прилагане на процедурата за съпоставяне на заявена и допустима площ във физическия блок, когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Следва да се отбележи, че при наличието на спор относно правото на ползване на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, с оглед представените договори, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в чл. 17 и чл. 18 от същата. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти застъпвания и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. При наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама или повече земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи. Предвид изложеното, следва да се приеме, че след изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 7 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки, административният орган правилно е отказал изплащане на субсидии за застъпените площи, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Това се потвърждава и от посочената в уведомителното писмо площ на парцелите след извършени административни проверки /колона 5/. От друга страна в административната преписка се съдържат данни, че кандидатът е бил уведомен за несъответствие между заявените от него площи и фактическото им състояние. Видно от приложения по делото лист от извършени автоматични проверки на въведени данни при последното стартиране на 4.06.2014 г. е установена излизаща площ от БЗС № 32038-275-3 в размер на 0.09999 ха и от БЗС № 55926-17-1 в размер на 0.85315 ха, както и че и двата фермерски блокове са без физически блок. Заявителят се е запознал с протокола, видно от положения от него подпис и печат на дружеството. Тези доказателства по административната преписка установяват, че още при подаване на заявлението са били констатирани съществени части от парцелите, излизащи извън допустимия слой, изготвен за 2013 г. и послужил при подаването на заявления за подпомагане през 2014 г. Съгласно чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", като министърът одобрява със заповед окончателния специализиран слой на площите, допустими за подпомагане за кампания 2014 г., поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Дружеството е подало възражение срещу проекта на специализирания слой, на което му е отговорено с писмо изх. № 70-2532/29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 5 от наредбата. Така, при липсата на доказателства по делото, че заповедта на министъра на земеделието и храните е обжалвана от "Е.-с." ООД в законоустановения срок, респективно е влязла в сила в частта отнасяща се до заявените от него имоти, РА е обвързана от постановеното в този акт. Необосновано е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е кредитирал заключението по втората съдебно-техническа експертиза. Видно от поставената задача, експертът е следвало да изчисли процентът на наддеклариране при условие, че всички застъпвания са били отстранени в полза на дружеството. Условният характер на заключението не обвързва съда за произнасяне в полза на касатора. От друга страна по преписката са представени достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод за законосъобразно провеждане на процедурата по отстраняване на двойно заявените площи. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ своевременно е предявил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2